Нежност, Милост, Красота
Затворени в нашите сърца!
И там – дълбоко в самота,
е скрита нейде нашата душа!
Покрита с множество воали,
и плътна тягостна обвивка
Напира винаги като от дупки на кавали –
да тръгне и да изпищи…
Но може ли човек да я разтвори,
свободно да си полети,
в далечни негови мечти!?
Като къделя с безбройни нишки,
оплитаме – и я тормозим,
и всяка фибра там трепти –
щом щастието нежно сполети,
Човешката душа!
Нежна струна от вълни,
вибрации и светлини,
топлина и жар по някога запръсква,
и тялото започва сякаш да се пръска –
Защото тясно е да бъде там,
Душата нежна – дар на нашия Божествен храм!
Отпуска ме се или стягаме безбройно
когато ни е знойно,
и литваме ако усетим как да я докоснем,
с нежни палци като с четки на художник,
творец на думи и музика без край,
с любов сърдечна , истинска и нежна
отваряме душата си и нека няма край!
02.05.2004г
