Заемаме удобна поза. Вдишваме и издишваме няколко пъти за да направим връзка с физическото си тяло…
Бавно започваме да отпускаме мускулите на тялото си. Започваме от тези на главата, през раменете, гърдите и таза до мускулите на ходилата. Чувстваме,че тялото е напълно отпуснато и без напрежение. Започваме да вдишваме и издишваме бавно и дълбоко, като следим движението на въздуха по енергийниете ни канали. Вишваме и издишваме, вдишваме и издишваме и потъваме все по-дълбоко и дълбоко. Изключили сме си сетивата и сме се вглъбили. Продължаваме да дишаме бавно и да разширяваме съзнанието си. Насочваме вниманието си към сърдечната чакра, намираме сърдечния си център – нашия енергиен и духовен център,в който се намира Божествената искра – истинското ни Аз. Продължаваме да вдишваме и да изпълваме този център с прана. Чувстваме, как той се разширява все повече и повече и как божествената енергия обгръща всичките ни тела. Визуализираме в сърдечният си център четири кълба или топки изпълнени с блестяща златна енергия разположени на един невидим кръст. Те бавно се завъртат и при всяко наше вдишван скоростта им се увеличава. Сега златните топки се въртят с голяма скорост и движението им прилича на въртележка. Визуализираме в центъра на всяка топка думата Любов. Продължаваме да дишаме бавно и спокойно , а въртележката се завърта с още по-голяма скорост.От всяка златна топка се излъчва енергията на любовта. В това време ние си повтаряве наум многократно думата Любов. Навсякъде около нас се разстила енергията на любовта и се разширява, като обхваща цялото пространство в което се намираме, града,държавата, континента и цялата земя. Продължаваме да повтаряме думата Любов на ум и да усещама огромната й сила, как трансформира всичко наоколо. Настъпва хармония във всички нива на земния план. Изпращаме Любов и към целия космически план и се оставяме да получим обратно това,което вселената има да ни даде.Оставаме в това състояние толкова колкото желаем и след това бавно се връщаме в реалността.
Откъс от книгата Сейким. Енергия на живата светлина на Елисавета Александрова-Зангелми