Стоя пред картината и мълчаливо се радвам на цветната композиция. И колкото повече я гледам, толкова повече красота откривам.
В богатата палитра всеки цвят хармонично прелива в останалите цветове и нюанси. Очите ми не могат да се наситят и душата ми пее… В миг бликва ярка светлина. Притварям очи, но светлината прониква през клепачите… Попадам в свят от кристално чисти образи и багри…
Вървя. Босите ми крака пристъпват върху изумрудено зелена морава, мека и ласкава. Поглеждам нагоре и виждам лазурно синьо небе без нито едно облаче. Наоколо се люшкат златни талази от зряла пшеница, полски цветя кипрят пъстри премени . Усещам лекия аромат на цъфнала акация.
Продължавам. Край мен в своеобразен танц лудуват разноцветни светлини, обгръщат ме в искрящ воал и ме приканват да танцувам в техния вълшебен ритъм. Лек ветрец дръпва воала и ме завърта в безкрайна спирала. Своеобразният танц ме увлича с вихрена метежност. Чувствам се свободна и жизнерадостна.
Изведнъж достигам тиха река. Тя е бистра и лее прохлада. Танцът ме отвежда във водата. Свежест гали кожата ми, носи покой и наслада. Светлините край мен засияват още по-силно, събрали слънчеви лъчи и водни капки ведно. Пляскам с ръце върху водната повърхнина. Хиляди искрици политат нагоре и се подреждат в приказна дъга. Това ми харесва. Пляскам отново. Дъгата се завръща ведра и още по-великолепна…Светлинният воал ме води кротко към брега. Присядам върху тревата. Оглеждам се. На метър от мен, върху ниско храстче виждам малка пъстра птичка. Тя върти любопитни очи и пърха с криле, прехвърля се от клонче на клонче и весело чирика. Неволно протягам ръка, а птичката прелита и кацва върху дланта ми. Пръстите ми докосват меките перца. Усещам бързото тупкане на малкото сърце. Птичката стои, клати главица сякаш иска нещо да ми каже, стрелка ме с очички за последен път и отлита в синьото безоблачно небе.А в душата ми се разлива благодарност към невинното създание, безгрижно доверило се на моята ръка…
Слънцето клони към хоризонта и лъчите му отслабват. Гаснат и светлинките в приказния ми воал. Знам, че трябва да се връщам, но не ми се иска. Толкова е хубаво в тази цветна долина!…Времето тече. Вдигам глава и …отварям очи.
Вълшебството свършва. Картината си стои на стената, багрите в нея съучастнически мълчат. Гледам сътворената хубост пред себе си и мислено я благославям. Обръщам картината обратно и чета посвещението, изписано от ръката на авторката, прекрасен край на красивото ми преживяване: „Животът е любов. Ти си ангел – същество от светлина, завършеният образ на любовта! С много обич и светлина! Светла.”…
Вземам фотоапарата и правя снимка на картината, за да я имам и в компютъра.
Минават месеци. Утро е. Стоя до прозореца. Наблюдавам в далечината озареното от светлина Шуменско плато. Десетина лястовички се стрелкат над дома ми, приветствайки света с настъпилия ден. И изведнъж една от тях прелита над главата ми и влиза в стаята, настанява се върху антената на телевизора и ме стрелка с черни като къклица очи. Отивам бавно към нея и тихичко и говоря. Тя върти главица и за мое най-голямо изумление ми позволява да я взема в ръка. Малко пиле-глупаче!
Държа лястовичката в дланта си, пръстите ми докосват меката перушинка, усещам пулсирането на птичето сърце. В миг потръпвам. Това съприкосновение вече съм го изпитала там на брега на тихата река в медитацията си пред картината на Светла… Отивам до картината, държа лястовичката върху дланта си и правя снимка, доказвайки на себе си, че всичко е истинско. Всъщност кое от преживяванията ми – тогава в медитацията или сега в дома ми е реалното? Може би и двете…
Заставам до прозореца и протягам длан. Лястовичката литва високо в небето, после се завръща надолу, прави няколко акробатични кръга, сякаш иска да ми напомни нещо и изчезва по птичите си дела…Сключвам ръце и благодаря за малките чудеса, случващи се напоследък в живота ми. И макар не винаги да имам обяснение за тях, приемам ги като щедри послания на добри сили.
На следващия ден някак случайно, от Пловдив се обажда Оли: ”Имам добра новина. Светла вече има компютър, запиши си нейния електронен адрес”. Точно днес тази случайност кой знае защо никак не ме учудва…
А Светла? Светла си е дошла в този свят с името, но и с орисията да създава красота с ръцете си, да носи радост и покой на близките си, да дарява много светлина на всички свои приятели.
