Един мъдрец изпитвал смутени ученици –
със капки две зехтин във техните лъжици
да се разхождат с него сред градина и дворец,
а после ги запитвал прочутият мъдрец:
„Хареса ли двореца и чудната градина?
Опази ли зехтина във своята съдина?“
Разгледалия всичко – разсипал е зехтина,
а този, що го кътал – останал без картина,
зехтина не разсипал, но той не забелязал
ни красота, ни пищност – почти слепец излязъл.
Урокът си мъдрецът отново преподавал,
да съзерцават всичко, така човекът ставал
внимателен, в ума си удържал всичко важно
и красотата виждал, и стъбълцето влажно.
Урокът ставал ясен и тръгвал ученика,
предавал той по пътя таз мъдрост на старика:
„Зехтина да опазиш и пътя да не сбъркаш.
И всичките съставки в казана да разбъркаш.
Храна към гладните уста с любов да поднесеш.
И чак тогава, ти самия можеш да ядеш.“
25 октомври 2007 г.
Картина: Анна Ивановска
