Като капчици сълзи тече животът ми,
солен и сладък е, изпълнен като океан!
Бурен, тих и сложен както е сърцето ми,
обръщам се и гледам боже –
колко вече съм голям!
Познах се късно и осъзнах какво съм,
и как протича живота ми на капки ,
събирам ги и после ги прахосвам,
защото иначе сълзите стават твърди-
като сухи хапки!
А те трудно се преглъщат, даже някога пресядат,
но има нещо, което ги пропуска бързо да преминат.
Даже неусетно виждаш как сами пропадат,
щом с любов сърдечна ги полееш!
Душата почва друга песен да запееш!
Обичаш ли проблеми няма,
отваряш си сърцето за любов голяма,
истинска и вечна тя все ще ни преследва,
защото като капчици сълзи животът ми напредва,
и водопад солен и сладък разлива се неспирно,
а от него пък сърцето бие още по немирно!
***
16.02.2003г.
Варна
