Често в терапевтичните родови практики, родонавтите ме питат как да получат необходимата ми информация…
Често в терапевтичните родови практики, родонавтите (хората, които проучват и изучават родовата си памет) ме питат как да получат необходимата ми информация за да могат да разгледат цялостно и пълно родовите отношения, травми, програми и да бъдат информиран за поне 4-5 поколения?
Това е много важен въпрос, който всеки, заел се с родовата си памет и с родова терапия, си задава. Като правило е човек да среща сериозни трудности при добиването на такава информация и към него да се проявява неотзивчивост и невнимание, както от страна на административни служители, така и на собствените му родственици. “Не се занимавай с тези стари работи!” – ето това е най-честия отговор на всеки такъв въпрос или просто повдигане на темата. “Това са отминали неща, остави ги, не се рови в плаха и пепелта!” – сякаш нежеланието на роднините да ни съдействат е по-голямо от обикновения човешки разум, от любовта, от съпричастността. Не е ли странно?
Има и друга страна този въпрос. “Не смея да попитам!” , “Няма начин да попитам за това”, “Никой/никога няма да ми каже!” – това е една предварителна, но твърда и корава нагласа, която съществува в самия родонавт. В тези случаи аз дълго и обосновано обяснявам, че е наложително човек да се престраши и да надделее над неизяснения ужас от задаването на теми и въпроси. Но защо, защо ни е страх да попитаме собствената си майка, баща, баба, дядо, леля, братовчед за родовите случки? Кое ни възпира до такава силна степен, че да вдигнем ръце и алтернативата “болница-лекари-лекарства-страдания-гроб” да ни се вижда по-примамлива? Прилича на безумство, нали?
Не, не е безумство. Това е по-силно от собствената воля, защото се управлява от родовата егрегориална същност. По-силен от нас е само рода ни. неговата енергия е тази, която спира нас и роднините ни да попитаме, да потърсим и да намерим негативното влияние, което би могло да бъде неутрализирано и преобърнато в добро, разбирателство и обич. Ще кажете “Защо родът ни не би искал това?” – ето отговора, който може и да не ви хареса.
В рода личността е с много по-малко значение от родовата конструкция. Всички ние за рода сме важни, но най-важна е цялостната структура. Надродовата структура на народа е още по-важна от родовата ни, а общочовешката – с още по-голяма важност. Ако вие бихте попречили на рода си да изпълнява програмите, които го запазват цялостен и поддържат известна хармония, то той ще се съпротивлява и ще пази страховитата информация с всички сили. Но ако вие сте заклинения лост, този който поддържа цялостната тежест в рода и от това зависи родът да се държи жив? Е, родът ви няма да се поколебае да ви дари с трудна съдба, с болка, страдание, тъга, бездетие, самота и още от този вид, за да задържи енергията в своята структура и да продължи да съществува.
Прилича малко на момента, в който ние жертваме част от тялото си, за да живеем. “Сбогом, гангренясал крак, добре ми служи, обичах те, но за да живея, ти ще бъдеш отрязан” – ето така и в организма ни ние изпълняваме същата програма. Ако си крак как би могъл да възпреш главата да вземе това решение?! Като оздравееш, като включиш всички сили на организма в твоята поддръжка, като убедиш всички органи, че ти ще изпълняваш своята функция към тялото и ще бъдеш добър крак. Е, същото е и в рода ни.
За да получите съдействие от своите роднини и родственици за събитията, които разболяват рода е необходимо да направите няколко неща:
- да изразите към тях искрена почит и уважение, като определите за себе си правдиво тяхната родова роля, колкото и незначителна да е и да отдадете дължимото във вид на благодарност, подарък, добри думи, помощ – “ИСКРЕНО” е ключовият елемент тук.
- да подготвите подходяща, неформална обстановка за разговора, без да ги въвличате в тежки емоции- по-скоро попитайте за отношения, за разбиране, за спомени от детството, извън обичайната за тях среда – разходете се в гора, в полето, на красиво място;
- записвайте си разговора и водете бележки, но не пред тях и не тенденциозно, защото и вие ще сте склонни да забравите голяма част от спомените или да ги изопачите по някакъв начин;
- изразете съпричастност и разбиране, без да осъждате и да вземате позиция, просто бъдете с тях в това, което разказват;
- задавайте множество уточняващи въпроси, но ВИНАГИ ГИ ОСТАВЯЙТЕ ДА ГОВОРЯТ без да ги прекъсвате, като се стараете въпросите да задавате по начин, който не спира мисълта им;
- благодарете от сърце и душа и направете това многократно – с думи и с искрени действия;
- нека тези срещи не са еднократни, дълги и изтощаващи- нека са регулярни, като добра традиция.
Остава само да добавите любов, съвест, отговорност и силна родова привързаност. Резултатите ще са ясна родова съдба и конкретна програма за трансформация на положените негативни послания в позитивна, любяща енергия за вас и за всички потомци на рода.
Силен, здрав, мощен род значи силни, здрави, изобилни, любящи хора!
Автор: Аида Марковска
