Първа Алтернативна Научна Конференция с международно участие
06-07 октомври 2012 г., гр. Шумен, България
С искрено уважение към всички, които се занимават професионално с наука, съм подготвила на следващите страници моята гледна точка по темата.
Всеки ден на Земята ние се намираме в Среда (Къде), в някакъв отрязък от време (Кога), извършваме определени действия или бездействия (Какво) по начина, по който умеем, със средствата, които имаме (Как), водени от мотиви и вярвания (Защо), на базата на взети ежесекундни решения (Кое и Колко) от нашата моментна идентичност (Кой съм аз), носейки се по закона на причината и следствието (Откъде и Накъде), привличайки хора и събития (С Кого).
Първото от тази редица логически нива на промяна е Среда. Както за различните растения са необходими определени показатели на средата (почва, вода, климат…), за да живеят и израснат, така и за хората e нужна подходяща среда да израстват физически, емоционално, ментално и духовно. Така стигаме до първите въпроси, които ще разгледаме в изложението, което следва. Как ние възприемаме информацията за средата? Кои са елементите на средата и критериите, по които да я оценим? Как средата влияе на нашите тела? Коя среда е подходяща?
Много хора твърдят, че средата няма значение. Някои живеят в мръсни жилища, въпреки доброто си материално положение ходят с едни и същи дрехи с дни, ползват една чаша за всичко, което се пие, влизат с калните обувки в собствената си спалня и се хранят в леглото, а остатъците от храната хвърлят наоколо. Тези свои привички те пренасят и извън дома си. В многобройните ми разговори с подобни хора откривах радостта и гордостта, с която го правят. Моето лично мнение е, че средата и за тях има значение. Когато е чисто и подредено, те се изнервят, стават сковани и докато не го разрушат или разхвърлят, не могат да се успокоят. Така стигаме до следващия въпрос: Как ние обработваме информацията за средата и й реагираме?
Природата (заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност) е естествената за нас среда. За разлика от другите живи същества, които се приспособяват към Природата, хората й въздействат, променят я, на практика разрушават средата по начин, който е вреден както за тяхното здраве, така и за това на идващите след тях. Пингвините не си строят хижи, лебедите не си правят самолети. Хората вършат всичко това, за да оцелее физическото им тяло на всяка цена и/или за да се експлоатира максимално материята. Този процес има две възможни посоки на развитие – негативна и позитивна. Тук ще говорим за позитивната. Така стигаме до същностния въпрос, който ще разгледаме: Как ние сега да създадем среда за израстване?
1. Как ние възприемаме информацията за средата?
Ние, хората, възприемаме информацията за заобикалящата ни среда основно чрез сетивата ни – вкус, мирис, зрение, слух и осезание. Количеството и качеството на информацията, която получаваме, зависи от степента, в която са развити и функционират тези сетива. Ние чуваме определен диапазон на звука, виждаме само ако има светлина. Котките имат по-добре развито нощно зрение от нас, кучетата – обоняние, делфините – слух… Много често дефицит в едно сетиво се компенсира чрез свръхразвитие в друго. Например хора, които имат силно развито обоняние, могат да припадат от силна миризма на храна. Хора с изострен слух биха могли да получат главоболие от силна музика. Хора с чувствително зрение са в състояние да изпитат световъртеж от ярки цветове или от слънчеви лъчи върху сняг. Често хора, който са незрящи, имат свръхразвит слух. В зависимост от природните ни дадености и от това дали съзнателно правим упражнения за развитие на сетивата ни, ние възприемаме и изпращаме за обработка към мозъка различно количество информация за средата.
Следствия:
Съвременните деца са с много по-чувствителни и развити сетива от възрастните и това налага създаване на ЩАДЯЩА сетивата среда в местата, които се посещават от деца. Щадящата сетивата среда е изключително важна в училищата, например да има меки пастелни цветове, тихи адсорбиращи шум помещения, свеж въздух, естествени материали и т.н. Нещадящата среда води до „хиперактивни”, „аутистични” и агресивни деца.
Упражненията за развитие на сетивата са начин човек да взима по-осъзнати и качествени решения. Например – ако шофирате и сетивото ви зрение не е развито, имате много по-голям шанс да катастрофирате от човек, който съзнателно тренира да вижда и забелязва.
Нашите сетива не улавят вълните на телевизията, радиото, на военните, на мобилните оператори и много други, които преминават ежесекундно през телата ни. Това не означава, че ги няма и че не ни влияят. С помощта на уреди разширяваме с всеки изминал ден възприятията си, например имаме очила за нощно виждане и т.н.
2. Кой са елементите на средата и критериите, по които да я оценим?
Средата има два основни елемента – материален и „невидим”.
Материалните елементи са нещата, които влизат в телата ни – храна и вода, тези, който се допират до телата ни – материали, въздух, земя, вода и лъчи.
„Невидимите” елементи са свързани с по-фината енергия, например мислите.
Критериите за оценка на средата определят изборите ни по отношение на нея. Ако се замислим за най-влияещия ни елемент от средата – водата, която пием – критериите могат да бъдат химически състав, топлина, структура и др. В зависимост от осъзнатостта си хората пият вода от чешмата, планинска, минерална, изворна, бутилирана, филтрирана, размразена, в синя бутилка, структурирана на слънце, с планински кристали или аметисти, с надписи „Любов и Благодарност”, сребърна и т.н. Някои хора смятат, че водата не е за пиене, а е само разредител за производство на напитки.
Следствия:
Развитието на осъзната критериална система за оценка на всеки един елемент от средата е основа за здраве и хармония. Най-лесният начин да стане това е всеки да се замисли за елементите на средата. След това за всеки един елемент да напише критерии, по които този елемент може да различи, например критерии, по които се различава храната. Колкото повече критерии има, толкова по-осъзнато решение може да вземе.
Един от най-важните уроци, който трябва да предадем на децата, са уменията за изграждане на критериална система, както и добре развитата критериална система за вода, въздух, храна, красота и емоционална среда.
3. Как средата влияе на нашите тела?
Средата влияе на здравето и хармонията на всичките ни тела едновременно.
Физическото тяло се влияе от храната, водата, билките, лекарствата и химикалите, които приемаме под формата на препарати за миене на съдове, консерванти, оцветители, ароматизатори и т.н. То се влияе от материалите, до които се докосваме –основно дрехи, материя на мебели, инструменти и др. Нашите физически тела могат да са живи в определени температурни диапазони.
Емоционалното тяло се влияе от музиката, звуците, шума, красотата, хармонията, настроенията на околните, натрупаните вибрации в помещението или мястото, мислите на другите, образите, книгите, филмите и др.
Менталното тяло се влияе от поведенческите модели и норми на социалната среда, от посланията на медиите, интернет и книгите. Сменяйки населеното място или страната, хората получават нови мисли.
Духовното тяло се влияе от енергийните места като Рилските езера и др.
Следствие:
Нашето физическо, емоционално, ментално и духовно здраве е в голяма степен пряко зависимо от средата, която избираме. Думата „избираме” е съществена. Например ако имаме емоционални проблеми, е добре да работим през всичките си тела, холистично, за отстраняването им. Физическото тяло да пие подходящи билки, структурирана с любов вода и жива храна, да се движи активно, да прави дихателни упражнения, да се наслаждава. Емоционалното тяло да слуша подходяща музика, да твори през едно от изкуствата, да плаче или да се смее, за да се изрази, да е сред хора, които излъчват любов. Менталното тяло да повтаря утвърдителни положителни изречения, да анализира и осъзнае емоцията, както и да премахне конфликта, който я е създал. Духовното тяло да медитира или просто в състояние на дълбоко отпускане да се прочиства… Ние избираме средата и можем с действията или бездействията си да доведем до здраве или болест телата си.
Телата при децата се развиват в различни периоди на тяхното израстване. Основното внимание на родителите до 7-годишната възраст на детето е да развие здраво физическо тяло, от 7 до 12 – здраво емоционално тяло, от 12 до 18 – здраво ментално тяло, а от 18 да развие здраво духовно тяло. Тези възрасти са обобщени и за всяко дете те са индивидуални. Важно е децата да не бъдат насилвани да развиват ментално тяло в детската градина и логика преди 12 години, защото това, статистически доказано, води най-често до физическо или емоционално разстройство на децата. Тези различни периоди на развитие при децата изискват и различна среда, стимулираща етапа, в който е детето.
4. Коя среда е подходяща?
Моето мнение е, че подходящата среда е тази, която ни прави здрави, любопитни и радостни.
5. Как ние обработваме информацията за средата и й реагираме?
Данните, които постъпват през сетивата ни, се обработват от мозъка ни във вид на информация. Тази обработка включва интерпретация на тези данни на база предишния ни опит, ценности, вярвания. Например при вида на бяла мечка ние виждаме животно от зоологическата градина, а ескимосите виждат съзират храна. При вида на пречупен кръст ние разпознаваме спомени от Хитлер, а в Индия хората го слагат включително и в хлебарниците върху салфетките – като израз на вярата в доброто, което носи.
Следствия:
Нашата система от вярвания определя интерпретацията на средата и затова на един и същи кадър на филм половината зала може да се смее, а другата да плаче.
Колкото по-фиксирана и негъвкава е тази система, колкото по-неприемаща е другите гледни точки и с колкото по-силна вяра е активирана, до толкова по-силни отклонения от вътрешния ни мир може да доведе.
За децата е необходимо да имат възможност да се запознават с различни гледни точки и да могат да избират собствената си ценностна система. Важно е да живеят в много чиста и в много мръсна къща, за да открият своя баланс. Да видят пред себе си много подреден и детайлен човек, както и твърде хаотичен и спонтанен, за да намерят своята собствена равновесна точка. Да пътуват по света и да имат уважение към всички религии и системи от вярвания.
6. Как ние сега да създадем среда за израстване?
С активни действия.
Критериите, по които може да се оцени дали средата е подходяща за израстване, са: вътрешното усещане за радост, красота и хармония, качество, баланс между полезност и приятност, естественост, любов, предизвикателство/вдъхнове-ние, което да дава движение.
Следствия:
Трябва да си познал тази среда, да си се докоснал до нея, да си я изживял физиологично, да си се изчервил, задъхал, захласнал, за да можеш да я предадеш и на децата. Нашата работа е да създаваме красота – градини с цветя, красива храна, да е красив всеки детайл и елемент, който сътворяваме. В малките неща от ежедневието с личен пример да осигуряваме среда за израстване, естествено и смирено да живеем живота си радостно сред хармония и красота във всичките тела и измерния.
Новата парадигма в човешките отношения означава да разберем, че всичко е в нас и други няма. Когато в нас е чисто и радостно, така се озарява и около нас. Ежедневната хигиена на телата – на физическото, емоционалното, менталното и духовното, води до вътрешен мир, вътрешна радост и лекота. Особено важно е сега, през 2012 година, да се фокусираме върху чистото мисловно поле.
Мислите стават неща все по-бързо.
Едно дърво е самотно и няма голямо влияние. Много дървета се превръщат в гора и вътре се създава микроклимат. Въздухът, влажността, настроението на гората са осезаеми. Заедно сега можем да създадем среда за израстване – за себе си, другите и Вселената.