Горещ юлски ден е. Вървя из града, избирайки по-широките сенки на дърветата. По улиците се движат повече коли отколкото пешеходци. Хората са се изпокрили от жегата. Тук-там срещам познати, възрастни и майки с деца в колички. Усмихвам се на разплакано синеоко момиченце, хленчещо за сладолед, галя с поглед разцъфналите тъмночервени рози в градинката, а мислите ми са все в раничката, преметната през рамото. Защото там е моята първа отпечатана книжка с разкази, приказки, легенди и не знам как още да ги нарека тези мои писани нещица. Радвам се, че направих тази книжка като скромно послание към деца, внуци и приятели, хей така, да си спомнят за мен и когато няма да ме има…
Пред павилиона за вестници срещам Роси. С нея се познаваме от дълги години, работили сме съвместно по общи проблеми, но отдавна не сме се виждали. Какво да се прави, животът ни събира, а после ни отпраща в различни посоки. Заговаряме се, припомняме си стари приятели и интересни случки. В един миг се сещам, бръквам в раничката си и измъквам моята книжка. Роси я взема, гледа я и учудено чете името ми:
– Ти?
Кимам утвърдително, но боязливо. Защото Роси е преподавател по литература, а аз се осмелявам да и предложа моето писание. Тя си отваря чантата и аз си мисля, че търси пари.
– Подарявам ти книжката, не искам да ми я плащаш – казвам
притеснено.
Роси ме поглежда, а в очите и играят весели пламъчета:
– Почакай, сега ще видиш.
Тя намира нещо и ми го подава:
– Вземи. Намерих я в нашия двор. Подарявам ти я с най-добри чувства. И да напишеш още книжки.
Поглеждам. Четирилистна детелина, грижливо изсушена и ламинирана. Чувствам се малко неловко, но… избрана! Вместо да задържи за себе си своята находка, Роси ми я подарява като своеобразно пожелание за късмет.
Сега заедно с личните си документи навсякъде нося и четирилистната детелинка. Тя ми дава онова символично усещане за щастие, което хората преди мен са вложили в нея. Сбъдва се и искреното пожелание на Роси. Подготвям за печат втората си книжка с разкази и очерци за прекрасните хора, които съм срещала по пътечката на своя живот и са ме очаровали със своята душевност, непринуденост и човешка доброта…
