Метричният код на Голямата косматка

Целта на настоящо изследване е да се анализира от метрична гледна точка Съоръжението, наречено „Голяма Косматка”, разкрито южно от гр.Шипка, област Стара Загора през 2004г.

Авторите са убедени, че разкритият обект в никакъв случай не е гробница (липсват скелет или каквито и да са части от скелет), както и храм, защото до момента не съществуват преки доказателства за това. Свободните предположения и интерпретации на „траколози” и „орфици” не издържат и най-малката критика. Например не е известно кой от траколозите е посветен в „Орфическите мистерии” и това да му дава основание да обяснява ритуалите и обредните съоръжения на траките. Тълкуванията, базирани на гръцки, византийски и римски източници са толкова достоверни колкото и всяка друга свободна интерпретация. В проведеното изследване не се правят тълкувания, умозаключения и предположения. Пред нас е едно съоръжение с неясна цел, в което са закодирани знания, които ни са ни известни, и поради това не можем да ги тълкуваме или защитаваме. Поради горните съображения приемаме като работно название на обекта „Голяма Касматка” понятието „Съоръжение” с всички уговорки за това, че не ни е ясно предназначението му.

От най древни времена хората са се стремили да опознаят заобикалящия ги свят. В този процес на изучаване, за да се постигне повторяемост и еднозначност на познанието, се налага да се изгради система от мерни единици. Основните характеристики на физическия свят са пространството и времето. В историческото си развитие човечеството е използвало множество мерни системи. За величината време мерните единици са най-разнообразни, като се започне от един “миг” – едно мигване с клепач и се премине през времето, за което изгаря една свещ и се стига до ”денонощие”, “година”, “епоха”. Не по-малко разнообразни са и мерките за дължина. Тези мерки се свързват с най-различни обекти, с области от човешката дейност или с държавни и религиозни структури. Уеднаквяването на мерните единици се осъществява едва по наше време с въвеждането на единната международна система за мерни единици – СИ. Въпреки това, обаче в някой страни съществуват и до днес извън системни единици, останали от древността.

В цялата култова архитектура в света се използват свещени мерки , различни по големина, но единни по логическата си постройка. В мерките се е залагал мистичен смисъл, а последните са изразявали мистичната връзка Бог-Човек-Вселена. Това се наблюдава в пропорциите на Египетските пирамиди и доколумбовата Америка, в ступите на Индустан и зикуратите на Вавилон, в кръстокуполните храмове на Изтока, в базиликите, в цялата християнска готика на Запада, в минаретата на мюсюлманските джамии. Религиозната архитектура директно изповядва духовното стремление към Висшето Божество, към Триединно Единното.

Произходът на мерките, според вижданията на древните, е божествен. Затова жреците на всички религии са ги прилагали както за явни измервания, така и за тайни изчисления, чрез които са изразявали мистичното единство на небесния и земния свят. В съвременната архитектура много често заедно с мистиката се отхвърлят и рационалните зърна. Но, обръщайки се към историческите архитектурни паметници през призмата на линейните мерки, все по-често проблясва общата символика на вселенското пространство и времето. Тук „работи” езотеричната логика: за Свещеното писание трябва Свещена азбука, за строителството на Храма на Божеството трябва божествена мярка.

Във всички религии се откроява преданието за първичния човек, който олицетворява единството на Макрокосмоса и Микрокосмоса. И навсякъде, независимо от различните наименования, които с давани на този първи човек (Брама, Пуруша, Адам Кадмон), логико-математическата система на построяването му е една и съща. Частите на този съвършен, космически първо човек са взети като основна мярка.

„Човекът е мярка за всички неща” – тази мисъл на древногръцкия философ Протагор в буквалния смисъл изразява принципа на построяване на древната система за измерване на дължина, ширина и височина. Тези пропорции трябва в съвършенство да отразяват вселенските размери. Главни мерки при планирането на териториите и построяването на Египетските пирамиди са били лакътя, стъпката и педята. Една от най-интересните древни мерки за дължина е лакътят. Когато човек вдигне ръка лакътят се намира на нивото на темето, когато ръката се отпусне лакътят е на нивото на пояса. Лакътят разделя главата и торса – всичко жизнено и важно. Мярката, равна на тази дължина, се нарича аршин. Поясът е границата, която отделя висшата духовност от по-нисшата плът. Може би затова лакътят е станал тази символична мярка която позволява във всяка форма, във всяка фигура да се отдели всичко най-възвишено и съществено.

Смисълът на тази мярка е в разделянето на метъра на две нееднакви части така, че едната да превишава другата с една стотна част [1]. Или при разделянето на една дължина на две равни части към едната се прибавя за доминиране една стотна част, отнета от другата „половина”. Тази мярка се е извеждала от размера на Богочовека и в различните страни е имала различна дължина. Ако сравним един лакът с настоящата мярка „метър” се получава следното [2] : във Вавилон „царският лакът” е почти равен на 0,555 м, а „народният“ – 0,45 м, в Сирия – 0,37 м, в Рим – 0,4434 м. Гръцкият лъкът е 46,3 см., персийският „царският лакът” е около 53,3 см. египетския „царският лакът” е около 52,5 см. Древно източният – около 45 см. В Руся лакътят е около 0,51 м до XIII век, а от XIV до XV век той е точно 0,51 м, през XV-XVII век – 0,48 м,

За основа на изследването на съоръжението „Голяма Косматка” се използва конструктивния инженерен чертеж на съоръжението, който е направен в началото на 2007г. след обстойни измервания на обекта. На Фигура 1 е показан вертикалният и хоризонтален разрез на Съоръжението. Фигура 2 представлява чертежа на трите „врати”. По-точно стесненията, чиито места са номерирани на вертикалния разрез Фиг.1

Преди да се влезе в Съоръжнието се преминава през тунел дълъг 13 метра. Този тунел е изграден от заоблени малки камъни и не е обект на изследване в настоящото моделиране. Първото помещение, наречено „Предверие”, има за основа правоъгълен под, вертикални стени и сводест таван. Второто помещение е наречено условно ”Зала” тъй като няма размерите, необходими за събирането на голяма група от хора. Това название, како и всички останали са приети като такива само за удобство и не са свързани с евентуалното им предназначение. Залата има за основа кръг с диаметър 3.30 м., вертикални стени преминаващи в овален куполообразен свод. Третото помещение наречено „Камера” е най-загадъчното и представлява правоъгълна „кутия” издялана от монолитен каменен блок покрит с още по-загадъчен капак, изработен от същия камък. В Камерата има издялано подобно на легло, правоъгълно образование със спорно предназначение. Траколозите налагат названието „ложе”. Това название не съдържа в себе си основния смисъл на „леглото” тъй като горната плоска част е обградена от борд с височина 12 см. По-скоро то наподобява плитка вана в която ако легне човек и тя е пълна с течност тялото няма да бъде покрито изцяло с течността , но ще се осъществи пълен контакт на тялото с каменната основа.

Известно е, че съотношенията на производните на лакътя мерки са педя, длан (четирите пръста без палеца ) и пръст. Съотношенията между тези единици са следните:

1 лакът = 2 педи = 6 длани = 24 пръста

1 педя = 1/2 лакът = 3 длани = 12 пръста

1 длан = 1/6 лакът = 1/3 педя = 4 пръста

1 пръст = 1/4 длан = 1/12 педя = 1/24 лакът

В програмата, чрез която анализирахме Съоръжението, бяха заложени измерените линейни размери. Със стъпка 1 мм. проверихме при какви стойности на мярката „лакът” от 45 до 60 см. Размерите са целочислени и кратни на избрания лакът. Оказа се, че само при „лакът” равен на 55 см. основните размери на Съоръжението са точни цели числа. В Таблици 1 и 2 са дадени метричните данни на четирите помещения на Съоръжението. В Таблица 3 същите размери са представени вече като измерени в лакти, педи, длани и пръсти. От „разбивката” се вижда, че грешката, която може да се допусне, или е допусната при строежа или измерването на Съоръжението не е повече от един пръст!

Таблица 1

Таблица 2

Таблица 3

Формата на „вратите” или стесненията, показани на фигура 1 с номера 1, 2 и 3, е трапецовидна. Ширините са съответно долната и горна основа на трапеца. В Таблиците 4, 5 и 6 са показани разложените по „лакътната” мярка размери на отворите.

Таблица 4

Таблица 5

Таблица 6

От показаните резултати се налага изводът, че основната мярка, която е използвана при строежа на Съоръжението „Голяма Косматка” е лакът с дължина 55 см. От тук нататък са възможни само хипотези за произхода на строителите на Съоръжението, както и за времето, когато е изградено. Намирането на органика в Съоръжението не може да се използва за датиране на самото Съоръжение защото няма преки доказателства за това, че траките от 5-6 в.пр.н.е. са изградили, а не само са използвали вече съществуващия обект. Догадките за идентичността на откритата пред Съоръжението „Глава на Севт ІІІ” и изображението на монетите, които е сякъл споменатият цар не са неопровержими. Надписът на открития шлем вътре в Камерата се тълкува от някой – ” На Севт „ . Но дали това означава Севт ІІІ ? Не е ли възможно тази дума да означава и нещо много преди времето на СевтІІІ ? Изобщо фактът, че хората по времето на траките са използвали Съоръжението не означава, че те са го построили. В този ред на мисли се налага изводът, че престъпно смело и необосновано някой наши историци си позволяват да дават имена на обекти, за които самите те не са наясно какво представляват. Примерите са многобройни – Маската на „Терес”, шлема с „Атина” или „Хермес”, имената на могилните съоръжения…

Подобен размер лакът се е използвал в древния Вавилон и Египет като „царски лакът” и по времето, когато са строени големите пирамиди в Гиза. Връщайки се към генезиса на мярката „лакът”, съществуват изследванията на Морис Шатлен, Директор на Телекомуникационната система на НАСА, съавтор на комуникационната система на корабите „Аполо” [3]. Той изказва хипотезата за връзката между «лакътя» и «стъпката» (еднозначно свързвана с лакътя) и дължината на меридиана, където е използвана мярката. Възможни са и други още по-смели и по-глобални хипотези. Например, че дължината на „лакътя” е свързана със скоростта на въртене на Земята около оста и. Известна е и задачата, която поставя фараона Птоломей Еурегетес І през 240 г. пр.н.е на Ератостен отново да измери Земното кълбо. Ератостен решава задачата като измерва слънчевата сянка в Александрия в деня на лятното слънцестоене и разстояние до град, намиращ се на Екватора. След като Ератостен измерва обиколката на Екватора (загадка е точно как е измервал разстоянията ?! ) веднага е била увеличена дължината на лакътя с 4 мм ! Може би фараонът е знаел, че скоростта на въртене на Земята и респективно нейният радиус се изменят с времето и затова е поставил задачата ?!.

Догадки, догадки, догадки…. Накрая остава само усещането, че древните са знаели много. Ама толкова много, че можем само да им се възхищаваме! Да не забравяме за тяхната мъдрост и да не си позволяваме с лека ръка да ги мерим с нашите мерки и от нашата камбанария….

ЛИТЕРАТУРА

1. http://www.protos7.ru/OtklikLEP/kosmogon1.htm

2. „Большая Советская Энциклопедия“. Тома 1-51. Второе издание. – М.: Изд-во Советская Энциклопедия, 1949-1957.

3. Морис Шатлен ,“Нашите праотци са дошли от космоса“, Лафон, Париж, 1975