Младата кобила забави ход. Онова нещо я побутна отвътре и сладостно и напомни за себе си. ”Нека си рита момчето, голям кон ще стане” – помисли тя, беше сигурна, че нейното дете ще бъде момче-жребче.
Майчиното чувство и го подсказа още с първия ритник в корема…Но сега нещо ставаше. В този миг остра болка я прониза и тя безпогрешно разбра – беше дошло време най-сетне да види детето си…
Конярят спря кервана, отвърза кобилата и пусна другите коне сами да се приберат в конярника към хижата. Имаше още път до там, а конете носеха храна и багаж, които туристите очакваха. Мъжът дойде до кобилата и ласкаво погали изпънатия и корем, където ритмично и нетърпеливо поритваше идващото на бял свят конче…И скоро то се показа. Беше положило влажна муцунка върху предните си крачета и упорито си проправяше път към този голям и интересен свят…Конярят се залови да помогне на тази толкова търпелива майка и това нейно нетърпеливо бебе. Той хвана главата и крачетата на кончето и много внимателно го издърпа от майчината утроба. Кончето беше момче. „Знаех си „– поклати уморена глава кобилата. Майчиното чувство не я подведе. Майките познават децата си още преди да се родят.
Конярят изтри новороденото с шепа трева и нежно го плесна по гръбчето. Той беше добър човек, разбираше от коне и веднага прецени, че от това конче ще стане добър носач. Планината е щедра към силните. А кончето беше не само здраво, но и много красиво. Върху червеникавото си чело имаше бяло петно като звездица.
– Звездан ще те нарека, миличък – каза гласно конярят – Така да бъде.
Майката само кимна с глава и това беше знак за съгласие. Защото конете много добре разбират човешкия език, нищо, че човеците дори и не подозират за това…После постояха още на полянката сред тъмнозелените вълни на клека…И ето, Звездан реши, че е време да ходи. Най-напред изправи задните си крачета, въртейки опашка. После опита да стори същото и с предните, но те трепереха и не му се подчиняваха, нищо, че първи се показаха на белия свят. Конярят се усмихна, подложи корава длан под корема му и лекичко го повдигна. Звездан това и чакаше, стъпи здраво на четирите си крачета, усети прилив на сили и направи първата крачка в живота си. Майка му го гледаше с големите си тъмни очи и сърцето и преливаше от вълнение и гордост…
След седмица конярят отново пусна кобилата с кервана, само дето я върза последна. Хем по-малко да я товари докато заякне, хем кончето да върви след нея и да се учи на планинарския занаят. Звездан не се противеше, вървеше след кервана, тичаше на воля по поляните, разговаряше с цветя и буболечки, но никога не изпускаше майка си от очи. Веднъж неопитни туристи му преградиха пътя и го изплашиха до смърт. Звездан хукна без да вижда нищо. Тичаше обратно на кервана. Но изведнъж се спря, тръсна глава, вдигна се на задни крака и жално изцвили. Майка му отговори веднага на тревожния му зов. Звездан хвана правилната посока и с лудо препускане настигна кервана…
Иначе между туристите имаше и много добри хора. Нищо, че идваха от равнината само за да се порадват на езерата и Рилската природа. Звездан се научи да ги посреща подобаващо с поклон и нежно побутване с муцуна. Повечето от тях не разбираха какво им казва, но някои съвсем точно отгатваха конския език и му даваха пълни шепи ядки, сушени плодове и даже шоколад. Звездан се беше научил на добри обноски и винаги след малката гощавка благодареше, риеше земята с десен крак и ласкаво потриваше глава в бузите на по-смелите туристи. А тях Звездан познаваше безпогрешно с конския си инстинкт…
Звездан отрасна добро жребче, конярят се гордееше с него, вече го връзваше с кервана и често го товареше с повече багаж от останалите коне.
Минаха години. Звездан заслужено стана най-силния кон-водач в кервана. Но майка му отслабна. Конярят все по-често прехвърляше товар от нейния гръб върху гърба на Звездан. Той нямаше нищо против, но майка му страдаше като виждаше как той изпъва шия, претоварен и с нейния багаж. Майчиното сърце страда от обич…
Една вечер се разрази буря, а керванът беше още на път. Мълнии се стрелкаха в небето и конете жално зацвилиха. Бурни потоци мътна вода затъркаляха едри камъни и затрупваха и без това тесните пътеки. Конярят предвидливо развърза конете . В такова време ако един кон се препънеше щеше да повлече всички след себе си…
Светкавицата дойде с оглушителен трясък съвсем близо до изплашените коне. Една скала се откъсна от склона и се понесе надолу. Камъкът идваше точно към Звездан. Майка му изтръпна, сърцето и се сви на топка, но нямаше никакво време.
Тя се изправи на задни крака, а с предните изтласка сина си встрани…Не успя да избегне удара, скалата я повлече в пропастта…
На другия ден времето се проясни, все едно, че никога не беше имало буря. Туристите научиха от конярите, че през нощта изплашен кон се е подхлъзнал и паднал в пропастта… Всичко тръгна по старому. Керванът отново потегли по познатите пътеки и само Звездан си спомняше за онази бурна нощ и необуздания майчински порив, който го спаси от сигурна смърт. Майката страда и умира за децата си, но малко от тях го разбират.Но Звездан го разбираше, всичко се случи пред очите му. Той го преживя и вече знаеше, че е точно така, защото той беше не просто кон, той беше белязан с бялата ангелска звезда на челото и това го правеше специален…
Ако отидете на Рила и срещнете керван с натоварени коне и видите червен кон с бяла звезда на челото, знайте, че това е Звездан, най-добрият кон, син на най-силната майка. Силните майки раждат достойни синове.
