Генеалогически и морфологически прочит на поемата Илиада
Доклад от Историческия форум „Българите в основата на човешката цивилизация“, 12.05.2018 г., Велики Преслав
Древногръцка или тракийска е съвременната представа за миналото на Черноморския регион? Дълго време науката разглеждаше древната история на Балканския полуостров и Западното Черноморие като старогръцка. Днес древногръцката цивилизация е прибрана между края на Микенската цивилизация и елинистическата цвилизация. И въпреки това се забелязва една продължаваща инерция. Все още се говори за Микенска Гърция, за Еладска и Егейска цивилизации, които са приватизирали целия културен пласт от третото хилядолетие до 12 век преди новата ера, което е неправилно. В края на тази епоха има едно легендарно събитие – Троянската война, което е началото на края на една древна цивилизация, която няма нищо общо с т.нар. Древна Гърция. В предлаганата статия се опитвам да отговоря на въпроса доколко древногръцка е представата за миналото, разглеждайки класическото произведение от античността Илиада. Освен на Омир се позовавам още на авторите Херодот, Плиний, Овидий, Есхил, Тукидид, Страбон. В техните сведения за историята и географията е загатнато за една древност, която предхожда старогръцката. Посочените антични автори свидетелстват, че древните гърци са заимствали много от културата на предхождащите ги народи на Балканите и в Източното Средиземноморие и на тази база, на това недревногръко наследство древните гърци най-вероятно са развили всичките си произведения през античността. И понеже в техните произведения става дума много често за легендарни събития, днес хората приемат и легендарните времена за древногръцки, което не е правилно. В следващите редове, ще ви предложа един генеалогичен и морфологичен прочит на поемата Илиада, първото древногръцко писмено произведение, създадено вероятно през 8в пр. Хр. За създаването му са използвани митове, които разказват за събития столетия по-рано, вероятно на прага на 13 и 12 в пр. Хр. Тези митове днес са наречени древногръцки, т.е. написани от древните гърци за древногръцки герои и древногръцки събития. Така ли е обаче?
Троянската война
Без да навлизаме навътре в т.нар. Омиров въпрос, приемаме историчността на Троянската война. Това е най-популярното легендарно историческо събитие на античността и въобще в света. Сюжетите, разработени в Илиада са залегнали в основата на съвременната европейска цивилизация, били са вдъхновение за много творци и артисти в продължение на две – три хиляди години. Днес културния и образован свят се прекланя пред Илиада като пред древногръцко творение. Доколко справедливо е това?
С известни съмнения научното общество се обединява около становището, че автор на безсмъртната творба е Омир. Поставена е и хипотезата, че Илиада е микс от легенди и предания, препредадени от автори, живели много по-късно от описаните събития. Да навлезем в тези легендарни събития. Илиада разказва за въоръжен конфликт между троянци и ахейци. Кои са троянците? Тези, които обитават Троя. Градът Троя е основан от Ил, син на тракийския цар Дардан, който управлявал остров Самотраки и от когото са племето дардани. Това обяснява и участието на много тракийски племена на страната на троянците. На края на втора песен от Илиада четем за състава на троянската армия: начело на троянците е Хектор, син на Приам, внук на Лаомедонт и правнук на Ил, и пра-пра внук на тракийския цар Дардан. Дотук троянци и тракийци имат общ произход или по-правилно е да кажем, че троянците са наследници на траките – дардани. По-нататък Омир споменава Еней, вожд на дарданците. Очевидно троянците в някакъв момент са се отделили от дарданите. Други троянци предвожда Пандар, син Ликаонов и внук на Приам. Хипотой води пеласги от Лариса. С него е брат му Пилей, “двамата сина на Лет пеласгийски”.
Кои са пеласгите? Науката приема днес, че пеласгите предшестват древногръцките племена като обитатели на Балканите през древността. Следователно пеласгите не са древни гърци, не са ахейци, както са описани в Илиада древните гърци. В Илиада ахейците, които воюват срещу троянците са наречени “данайци”. Пак според Страбон Данай, който поведе хората си от Египет, се установи в Аргос и издаде закон, с който хората, наричащи себе си пеласги бяха преименувани данайци”. Митът, с който се свързва идването от Египет на Данай и 50-те му щерки и установяването им в Аргос е художествено пресъздадено от Есхил в драмата “Молителките”. 50-те щерки на Данай са жрици в Египет, които са принудени да избягат оттам, защото първите им братовчеди искат да се оженят за тях. Бащата на момичетата Данай не може да се разбере с брат си Египт и бяга през Средиземно море на полуостров Пелопонес, където той и 50-те му дъщери са подслонени от владетел с името Пеласг. Преди да даде подслон на бежанците, владетелят на Пелопонес Пеласг пита молителките, защо точно при него идват, защо не са отишли някъде другаде да търсят подслон, а те му отвръщат, че имат общ произход, родът им започва от Йо, любовница на Зевс, превърната в юница, за да избегне гнева на съругата Хера, чието бягство започва някога в древността именно от Пелопонес и стига в Египет. Като далечни потомци на Йо Данаидите претендират за общ произход с пеласгите. “Това, което днес е Гърция някога се наричаше Пеласгия”. (Херодот VIII-44, II-56); “Старото име на Пелопонес бе Пеласгия.” (Плиний- IV-III.8-IV); “Пеласгите са древен народ, живял на територията на цяла Гърция.” (Страбон V-2-3); Дали обаче пеласгите са древни гърци? В енциклопедията на братя Данчови четем за пеласгите: “3000 г.пр.н.е пелазгите нахлули в Беломорието – Кикладските острови, Средна Гърция, Пелопонес. Делили се на карийци, лелеги, дриопи и били от арийски произход. Основават градовете Лариса, Тиринт, Микене. Древните траки, фригийците, медите се смятали за техни потомци”. Дриопите идват от Дриопс, син на речния бог Сперхий. В “Илиада” Сперхий е баща и на Менестий, който придружава Ахил пред Троя. Карийците също ги откриваме в Илиада, песен Втора: „…Наст предвождаше карийците, говорещи варварски (т.е. не гръцки език – б. Хр.Д.) език. Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале…”.
Втора песен от Илиада продължава с изброяване на троянските бранители: “А пък Пейрой с Акаманта предвождаха всички тракийци, мирно живеещи покрай Хелеспонта бързотечен.” Тук са споменати още тракийското племе кикони, предвождано от Евфем; пеоните, обитаващи Амидон до широкия Аксий (Вардар); пафлагонците от Енетия в Мала Азия; Одий и Епистроф довеждат със себе си ализоните, които обитават Витиня; Мизи, начело с Хромий и Еном; фриги от Аскания; меонци, родени при Тмол в Лидия; карийци от Милет, ликийци “негде от Ксант бързотечен”.
Дотук, на база сведенията от античните автори може да се каже, че бранителите на Троя нямат нищо общо с древните гърци, но имат общо с тракийците, карийците и пелазгите. В такъв случай трябва ли да разглеждаме Троянската война като събитие в древногръцката история? Да погледнем генеалогията на троянската владетелска династия. Основателят на Троя Ил, е син на тракийския цар Дардан, от племето дардани. Тяхното име днес носи протокът Дарданели. Вероятно дарданите са обитавали земите от едната или от двете страни на провлака. Според митологията Ил повежда война срещу Пелопс. Пелопс управлявал град Сипил в съседна Лидия. Пелопс емигрира в Пелопонес. Негови потомци са Атридите, братята Агамемнон и Менелай, по чиято воля се събира армия сред ахейците за война с троянците – траки. В този смисъл поводът за Троянската война може да бъде разгледан и в светлината на разпра между наследници на малоазийските дардани и лидийци, в която взимат участие ахейци. Кои са ахейците? В Илиада Омир нарича ахейци всички, които воюват срещу Троя. Но той не използва думата гърци. За синоним на ахейци Омир използва думата данайци. Вече уточнихме, кои са данайците. Да видим кои са ахейците. Според митологията това са потомците на Ахей, син на Ксут и брат на Йон. От Ахей произлизат ахейците, а от Йон – йонийците, които колонизират западна Мала Азия, включително и територията, където се е намирала Троя. Историята засича такова движение на ахейци и йонийци от запад на изток. Дали това движение съвпада с легендарната Троянска война, не е сигурно. По – важното в случая, е че тези ахейци и йонийци са някакъв вид подкрепление на малоазийски потомци, които са се преселили някога на Пелопонес, дали са име на полуострова и години по-късно воюват за западния малоазийски бряг с претенцията, че рода им е оттам.
Ако приемем, че единствено ахейците са праотци на днешните гърци, то защо да наричаме този епос старогръцка митология? Има едно интересно тълкувание на думата ахейци от Детелин Вълков. Според него думата ахейци идва от Ахе или Аго, което в превод означава предвождам, командвам, управлявам. Или с други думи Омир не споменава някаква етническа общност ахейци, а говори за предводители. Действително в Илиада, ахейския стан е войска, предвождана от много предводители, често наричани и царе. Това личи и от морфологията на имената. Името Ахил е изписано Ахелеос или Ахелаос. Казахме, че Ахе се превежда предвождам, а Лаос – народ, войска. Вероятният превод би бил – Предводителят на войската или предводителят на хората. Агамемнон – предводителят, който ще бъде запомнен. Ахая – Владетелката е прозвище на Деметра, ипостас на Великата богиня майка, може би най-древното божество, дало начало на живота. Ахерон, името на реката в Ада, неправилно е превеждано река на болката. По-точният превод е Владетелят на почиващите вечно. Ахелой – добрият владетел и тн.
Да обобщим казаното дотук: Битката за Троя се води от потомци на малоазийци и по-точно тракийци – дардани и лидийци. Под думата ахейци вероятно се има предвид предводители, царе, старейшини, така са наречени потомците на лидийците, които са били прогонени от Мала Азия някога и са се установили на Пелопонес. Естествено е да се наричат царе и предводители, ако ще претендират за отнетото им наследство. Изключително любопитно е, че на староперсийски Лидия е наричана с името Спарда. Аналогията с полиса Спарта на Менелай, потомъкът на Пелопс е поразителна. Спарда персийците наричат Лидия в западна мала Азия, Спарта на Пелопонес управлява митичния Менелай, потомъкът на лидиеца Пелопс. Именно заради владетелят на Спарта в Пелопонес започва Троянската война, защото неговата жена – Хубавата Елена е похитена от троянците – траки, потомците на Ил, който стартира враждата между двете племена на дарданците и на лидийците. Вече уточнихме, че дарданците са тракийско племе, какви са лидийците? Лидийците са наричани още меони. Името е близко да имената на тракийските племена едони, пеони, кикони, мигдони, пафлагони, всички те имат общ корен – “они”. Известно е, че много тракийски племена мигрират от вътрешността на Балканския полуостров на изток и се прехвърлят в западна Мала Азия. Най-поразително е, че столицата им се казва Сарди. Археоложката Димитрина Джонова – Митова изказа хипотезата за общия етнически произход на сердите от Сердика и на сардите от Сардиния. В Лидия има още една Сарди. Защо тази Сарди, където живеят меони да няма общо със сердите в Сердика?…
И така, Троянската война не е никаква древногръцка война, а е епохално събитие, касаещо завръщането на потомците на меоните Агамемнон и Менелай в Лидия – Меония. Те са наречени от Омир ахейци – предводители, защото претендират за правото на власт над изгубените от Пелопс територии.
Елена
Ако се върнем на художествената причина за Троянската война, наречена Хубавата Елена трябва да отбележим, че отвъд художественото клише, че причината за всяка война е някоя жена, в случая има още нещо. Богдан Богданов разглежда Илиада като калейдоскоп на старинни митологични мотиви и вижда в Елена пръвоначално божество на вегетацията и пролетното тайнство, явило се първо в Мала Азия, което по-късно е поселено в Спарта. Като божество Елена има функциите на финикийската Афродита – Астарта и на карийско – лелегската Артемида, изобразявана е като блатна патица. Когато двете божества се срещат в полето на едно вярване, Елена отстъпва и приема човешки образ – заместител на богинята. Източният й произход бива забравен, но художественият сценарий с нейното отвличане от малоазийския принц Парис, говори по-скоро за завръщането й на родна земя.
Отвличането на Елена. Да се краде бъдеща съпруга е първобитен обичай. Митът е разпространен и в други епоси. В угаритския епос, например, се разказва за Керет, който обсажда град Удум, за да си върне съпругата от похитителя цар Пебел.
Какво означава да отвлечеш божество? В дълбока древност хората вярват, че плодородието е свързано с магическите ритуали. Гаранцията за добра реколта е благоразположението на божество свързано с вегетацията. Затова племето зорко пази изображението на своята вегетална богиня. Случвало се е, друго племе да открадне това изображение, за да привлече по този начин урожая от чуждата земя в своята. Сюжетният мотив за отвеждането на Хубавата Елена от Спарта възниква от историята за ритуалната кражба на вегеталната богиня Елена, а Троянската война е битка, която води племето с похитителите, за да си я върне. Великата Илиада превръща в художествен сценарий нейното отвличане от Спарта в Троя. Но, съдейки по източният й, малоазийски произход, много е вероятно това божество да е отвличено много по-рано от Мала Азия в Древна Гърция. Вероятно още с идването на Пелопс, който губи войната с Ил и е принуден да емигрира на запад, по-точно в Елида. Оставайки там, Пелопс дава името си на целия полуостров Пелопонес. Очевидно е, че ролята му и тази на неговите наследници е била цивилизаторска. Като потомци на Пелопс и Тантал атридите Менелай и Агамемнон се връщат в Мала Азия за нещо повече от това да си върнат Елена, била тя дори и най-хубавата сред смъртните, а дори и богиня да е тя, двамата братя, по всичко изглежда се връщат заради старата вражда между Дарданите и Меоните за господство в Мала Азия. Точката на конфликта е Троянската война, която е започната от предводителите – ахейци братята Атриди Менелай и Агамемнон, потомците на Пелопс. Ако съм успял да докажа техния малоазийски или по-точно тракийски произход, какво да кажем за останалите предводители, които вдигат оръжие срещу тракийска Троя. Ахил, например, най-силният сред смъртните от поколението на хероите, родени след смъртите на Херакъл и Тезей. Споменахме, че името Ахелеос в превод означава “предводител на народа” или “предводител на хората”, а също и “предводител на войската”.
От казаното дотук твърдя, че най-известното събитие в древността няма нищо общо с древните гърци. Троянската война не е въоръжен конфликт, в който участват древни гърци. Пред древен Илион се сражават тракийските племена на дардани и меони, претендирайки за територия и за божествен покровител, които нямат древногръцки произход.
