Стихове от Светлана Йонкова
Послание
Над Шумен има хълм, от който ме гледат вековете скрити.
Но тъмнината ни зазижда в наивни блянове за УТРЕ.
Но УТРЕ никога не идва, защото воините избити
Днес нямат нищо, нищо общо с духовните ни лилипути
и с подлия ни страх на роби. Безмълвно Шуменското плато
падението наблюдава… Царете тук са експонати!
И само Мадарският конник между небето и земята
чертае с копие пътека по звездните координати.
Но няма ек от конски тропот. Днес мечовете са изгнили.
Преслав и Плиска кротко дремят. По уличките никне троскот.
И в дрипавата ни държава, наречена РОДИНА МИЛА,
набожно всички политици играят ролята на Господ.
Аз знам, че Видовден ще дойде, но оправдава ли цената,
която ще платим за него… А може би си заслужава,
защото българската мъка пречиства през сълзи душата –
и няма как да не пречисти и смачканата ни държава!
… Пак ще тече вода, където е текла някога. Съдбата
не гали наготово – тя е капризна и ни наблюдава.
И само ако сме съгласни да изгорим за свободата,
отново майка ще ни стане разсипаната ни държава…
14. 07. 2018 г.
Дивдядово
Низи
Сабрие тихо ниже тютюн,
а в очите й броди мъглата.
И пресмята наглас и наум
неплатената още заплата.
Чак до София ходи Хасан –
да изкара за хляба. Да зида.
Но се върна. Сърдит и пиян.
Че и там му платили на книга.
А Иван, дето плет ги дели,
се мотае навъсен, безхлебен –
псува всички, съвсем се смали,
а Иваница прави молебен!
И магарето снощи умря –
ей тъй, гътна се! Плач без утеха…
Пък синът – той съвсем изгоря:
кредит тегли – и къщата взеха.
…През плета си Иван и Хасан
си подават шишето с ракия.
Като грозно плашило в бостан,
като някаква дърта мастия
им се хили самата съдба –
и е празно котлето в оджака!
А отколе им готвят делба –
като в Косово, но ще почакат!
Сабрие тихо ниже тютюн.
Дълги низи от мъка безкрайна…
А пък някой пресмята наум
ще се трепят ли като в Украйна.
Но Иваница и Сабрие
не прихващат по тези въпроси.
Искат само да бъдат добре.
И децата да идват на гости.
