Приказките от Египет продължават
След четиридневния круиз по Нил бяхме в курорта Хургада на Червено море. Оставаха само два дни до края на нашето пътуване в Египет и затова решихме да ги използваме за пълна релаксация на плажа. Морето беше спокойно, а далеч навътре толкова плитко, че хората изглеждаха съвсем дребни и създаваха илюзията, че достигат чак до хоризонта. Изтощени от горещината и туристическия маратон ние лежахме върху шезлонгите, мислейки за всички пирамиди, храмове и светилища, които бяхме посетили, за древните фрески, барелефи и скулптури, заснети с любителските ни фотоапарати. Срещите ни с историята и съвременните екзотични преживявания витаеха в съзнанието ми като една сбъдната приказка, на която вече се виждаше краят
Птица изпляска с криле над водата, с неподозирана ловкост се гмурна във вълните, хвана своята плячка и я отнесе нанякъде.
И точно тогава до нас се приближи млада египтянка с пъстра папка в ръка. Сред разголените курортисти от цял свят нейното строго облекло в горещината будеше съчувствие и леко доловима насмешка. Тя дойде до нас и любезно се представи на английски език. След кратък разговор, предразположена от Таня, младата жена започна да говори за себе си. Научихме, че е масажистка, но преди повече от година получила схващане на двете си ръце и сега не можеше да ги вдигне по-високо от раменете. До това професионално заболяване стигнала поради еднообразните масажни движения и техники. Тя потърсила помощ от колеги, от лекари в града и Кайро, но никой не успял да и помогне. Все пак за да не я уволни собственикът на салона проявил добро сърце и я оставил на работа като рекламен агент, но с далеч по-ниска заплата. Младата жена нямала друг изход освен да приеме предложението и нищожното заплащане. В съвременен Египет трудно се преживява без работа.
Неочаквано Таня застана зад гърба на жената, тихичко попита нещо, после сложи ръце върху раменете и, притискайки точно определени точки. Наблюдавах не толкова движенията на Таня, колкото лицето на египтянката. А то излъчваше болка. Скоро върху челото на жената плъзнаха ручейчета пот, а бузите и променяха цвета си от тъмно червено до бяло. Виждах я как упорито стиска зъби за да не извика. Таня знаеше какво прави, но беше безпощадна. Тя масажираше раменните стави с малките си, но силни ръце, търсеше нещо, намираше го и отново притискаше пръсти в плътта. Само след десетина минути египтянката се успокои, гледайки някак неразбиращо и виновно. Таня посочи нагоре и жената най-напред неуверено, но след това бавно повдигна ръце, докато най-накрая ги изправи успоредно над главата си. Тя стоеше невярваща, отправила благодарствен поглед към Таня. „Масаж за масажистката” – мислех си аз, неволният свидетел на този бърз, но ефективен метод, приложен професионално и толкова непринудено от Таня и приет с мълчаливото съгласие и доверие от младата жена.
Египтянката постоя още малко, зашеметена от преживяното, после отвори папката, откъсна два талона, подаде ги на Таня и със светнали очи ни покани да отидем на безплатни процедури в курортния масажен център. После се извини, махна с ръка за довиждане и с тихи стъпки бързо се отдалечи.
А Таня? Все едно, че нищо особено не беше сторила, тя обърна поглед към морската далечина и едва забележима усмивка се появи на загорялото и от слънцето лице. А аз стоях, съзнавайки, че пред очите ми беше се случило едно невероятно бързо, но съвсем реално изцелително чудо.
