Надеждата на Минотавъра

Минотавъра беше гладен, но това бе дребен проблем – той беше самотен. Отдавна никой не влизаше в лабиринта, а сега навън беше зима – дебел сняг, чести виелици. Той обхождаше многобройните входове на лабиринта и чакаше. Чакаше нея.

(още…)

Бяло като сняг

Земята тънеше в безкрайна белота. Сняг и лед покриваха  планини и долини. Дори през пролетта, когато слънцето прогонваше студовете, навсякъде  разцъфваха чисто бели  цветя и билки. А те се гледаха и често дори не се разпознаваха. Толкова бяха еднакви.

(още…)

Да отвориш вратата пред себе си

В живота ни винаги се появяват картини, събития, срещи, които те провокират. Ето такава беше тази поредна среща на нашата Духовна Академия на Мистериите „Мадара”.

(още…)