Красота

По средата на маршрута заваля ситен дъждец. Вдигнахме качулки и дъждобрани и тръгнахме обратно към хижата. Бързахме да  се приберем на закрито. Пътеката минаваше покрай скали, пресичаше сипеи и клокочещи ручеи.  Камъните станаха  хлъзгави и блестяха като лакирани. Трябваше много внимателно да подбираме всяка крачка. Движехме се в колона. В един момент с Лили се изравнихме, а с това се завърза и нашият  разговор. Увлечени, забравихме предпазливостта и в един миг Лили се подхлъзна. Тя  успя да се задържи на коляно, но подпирайки се с  ръка жестоко охлузи длан. Почувствах се виновна   затова, че  подхванах разговор с тази крехка млада жена  и неволно отклоних вниманието и от хлъзгавите камъни. В този момент  ни настигна Дани, съпругът на Лили. Едрата му фигура респектираше. Помислих си, че остро ще ни смъмри. Останах изненадана. Дани взе  Лили в прегръдка, тихичко  заговори и поиска да превърже  охлузената длан. В очите на големия „мечок”  прочетох нежна загриженост…

 На другия ден след изморителния преход бяхме се разположили на полянката край езерото. Слънцето изпращаше снопове светлинни лъчи, а лекият ветрец ги разплиташе  върху водната повърхнина и рисуваше приказни картини. Седяхме омаяни от природната хубост и не бързахме да  тръгваме. Погледът ми  спря върху скалния масив на отсрещния бряг. Върху чистото небе над билото  затанцува синкаво-зелено зарево. Зарадвах се и ми се  прииска  да споделя с някого тази природна феерия. Някакъв вътрешен импулс ми го подсказа, изтичах боса по меката трева до Лили и сложих ръка на рамото и:

–         Искаш ли нещо да ти подаря?

Лили  се учуди, но кимна в знак на съгласие. Обясних и да се загледа над планинския склон, а после отведнъж да отпусне поглед. Лили нищо не  запита, но последва думите ми и след малко широко се усмихна:

–  Видях! Това е аурата на планината, нали? Благодаря ти за подаръка! Беше ми за първи път, ще го запомня.

Кимнах  доволна, бях избрала точния човек. Лили така бързо видя каквото трябва, че отсега нататък със сигурност щеше да наблюдава не само аурата в природата, а може би ще вижда и  ауричното поле на хората. Пожелах  това да и се случи скоро.

След година получих  писмо с кратко стихотворение. Беше от Лили. Знаех, че стиховете са продиктувани от нейната  емоционална чистота и романтична нагласа. А може би бяха попили мъничко и от красотата на приказното сияние там край езерото в Рила.

Красотата блести, с нежни струни трепти,

красотата до сълзи ни трогва.

Тя в душата звучи и ни прави добри,

красотата дарява ни чувства.

Красотата мълви, с нежен дъх ни пои

и със топли ръце ни обгръща.

Красотата търси, тя и теб ще спаси.

Красотата е сила могъща.

Тези стихове бяха написани за всички хора, като поетично послание от една  нежна жена. Но аз имах усещане  за  още нещо. В Лили се таеше  тъга…

И когато Дани ми изпрати в скайпа онази снимка аз изпитах безмерна радост.Нещо повече, бях във възторг! На монитора видях Дани  и едно  малко момченце. Двамата се гледаха един друг и сякаш се изучаваха. Беше  разговор без думи! В погледа на големия „мечок” се четеше неизмерима доброта, а ръцете му внимателно  прегръщаха  малкото детенце. Разбрах, Лили и Дани ставаха  родители!  Малкият човек беше Божидар. Направих неволно сравнение между двамата мъже и не се стърпях, извиках в микрофона:

– Дани, вие си приличате…

Скоро след това се срещнах с Лили. С голямо вълнение тя ми разказа  за  една от първите им срещи с Божидар:

– Взех го върху коленете си, а той  стисна ръката ми. После бавно се извърна към Дани, погледна го и здраво се хвана и за неговата ръка. Стояхме  изумени и не смеехме да мръднем,  за  да не развалим вълшебството на мига.  Това детенце  само на една годинка   направи нещо, което никога няма да забравя.  В тази  невинна детска постъпка имаше  невероятна  символика .

Гледах Лили. Очите и излъчваха радост! Тъгата беше отстъпила…

Божидар ще бъде щастливо дете. За него ще се  грижат двама всеотдайни родители,  ще бъде обграден с искрена обич.  Защото за Лили и Дани малкото момченце наистина  е  Божи дар.  Те си го пожелаха с любов и  Бог им го изпрати точно срещу Коледа, когато чудесата се сбъдват.