Семинарът е приключил, но на нас още не ни си тръгва. Лятото е в разгара си. Вечерта е приятна, маранята е отстъпила място на прохладата, ухае на диви цветя и окосени треви. Седим с Гери в беседката под Мадарското плато и разговаряме за наученото в семинара, за красивата природа наоколо, разнищваме проблеми с порасналите ни деца и някак неусетно се връщаме години назад в нашето познанство. Припомняме си първия път, когато бяхме заедно на Рила за семинара на Седемте рилски езера. Тогава Гери бе придружена от съпруга и дъщеря си Галя. Като плахо дете момичето се държеше за ръката на майка си, криеше свенливо поглед и неспокойно отвръщаше на желанието ни за общуване. Сега Галя изглежда различно, говори, усмихва се, дори снощи се включи в разучаването на салса, увлечена от завладяващия ритъм на танца и непринудените движения на танцьорите.
Гери си спомня за семинара преди три години в Рила:
– Тогава с групата правехме медитация на брега на петото езеро „Бъбрека”. Ели внимателно ни поведе нанякъде. Бързо изпаднах в дълбоко медитативно състояние. Бях обърната с лице на север. В един момент пред мен се откриха два портала. През единия от тях се появи конник в блестящи одежди. Той яздеше бял кон, шлемът и ризницата му искряха в сребриста светлина. От ноздрите на животното бликаше бяла пара. От другия портал излезе ездач върху черен кон. Неговите доспехи блеснаха в златна светлина. След това между конниците се появи фигурата на беловлас мъж Погледът му беше толкова благ! Познах го веднага от снимките, които бях виждала. Беше Петър Дънов. Аз се почувствах напълно спокойна и някак сигурна в доброто, което се случваше или трябваше да се случи с мен. Запитах го:”Заради здравето на дъщеря ми аз съм в Рила, трябваше ли да бъда тук?” Не знам дали правилно формулирах въпроса си, но той кимна с глава:”Да!”. После всичко се покри с мъгла, постепенно фигурите са разсеяха и изчезнаха както бяха се появили. Стоях няколко минути без да мръдна, размислях върху случилото се в медитацията. Почувствах се обнадеждена, силна, здрава и жизнена. Преживяването беше разтърсващо и невероятно реалистично.
Интересно ми е да разговарям с Гери. Продължавам да задавам въпроси. Гери се усмихва кротко и се поддава на моята напориста любознателност.
– Малко след това се уверих, че там край езерото съм получила прекрасен дар, полезен за всички в семейството ми. Усетих го най-напред в ръцете си. Дадена ми беше способността да правя масаж на близките си и най-вече на Галя. Оттогава тя започна да се променя, стана по-спокойна, по-общителна. Благодарна съм на силите, които ме дариха с неподозираното от мен самата познание, за всичко онова, което трябва да правя по време на масаж за всяка отделна болка и за всеки човек индивидуално.
Ние всички също забелязваме видимата промяна в Галя и се радваме на това заедно с цялото и семейство. Знаем, че Гери е заслужила този дар от светлите сили. Но знаем още, че заедно с познанията за правене на масаж Гери е придобила и способността да сканира човешката аура, да вижда неща, които малцина умеят. Никой не може да заблуди нейния проницателен поглед , очите и сякаш навлизат зад привидното и четат от книгата на неказаното. Но за тези неща Гери не говори, ние просто го знаем и уважаваме нейната скромност и мълчание. Хората, които са дарени с такива способности обикновено не ги афишират, не се изтъкват, не страдат от мания за величие. Защото от мига, в който човек се поддаде на Его-то , той вече е на крачка от загубата на дарените му възможности. А ние можем да бъдем благодарни, че Гери е между нас, да я очакваме заедно с Галя на всеки следващ семинар, да я търсим за мъдър съвет или просто за приятелски разговор.
