Известно е, че Свастиката представлява кръст със завити обикновено под прав ъгъл краища. Историята на този символ се крие много далече в хилядолетията,а давността му е във времената преди Древния Египет и Индия…
Например по нашите земи е открита Свастика от преди 8000 години, от времето на VІ хилядолетие преди новата ера. Находката се намира в Районния исторически музей в Кърджали и е показана на фигура 1. Нефритовата плочка е едно от най-древните, открити на Земята пластични изображения на Свастиката, но не е достатъчно популярна сред изследователите на символиката в света. Като орнаментен мотив Свастиката се среща в изкуството на почти всички древни народи. Тя символизира плодородието, слънцето, мълнията, тя е символ и емблема и на фашистка Германия по времето на ІІІ-я Райх. Точната интерпретация на този много стар символ и до сега е дискусионна [5]. За жалост Свастиката беше компрометирана от времето на националсоциализма в Германия през миналия век…Наложени са международни и национални забрани за тиражирането на този символ. Това, обаче, ни най-малко не омаловажава ролята на Свастиката в историята на вярванията на народите…Целта на настоящото изследване е да се направи анализ на символиката в строителството и орнаментиката на Съоръжението, наречено „Голяма Косматка”, разкрито по особен начин през 2004 година край град Шипка, северно от Казанлък.
Съгласно окултните науки, Свастиката е символ на мъжкия и женския принципи в природата,на положителното и отрицателното. Поради това тя изобразява действието на някакъв фундаментален Закон, действуващ във Вселената, който древните Посветени са знаели. Както изглежда, за велико съжаление, впоследствие този закон е загубен от потомците. Затова основният смисъл на Свастиката, известен на древните мислители, се е размил в многочислените му трактовки.
Фиг. 1
Съществуват различни виждания за това какво Древните са символизирали със Свастиката. За нас по-близки са астрономическите аспекти на появата на свастическата символика. По времето около III-то хилядолетие пр.н.е.,когато масово се появява символът Свастика, северният световен полюс се е намирал на около един градус от звездата α от съзвездието Дракон. След няколко стотици години, по времето на предполагаемия строеж на Великите пирамиди, северният световен полюс съвпада с тази звезда. След още две хиляди години звездата α получава арабското име Тубан, тоест Дракон.Около северния световен полюс се извършва, както денонощното движение на небосвода, така и годишното му въртене спрямо Слънцето и зодиакалните съзвездия. Денонощното въртене човек не може да наблюдава, доколкото денем звездите са невидими. Но годишното движение може да бъде наблюдавано, ако се провеждат наблюдения в продължение на една година и положението на звездите се означава чрез елементарни знаци върху равнинна координатна мрежа на северното звездно небе. Направлението към Полюса се определя от линията, прекарана през звездите g и h от съзвездието Малка Мечка. Нека да означим положението на звездите на Малката Мечка по едно и също време на нощта за един от дните на месеците октомври, януари, април и юли. Съединявайки с плавни линии, преминаващи през центъра на въртене – Небесния полюс и „ръкохватката” на „тигана” на Малката Мечка, ще получим добре познатия ни символ – Свастиката фиг.2. На фигурата :
1 – Положение на Небесния полюс през ІV хилядолетие пр.н.ера.
2 – Траектория на преместването на Небесния полюс през последните 6000 години
3 – Съвремено положение на Небесния полюс
Много често не се прави разлика между двата вида пречупени кръстове, показани на фигура 3. А това са два коренно различни по своята същност символи. Така наречената „лява” Свастика, показана в ляво на фигурата, обикновен но се свързва с нашето Слънце, звездата около която обикаля планетата Земя. За въртенето на този символ се приема лявата посока, обратна на посоката на часовниковата стрелка. Съответствуващата и спирала е показана под Свастиката . Това е спирала, която се развива в „лява” посока, или „правата” посока, приета в терминологията на Физиката.
По друг начин стоят нещата с „дясната” Свастика или Сувастиката. При нея краищата се чупят по посока обратна на посоката на часовата стрелка и съответната и спирала се развива в посока на часовата стрелка [4]. Сувастиката е символ на Черното /невидимо/ слънце. Върху северната небесна полусфера в точката, през която минава перпендикулярът, издигнат от средата на равнината на Еклиптиката, където е нашето Слънце се намира Полюсът на Еклиптиката.Там е и Черното слънце – двойникът на нашето Слънце. Там се намира и мъглявината NGC 6543, наречена Горгоната Медуза. Древните не са наричали нещата с измислени имена. Те винаги са търсили точната дума или символ, характеризиращи наименования обект. Затова първият въпрос, който трябва да си задава съвременният изследовател на древността, за да бъде адекватен на епохата, която анализира, е „Какво е виждал, усещал или знаел древният учен, когато е давал имената на нещата?” С какво е характерна Горгоната Медуза? Знаем, че от трите сестри, горгони, само Медуза е смъртната и всеки, който я погледне, се вкаменява. Древният наблюдател е усещал и знаел, че от тази част на пространството идват втвърдителните сили, насочени към Земята.
Фиг. 4
Фиг. 5
На фигура 4 е показана схемата на разположението на Северния световен полюс и Полюсът на Еклиптиката, който се намира в съзвездието Дракон. На фигура 5 е показано точното място на небесната сфера, където се намира и вижда, при добри оптически параметри на наблюдателя, мъглявината Горгоната Медуза/NGC6543/.
На фигура 6 е показана схемата [1] на разположението на предметите, които откривателите намират в изсечената от монолитен блок Камера на Съоръжението „Голямата Косматка”. Използваме термина „Съоръжение” тъй като в него не са намерени човешки кости и, следователно,то не е гробница! Не е ясно защо се тиражира определението „Гробница” за обект в който липсва трупополагане! Не ни се иска да вярваме, че вниманието на изследователите умишлено се насочва в грешна посока…
Фиг. 6
С кръгчета от 1 до 5 са маркирани интересните за нас обекти. За точното място на детайлите се осланяме на сведенията на тези, които първи влизат в Съоръжението, без да коментираме надеждността на тези сведения. С номер 1 е показано мястото, където е намерен бронзов шлем с надпис, показан на фигура 7. На челото се чете надпис, който някои изследователи разчитат като „Σ Ε Υ Θ Ο Υ ” или „На Севт”. Като оставим настрана подробностите, свързани с предназначението на този надпис и с начина по който е направен, (които са не по-малко дискусионни), си задаваме въпроса „Какво означава Севт ? ” Според някои източници „Севт” означава източник на разсеяна светлина. Или източник на тъмна, черна светлина. Според нас – Черно слънце! Интерпретацията на надписа като „Севт ІІІ” едва ли е най-точната и най-правилната.
Фиг. 7
На местата, показани с маркери с номер 2 на фигура 6,са намерени три еднакви плочки. Според Китов [1] на тях са изобразени „свастики”, фигура 8.
Но ние виждаме ясното изображение на СУВАСТИКИ! Символът на Черното слънце! Не коментираме причините за вербалното и графично тиражиране на погрешното твърдение. Според нас, древният жрец е поставил плочките на точно определени места, съвсем ясни за посветените в ритуалите на почитания древен слънчев култ. На мястото, показано с маркер 3 на фиг.6, е поставена част от натрошеното и по-късно възстановено дясно каменно крило на вратата на Съоръжението.
Фиг. 8
Фиг. 9
Фиг. 9А
Възстановката на вратата е показана на фигура 9 а на фигура 9А са изображенията на лявото и дясно крила на врата. Долу в ляво, но на дясното крило е изобразена Горгоната Медуза! Тази интерпретация на изображението се приема и от редица изследователи, които се мъчат да анализират Съоръжението в светлината на традиционната наука [3]. Другото изображение /на лявата врата/ е точно на нашето Слънце с характерните лъчи, излизащи от главата му. Но парчето с това изображение е поставено в градежа, чрез който са зазидани входните стеснявания на Съоръжението. Следователно точно Горгоната Медуза стои до главата на легналия човек в ложето-вана на Съоръжението. И точно върху нея е поставен и златният венец ! Ложето не е място, където е полаган трупът на мъртвец. Неоспоримо доказателство е бордът, висок 12 см.,който опасва ложето. Всички обяснения на този борд с цел прикрепяне на рогозки са несъстоятелни и наивни.
По пода на Камерата откривателите събират златни апликации от украсата на конска сбруя и предполагаема ризница. Снимки на изображенията са показани на фигури 10,11 и 12. На фигура 10 се виждат два вида изображения. На едното ясно се диференцира образа на нашето Слънце, глава с излизащи от нея лъчи. Второто изображение, според нас, е изображението на Черното слънце.
Фиг. 10
Фиг. 11
Фиг. 12
С нашето Слънце се свързват взривните процеси, екзотеричните знания и показността на живота. В древна Индия Свастиката е израз и на женската енергийна същност – Ин. Сувастиката, съответно, изразява другия, противоположен на взрива процес в природата – имплозията т.е. взрив навътре и респективно мъжката енергийна същност Ян. Ние смятаме, че в орнаментиката на Древния свят трябва да се търсят аналозите на тези два процеса и при изобразяването им чрез орнаменти от цветя.. На плочките на фиг.10 с изображение на Слънцето са изобразени стилизирани лилии с разтворени встрани листа. На другите плочки, на тези с Черното слънце, е изобразено растение, чиито листа са обърнати навътре. Или това не са листа, а пламъци, насочени навътре? Такова съчетание на символи на Черното слънце и такива растителни орнаменти със събиращи се листа (или пламъци), от една страна и Слънцето с лилията, според нас, е целенасочено избрано от древните мъдреци. Не е допустимо да се подминават тези съответствия като случайни и маловажни!
На плочките на фигури 11 и 12 растителните и огнени орнаменти, листа и съответно пламъци, са свързани с изображението на Огнедишащия Дракон. Че това е точно Дракон, а не лъв, според нас, е безспорно [3]. Ноздрите на изобразеното животно са отворени – от там и от устата му излизат пламъците В изображението на фиг.12 са поставени и две спирали. Точно дясно развиващи се спирали – спиралите на Сувастиката, на Черното слънце! В съчетанието с главата на Дракона, огънят, горящ навътре и тези спирали спирали хармонират напълно с твърдението ни, че става въпрос за едно точно определено нещо – Черното слънце! Такива спирали има и на плочките на фигура 13. Там по особен начин се комбинират спиралите на Слънцето и на Черното слънце. Освен това и роговите конструкции на главите на елените (защо точно елени? ) са ориентирани навътре.Това не е естествено и обяснението не е в липсата на място за изобразяване. Интерпретацията на подредбата на тези спирали е въпрос на друго изследване. Дали там не са изобразени различни планетарни състояния на планетата Земя ? Има ли значение от коя страна на главата на коня се поставя съответно едната и другата плочки? Защо изобразените лица са с негроидални черти? Това са въпроси, чиито отговори можем да получим след други, по-мащабни изследвания, при които трябва да се вземат пред вид знания от езотеричната наука.
Фиг. 13
На фигура 14 е показана сребърната „кутия” мида, намерена на мястото, показано с маркер 5 на Фигура 6. Вътре в мидата е изобразено отново растение със събиращи се листа. Или огън, чиито пламъци са насочени навътре, като взрив навътре, като имплозията. Отново Черното слънце! Този път в съчетание с мида. Друга посока на изследване, извън настоящото, е символиката на мидата и връзката и с вътрешните енергийни процеси. Орнаментите с насочени навътре пламъци или листа се наблюдават и в други могилни обекти – например архитектурният детайл–антефикс от могилата Оструша, фигура 15 и Златната огърлица от Малката Косматка, фигура 16 [1]. Сребърните украси на жертвения кон, погребан под Биньова могила, също съдържат трирамените Свастика и Сувастика със съответните им лилия и пламъци навътре [2].
Фиг. 14
Фиг. 15
Фиг.16
Без да се твърди окончателно, може да се предположи, че съоръженията с мистично-религиозно предназначение могат да се идентифицират чрез намерените в тях орнаменти, свързани със Сувастиката и Свастиката ( разбира се там, където те са изобразени). Възможно е по този начин да се определят ритуалите и съответно религиозните платформи на базата на които те са построени.
И накрая, но не най-маловажният белег, който ни насочва към Черното слънце! Капакът на монолитната Камера е издълбан от монолитен каменен блок във вид на куполообразен свод с две наклонени стени, показани на фигура 17 и фигура 17А. Древният строител е можел да ги направи пресичащи се под произволен ъгъл.
фиг. 17
Фиг. 17А
При по-остър ъгъл при върха конструкцията би издържала по-тежък товар и би била по-здрава. Това, че древният строител е бил много добре запознат със законите на механиката, виждаме на „засечката” която е направил в капака над входа на Камерата с цел да се разпредели товарът над входа.. Формата на изработка на „засечката” на капака е точна и много добре пресметната, вижда се на фигура 18. Следователно и ъгълът на свода би трябвало да е точно пресметнат. Оказва се, след преки измервания, че този ъгъл е равен на и 42’. Къде в Природата можем да срещнем този ъгъл? Оказва се, че това е точният ъгъл на прецесия на Еклиптиката около Еклиптичния полюс – около Черното слънце ! Случайно ли е това?
Фиг. 18
Не е излишно да отправим погледа си отново към небето и да видим как изглежда споменаваната мъглявина Горгоната Медуза NGC6543. На фигура 19 е показана снимка, направена с мощен телескоп в наше време. Пред очите ни се разкрива невероятно красива гледка – прекрасна червена роза! Има ли връзка между Черното слънце – Горгоната Медуза и Червената роза все още не знаем. Необходимо е да се проведе допълнителен анализ за символиката на Червената роза в древността за връзката и със света на звездите…..
Фиг. 19
Изразът „древните са ни оставили” не е най-точният, защото тези ,които са построили. Съоръжението „Голяма Косматка”, сигурно са имали далече по-сериозни мотиви да го построят, от тези да ни оставят точно на нас своите знания. За нас е достатъчен фактът, че жреците са поставили символите на Черното слънце с достатъчна натрапчивост, за да насочат вниманието ни към нещо, което е изключително важно за познанието на Вселенските процеси! Това е познанието, което вероятно сме изгубили като данък на цивилизоваността си. Познание, в което естествено се преливат и допълват нашите детерминирани представи за раждането, смъртта, материята и възкресението, силите и катаклизмите…..създаването на Света…. Направените разсъждения се разминават кардинално с вижданията и тълкуванията на онези съвременни учени, които изграждат историята на базата на мнения, а не на факти. Ето защо ние считаме, че без знания /и посвещение / в Орфическите и други мистерии не би трябвало да се изказват мнения по въпроси за това какво са знаели траките и другите древни народи. Това го изисква моралът в науката и критериите за истинност в процеса на познанието! За илюстрации в настоящото изследване сме използвали, както собствени материали, така и официално публикувани фотоси в цитираните литературни източници, без да се ангажираме, като автори, с твърденията и идеите, развити в тези източници .
ЛИТЕРАТУРА
- Китов Г., Долината на Тракийските владетели, Славена, Варна, 2005
- Китов Г., Долината на Тракийските царе, Вифор, Казанлък, 2006
- Маразов И.,Погребаната глава.Ритуална функция на бронзовата глава на СевтІІІ, Проблемии изследвания на тракийската култура, Том ІІ, Ирита, Казанлък, 2007
- Мuller F.Max., Swastika, Review of, Athen um (Lund.), No. 333 1892
- Wilson Thomas.The swastika, the earliest known symbol and its migrations with observations on the migration of certain industries in prehistoric times. Washington,1894, http://www.northvegr.org/lore/pdf.php