Някога преди много години живееха на Земята трима братя. Те бяха различни по външен вид, но бяха от една майка родени.
Най-големият брат беше с тъмна кожа и черна коса. Той обичаше животните, грижеше се за тях, а те му даваха мляко за храна и вълна за облекло. Той беше доволен, от всичко имаше за него, имаше и за братята му. Вторият брат отглеждаше жито, царевица и ориз, а от полученото зърно даваше и на братята си. Най-малкият брат беше с бяла кожа и руси коси. Той обичаше морето и реките, ловеше риба и също поделяше улова с другите двама. Така живееха братята: различни, но щастливи. И може би още щяха да живеят в мир, любов и разбирателство ако не беше се намесил Лукавия. А той обичаше да се храни с лошотия и когато нямаше откъде да я вземе започваше да я създава. Тръгна той от брат на брат и на всеки от тях казваше, че другите двама братя имат повече блага, че живеят по-добре и по-богато, а на него дават по-малко. За кратко време Лукавия успя така да скара братята, че те не само се намразиха, но и децата им започнаха да се карат, да се бият и дори да се убиват. Дълги години воюваха хората, страдаха жестоко и пак продължаваха да воюват. Гледаше ги Твореца какво правят и реши да изпрати някого, който да спре тези безумства. Той извика при себе си един гигант от друга планета и му каза:
– Ти си извънземен и си различен. Давам ти власт за да я използваш цялата. Искам да отидеш на Земята и да укротиш хората. Те трябва да спрат да се унищожават, защото не затова са създадени.
Дойде Извънземния на Земята, срещна се с братята и им заповяда да не воюват повече. Нали имаше власт! Но хората само го изгледаха с нямо любопитство от глава до пети, обърнаха му гръб и започнаха наново да се бият. Върна се Извънземния при Твореца:
– Никаква власт не признават братята, продължават да се карат. Не могат да разберат кой е виновен, всеки мисли, че негово е правото.
– Тогава се връщаш на Земята и започваш право да раздаваш – рече Твореца.
Мина време и Извънземния отново се появи пред Него.
– Никакво право не зачитат хората.
– Трябва да ги спреш! Използвай сила! Позволявам ти всичко.
За трети път дойде Извънземния на Земята и нали му беше дадена сила, а не знаеше точно как да я използва, започна да прави пожари, бури, земетресения, наводнения и всякакви други страхотии, дано хората поумнеят и се укротят. Но нищо не спря братята и техните наследници.
Натъжи се Твореца и реши да раздели братята и да ги разсели по цялата Земя. И го направи. Големия брат и неговите потомци изпрати на юг заедно с животните. На изток отправи брата и наследниците му да сеят жито и ориз, а на север – най-малкия брат със своите потомци да ловят риба в морето. Твореца се надяваше, че като са надалеко братята и техните деца по-рядко ще се виждат и по-малко ще се карат. Но не минаха много години и хората пак се намериха и отново започнаха да се бият и убиват. Още повече се наскърби Твореца. Най-сетне Той извика тримата братя при себе си и им рече:
– Вие послушахте Лукавия и не само това. Вие позволихте на родните си деца и внуци да се избиват. Не изпълнихте повелите ми, които ви изпратих чрез Извънземния. Не се вразумихте нито с добро, нито с лошо. Повече няма да бъдете човеци от плът и кръв. Сега по моя воля ще отидете във Великата планина и ще останете там вкаменени, докато не се опомнят потомците ви. Те трябва отново да открият любовта, която вие загубихте. Така да бъде!
Мигом тримата братя се намериха край езерото във Великата планина и се превърнаха в скали. А до тях застана вкаменен и Извънземния. Той ги охранява зорко, макар че те повече нито могат да се сбият, нито да избягат нанякъде.Великата планина ги държи здраво.
Вече и Вселената научи, че на нас, хората от Земята, не може да се въздейства нито с власт, нито с правораздаване, нито със сила. Битките за територии и богатство продължават. Сега Твореца ни изпраща цяла армия от Ангели. Дано те ни вразумят и ни научат на мир, любов и разбирателство. Тогава може би и тримата братя отново ще се превърнат в човеци от плът и кръв, ще се обичат както някога, ще делят всички блага по братски и няма да слушат Лукавия. Защото той затова е лукав, а хората затова сме човеци, за да слушаме всичко, но да чуваме само доброто.
Ако отидете във Великата планина може би ще видите Извънземния, гигантът, който пази неразумните вкаменени братя. Те стоят край него един до друг в редица, но никой никого не вижда. Всеки гледа в далечината и все още се надява неговите потомци да победят в безумната си надпревара за надмощие.Но ако се вгледате по-добре ще забележите върху гърдите на Извънземния ръката на съдбата. И от нея сякаш струи светлина. Може би все още има надежда за нас, човеците.
