Медитация с духовната вихрушка

Сподели

Човешката аурата е изградена от етерно, астрално и ментално тела.

Обикновено повечето хора носят в аурата си отрицателни енергии под формата на различни образувания като форма-мисъл, психични отпадъци и локализирана енергия. Част от тях са резултат от ежедневните ни мисли, друга от “паразити” полепнали по аурата  и една малка част е остатък от медитацията с триъгълниците. Медитирането с духовната вихрушка  има за цел пречистване на аурата ни. За целта си представяме една фуния, (вихрушка или торнадо), която слиза от висините на душата и е съставена от високочестотната енергия на самата душа. Който има ясновидски способности може да види тази вихрушка, която макар  и образувана с помощта на мисълта, съществува реално. При тази медитация едновременно взимат участие личността и душата . Отворът на фунията се намира в антакарана и се движи надолу по посока на централният канал. Вихрушката се върти в посока на часовниковата стрелка и едновременно с това всмуква тежките частички на енергийния “боклук”. При това движение оставяме душата да реши с каква скорост, цвят и големина ще е вихрушката. Когато вихрушката  премине през цялото поле на аурата тя изтича в земята и се освобождава от енергийните отпадъци. Ние  не замърсяваме Земята с нашите отпадъци, защото това е част от нейната работа, а именно да чисти и хармонизира енергийната среда. Земята е много радостна, че може да служи по такъв начин. При медитацията се препоръчва визуализирането  на 3 до 7 вихрушки, или медитиране в продължение на 3 до 5 минути, което е напълно достатъчно.

За изпълнение на медитацията следваме реда:

1. Повтаряме три пъти мантрата на душата.

Аз съм Душата.

Аз съм Монадата.

Аз съм Божествената Светлина.

Аз съм Любов.

Аз съм Воля.

Аз съм Съвършено Творение

2. Представяме си духовната вихрушка високо над главата ни с отвор в антакарана и казваме: “От дълбините на мъдростта на душата ми призовавам моята духовна вихрушка ”.

3. Мислено наблюдаваме как вихрушката слиза през нашата аура и изтича в Земята.

4. Повикваме толкова вихрушки, колкото смятаме ,че са ни необходими, докато се почувстваме пречистени от енергийните отпадъци намиращи се по енергийното ни поле.