Историческите фалшификации и нашата работа за едно по-добро настояще и достойно бъдеще
………………..
А вече все по-често и западни учени признават, че тази уж-цивилизация е изцяло съчинена и пришита в края на средните векове и най-вече през петдесетте години съществуване на самостоятелна гръцка държава преди нашето Освобождение от турското робство; именно робство, а не „присъствие” – с всичките му пазари за роби и стотици хиляди по „три синджира”. Има ли такова нещо в гръцкия национален епос? Има ли изобщо такъв? Излиза, че гърците 500 години са живели необезпокоявани от никого, в мир и съгласие с турците, и само са преписвали древни ръкописи от преди новата ера и от времето на не по-малко преиначената също от тях Византийска империя. А по средата – пълен вакуум. Кога изобщо е имало национална гръцка държава? А сега добре че са тъкмо гърците, та и ние да почерпим сведения за нашата си история. (За подробности: http://www.theonion.com/articles/historians-admit-to-inventing-ancient-greeks,18209/) Също и през 70-те години на миналия век здравата е поработено по въпроса. Цитирана е участничката в проекта Емили Уайтман как било преценено, че никой не би се засилил към това „бунище, дупка, яма, гъмжаща от котки, за да проверява истината”. И нима самите древни автори, начело с Херодот, не са писали, че гърците са взели от траките и науките, и митологията, и боговете. Как тогава да не закрием Института по тракология и изцяло тракологията? По същия начин може да бъде зададен и въпрос: Има ли румънски национален епос и как изглежда той? Освен ако така наречените румънци не са се постарали междувременно да преведат едно-друго от българското си битие.
Сякаш напълно извън вниманието ни остава и фактът, че от тридесетина години на Запад са налице исторически разработки, та и атласи, които буквално изцяло орязват българската история и представят България като „държава, възникнала на територията на разпадналата се Османска империя”! Виждаме също каква историческа пародия се разиграва през последните няколко години и в Македония… Ето какво става, когато се поработи по даден въпрос само петдесетина години: можете да сглобите помашки, шопски, капански, каракачански и какъвто си искате етнос, а после и нация, и държава. Къде остава тогава верността на написаното в пътепис от бенедиктински монах през 1308 г.: „България е голямо и богато царство и река Дунав тече през средата му.”
………………..
Цялата статия можете да прочетете в прикачения файл.
