Сребърни парички

Сподели

В гората под Мадарското плато пролетта е в разгара си. Дърветата са облекли клони със свежозелени листа.

Дивите круши са бухнали от белоцветни китки и благият им аромат опияняващо  се носи във въздуха. Няколко дървета са окичили корони в лилави цветове и придават своеобразен колорит на околността. А над разбудената  растителна хубост величествено бдят скалните образувания на платото. Те са тук от милиони години и може би ще ги има още повече. Гости на тази земя сме ние, човеците.

Вглеждам се  в каменния релеф над нас и погледът ми открива фигури на хора, незнайни зверове, цели приказни картини и… огромни присвити очи. Очи, които вече съм виждала в книгите  на известен учен и пътешественик в централна  Азия. Това ме кара да се замисля дали тези проницателни очи са природни образувания или са дело на неизвестен древен майстор с ръка на творец  и дух на пророк. Кой ще ми каже!?

Днес семинарът  продължава на открито. Природата  ни приветства по своему. Слънцето грее топло, но от време навреме се крие  зад облаците и позволява слаб дъждец да росне над камъни, треви и дървета.Живително е. А ние сме упорити. Седим върху Камъка на колобъра, подлагаме лица и длани на водния прашец и се готвим за поредния духовен урок на Ели. Медитацията започва. Вдълбявам се в себе си, търся най-добрия начин за  покой, визия, енергиен заряд и …промисъл. Познати  вибрации  стремително ме понасят   назад във времето и пространството. Образи и събития се преплитат, препускат с невъобразима скорост, мяркат се и изчезват така, както са се появили. Не разсъждавам, просто им позволявам да се случат.

Медитацията приключва. Стремя се да запомня преживяното в нея,  за да си го запиша по-късно. Отварям очи. Над мене небето е лазурно синьо без нито едно облаче. Наоколо ухае на цвят и росна зеленина. Слънцето се е издигнало високо и лее ярка светлина, която ме кара отново да притворя очи. И тогава ги виждам!  В небесните висини  пъргаво танцуват колелца като сребърни парички, движат се във всички посоки, бутат се една в друга, проблясват лъчезарно,  изчезват и  веднага пак се появяват. Радвам се на тази чиста енергия, която благодатно се сипе върху земята, чувствам се в  единение  с цялата природа около мен. Хубаво ми е! И ми се иска и други да видят, да усетят и се насладят на прекрасната игра на развихрилата се енергия. Вляво от мен седи Цанка. Докосвам ръката и:”Искаш ли да ти покажа нещо?” Тя кимва усмихнато. Казвам: „Притвори клепачи и гледай нагоре с разсеян поглед” След малко чувам възторжения и глас: „Да, виждам! Виждам, прекрасни са!” После се обръща към мене, а лицето и грее: „Ти  направи нещо много хубаво за мене. Благодаря ти, ще го помня цял живот!” Поклащам глава:”Аз единствено  ти показах как да стане,  ти  сама го постигна”. Смеем се от радост. Другите около нас ни гледат, чудят се на внезапния ни весел изблик…

Още като  дете съм виждала  тези сребристи колелца, но винаги съм си мислила, че е дефект на очите  ми. Преди време една позната ми обясни, че това, което виждам е прана.Разбрах, че почти всички хора могат да се научат да виждат прана. Красиво е. Трябва само малко търпение и минута взиране в безоблачно небе. Но преди всичко е нужно  човек да повярва, че може.  Цанка го направи само за секунди.