Съвременната медицина, която наричаме традиционна, разглежда човека, като съвкупност от тяло, разум (мисъл) и чувства (емоции).
Древната медицина, която днес наричаме холистична, разглежда човешкото същество, като едно цяло. Самата дума holos (гр.) означава цяло. При холистичното лечение се лекуват едновременно тялото, душата (чувства) и духа (разум). В този смисъл казваме, че няма болести, има болни и всеки болен има своите лични характеристики и индивидуалности. Единствено той е отговорен за здравето или болестта си. Понятието “болест” съществува единствено поради това, че съществува понятието “здраве”. Тези две понятия са неразделни и са съставни части на една и съща неразделна илюзия.
Няма нелечими болести. Има неизлечими болни. Болестта е състояние на дисхармония на нашето същество. Здравето е състояние на цялостна хармония.
Ние сами причиняваме болестите си. Според универсалният закон за причината и следствието, всяко действие има съответното противодействие или следствие. Ако ние непрестанно сме огорчени, обезкуражени, тъжни, изморени, носещи омраза и нетърпимост, нашите мисли ще ни създадат чувството за неуспех, съмнение, страх. Това състояние на дисхармония и неуравновесеност след време ще ни превърне в “болни” хора. Ако обаче, мислите ни винаги са изпълнени с чувство за радост, лекота, обич към себе си и другите, ние ще бъдем в хармония със себе си и света. Това неминуемо довежда до състояние на хармония и пълно здраве.
Когато сме изпълнени с чувството за любов настъпват биохимични промени в организма ни, които довеждат до мобилизиране и засилване на имунната система. В следствие на това ние сме по-устойчиви на различните болести.
Светът е хармоничен, защото Създателят е сътворил всяко свое творение с хармонични пропорции. Природата е изпълнена с хармония, т.е. със здраве. Човек е единственото същество, което се е отклонило от природните хармонични закони.
Ние сме ментални същества и сме това което мислим. Първата стъпка към процеса на оздравяване или само излекуване е да изчистим мисълта си от минали преживявания, от чувството на вина, на страх и да навлезем в състояние на мир, спокойствие и хармония със себе си, с хората около нас, с природата, с Космоса, с Бога. Ние сме отражение на Създателя, който е създал Света и нас хармонични. Възвръщайки си вътрешната хармония ние ще си възвърнем нашето здраве. Вътре в нас съществува неограничена лечебна сила и ние всички сме лечители. Повярвайте си! Използвайте тази сила за да си възвърнете здравето и да помогнете и на другите да го направят.
Защо след една натрапчива негативна мисъл възниква физическа болест? В съвременния живот съществуват две основни причини, които разстройват хармонията на нашето същество. Едната е свръх натоварването в работата, конкуренцията, комплексните взаимоотношения в колектива, страха от загуба на работното място и като следствие от това несигурност за бъдещето. Другата причина се крие в неудовлетвореността от личните ни взаимоотношения (най-често семейни). С други думи ние сме подложени ежечасно на емоционални удари. С течение на времето поради голямото емоционално напрежение настъпват промени във физиологичните ни процеси. Намалява количеството на левкоцитите, белите кръвни телца. Това довежда до колапс в имунната ни система и “отварянето” на врати за болестите. В следствие от това се появяват различни физически разстройства: главоболие, мигрена, проблеми с червата, болки в гърба, кръста, гастрит, язва, алергия, асма, и пр. Можем да ги назовем с общото име психосоматични болести. Думата “психе”означава душа, дух, емоция, а “соматично” е това, което е свързано с човешкото тяло, т.е. “психосоматично” е тяло, мисъл, емоция. Психосоматичната болест е резултат от някакво емоционално напрежение, което не умеем да превъзмогнем и отстраним. Така например, силна болка в гръбначният стълб е резултат от страх за загуба на работното място. Нередовни черва (запек или разстройство) – неспособност да се справим с някаква ситуация. Злокачествен тумор – неспособност да простим и забравим някяква дълбока обида. Някои съвременни лекари са дали обяснение на психосоматичните болести с т.н. реакция “бори се или бягай”. Когато съществува някакъв стресов фактор, който може да бъде вътрешен или външен, в организма ни възникват съответни реакции. В началото на човешкото развитие тези стресови фактори са били предимно от външен, физически характер, като например срещата на първобитния човек с хищник, гръмотевична буря или пожар в джунглата. Когато бил изправен пред подобен вид стресови фактори, първобитния човек е имал съответната реакция. Ако например хищника е малък той се е приготвял за борба, ако обаче срещата е била с голям и силен неприятел той е изпадал в бягство, търсейки подходящо място да се скрие. При реакцията, последвала стресовият фактор, настъпват различни физиологични промени. Ускорява се сърцебиенето, повишава се кръвното налягане, повишава се температурата на тялото, космите настръхват, мускулите се напрягат, отделя се голямо количество адреналин в кръвта. Всички тези реакции в организма настъпват за да може съществото (човек или животно) да отговори на стресовият фактор и да се “бори или избяга”. След време, когато ситуацията се промени, настъпват промени и в организма и процесите в него се връщат към нормално състояние – спада кръвното налягане, отпускат се мускулите, количеството на адреналина достига то нормално ниво.
Как на практика днес в съвременния свят се разиграва този сценарий. Ето и един конкретен случай. Днес голяма част от хората живеят в големи градове, където винаги има “задръстване” на движението в определени пикови часове, като например, когато всички тръгваме за работа. Движението спира, ние се притесняваме, че ще закъснеем, че ще имаме проблеми с шефа, че…. …и започват подвиквания, спречквания, кавги и други подобни. Нашият съвременен организъм има същите “атавични” реакции като от времето на прародителите ни. Ако успеем да се успокоим и “надживеем “ ситуацията, няма да имаме проблеми със здравето. Повечето от хората обаче не успяват да се успокоят и върнат към нормалното състояние , а продължават да изпитват всички по горе описани реакции на организма. Количеството на адреналина в кръвта остава във високи граници. Сърцебиенето, кръвното налягане и всички други процеси в организма им запазват високи показатели. Това довежда до неспокойство, депресия , импотентност. Тези емоционални състояния довеждат до стрес и като следствие до различни болести, някои изброени по-горе.
Изводът, който се налага от само себе си е, че трябва да се стремим да запазим спокойствие. В една такава ситуация, като по-горе описаната, нищо не зависи от нас. Дали ще се ядосваме, страдаме или викаме, няма никакъв резултат при едно улично “задръстване” в пиковия час. Правилната реакция е да се успокоим и проумеем, че светът няма да свърши с едно наше закъснение от половин час, например. Ако успеем да направим това, процесите в организма ни се връщат към нормалните граници и ние не сме застрашени да се разболеем от някоя от съвременните болести.
