Падат капки дъжд,
и чукат ламарината,
показват сякаш изведнъж,
че животът ни преминал е!
Небето е над нас със облаците тежки,
и мъчи се да влезе пак
със мигове човешки,
в сърцата, като през капак!
Отваряме ги или пък държим
все за нещичко затворени.
Но дъждът ги мие от ръждата,
която е отгоре им!
Така човекът пропилява дните ,
годините минават и стареем,
и падат капки дъжд по ламарините,
които също тъй ръждясват
както дните ни, които тъй пилеем!
***
16.03.2003
Варна
