Историята на Балканите на фона на световната цивилизация

Сподели

Първа Алтернативна Научна Конференция с международно участие
06-07 октомври 2012 г., гр. Шумен, България

В момента се тиражират и обсъждат две тези за произхода на Българите и историята на Балканите. Според едната теза Българите са автохтонно население, а според другата – те са дошли на Балканите от Изток, или от Иран, или от Кавказ и Урал. Двете тези си имат заложени изкривявания по рождение. Първата теза не може да направи връзката между траките, за които има достатъчно данни за присъствието им на Балканите от около 3 000 г.пр.н.е. и наличието на Българи, за които няма толкова древни данни. Втората теза не може да обясни доказаните латински източници за наличието на Българи на Балканите много преди Аспарух. И двете тези „буксуват”, когато трябва да се направи връзка с още по-древната история на човешка дейност тук. Добросъвестните изследователи са категорични за това, че преди ІІІ хилядолетие не може да се говори за траки по нашите земи. Ами културата Варна ІІІ? Ами Хаманджия? Пропуски, пропуски, пропуски… В настоящото изложение се лансира трета, непубликувана до сега, теза за еволюцията на човешката дейност на Балканския полуостров. Направен е опит за плавен еволюционен прочит на историята както от материалистическа, така и от окултна гледни точки.

Един от основните въпроси, по които се разминават окултната наука и официалната история, е проблемът с хронологията на историческите събития. Според Духовната наука на Рудолф Щайнер периодизацията на Следатлантската епоха като културни под епохи е показана на Фигура 1. в лявата част. Официалната хронология е в дясната част на фигурата.

Официалната периодизация датира с недомлъвки Големия потоп, някъде около 10 500 г.пр.н.е. и започва за инициира цивилизационните процеси някъде малко преди 3 500 г.пр.н.е. – Древен Египет. На всичкото отгоре се правят връзки с някакви Атланти на които сме били наследници.

Според нас Човечеството към което принадлежим ние в момента няма никакви връзки с Атлантите – те са съвсем друга еволюция. Атлантите изживяват своята Човешка степен на развитие тогава когато ние нямаме още ограничени в пространството физически тела. Атлантите напускат планетата Земя, когато на нея се „качваме” ние. Или по-точно когато нашите духове започват да си правят по-плътни физически тела. Пирамидите на дъното на Мексиканския залив, Баалбекската веранда и редица други ГОЛЕМИ физически обекти, които не могат да се реализират дори със съвремените ни технологии. Подозираме, че намираните на много места по света скелети на Големите хора с размери над 2-3 и повече метра са скелети точно на Атланти. Такива скелети има най-много в Сардиния и Марсилия но се намират и по нашите земи… Официалната наука просто мълчи… И така трябва!

По времето на Атлантида физическите тела на сегашните човеци представляват формирования от топлина, газ и водни пари, като тези съставки се формират постепенно през цялата еволюция на Атлантида. Според редица автори континентът Атлантида се е намирал в днешния Атлантически океан, както е показано на Фигура 2. Независимо, че нямат сегашните си сетивни органи, нашите човешки духове си изграждат „сетива” за топлина и светлина. Поради еволюцията си по време на Четвърта Лемурийска епоха в рамките на Слънчевата система нашите духове започват да «изграждат» мистерийни центрове на територията на Атлантида. Разположението на тези центрове е маркирано на Фигура 2.

Около 8 200 г.пр.н.е един дух, който е много напред в еволюцията си – Ману, „стига до извода”, че на този тъмен континент, лутащите се „сенки” не могат да се развиват правилно. Тогава той започва да води най-напредналите или тези, които най-добре „усещат” светлината на изток от Атлантида. Същото правят и други напреднали духове от другите мистерийни центрове. Например тези от Юпитеровия център тръгват на североизток и преминават до Сибир. Тези от Марсовия център преминават през северна Африка и стигат до Кавказ и Хималаите. Духовете от Меркуриевия център поемат към Латинска Америка, а Венериния и част от Марсовия центрове мигрират към Северна Америка. Походите протичат така, че тези които имат по-слабо развита „сетивност”  изостават и се заселват по трасето на походите. Ману води духовете от Слънчевия мистериен център и ги довежда до сегашната Таримска низина. Там пристигат около 7 400 г.пр.н.е и основават Древноиндийската културна подепоха. Една част от Похода на Ману се отклонява от Балканите и стига до сегашния Южен Йемен. Там създават втория Слънчев оракул, от него по-късно от Мариб ще произлезе и Савската царица.

През около 7 200 г.пр.н.е. според древните индийски източници от Небето се спуска Богът Рама. Рам означава вожд, водач, покровител, духовен пастир. Той повел въстанието на бялата раса и я освободил от робството на черната раса. Рама е свързан със Слънчевия култ. Слънчевите религии не принасят жертви и не строят храмове, молят се на върха на планината, на могили или на друго високо място. Носител е на Мажоритарния принцип, на мъжкото начало и на социалното управление наречено Синархия, управление в съгласие с волята на Небесата. Социалната структура на Земята е пирамидална на три нива в строга съподчиненост във вертикално направление. Най-отгоре е Пророкът на когото Небето говори. Под него е Жрецът, който записва и тълкува посланието и най-накрая Царят, който само изпълнява волята на Небето в Материята. Има кастово деление, но няма робство. Преминаването от една каста в друга става САМО при ДОКАЗАНИ качества. Водещ е мажоритарният принцип и мъжкото начало. Символи са белият гълъб и бялото знаме. Чрез Синархичното устройство Небесата контактуват директно с Материята на Земята и се осъществява Волята на Боговете. За Синархия говори и Учителя Дънов пред много тесен кръг съмишленици през 1910-1911 години. Това устройство се запазва до около 3 200 г.пр.н.е.

По време на Древноиндийската подепоха човешките духове все повече уплътняват физическите си тела и най-напредналите първи започват да си изграждат кожа. Едва сега се появява усещането за студ. Затова една част от тях, които са с най-уплътнена кожа, тръгват да търсят упование и опитности от „Родината” Атлантида – на Запад откъдето са дошли. Тази група ние наричаме Ури, или Огненните, тези които виждат светлината. Тръгват и стигат до сладководното Черно море около 6 500 г.пр.н.е. Тогава Черно море е сладководно езеро, по-ниско от нивото на Океаните и съответно по-топло и е показано на Фигура 3. Тук те започват да си изграждат физическите съвременни тела – започва Древноперсийската епоха. Урите са носители на Слънчевия култ и съответно на Слънчевите мистерии. Урите създават цивилизация, която е много напред в развитието и поставя наченките на метало-обработването. Не като реализация, а като потенциал за реализация. Около езерото се създават редица слънчеви мистерийни центрове. Социалният ред е Синархията.

В същото време, когато се градят Слънчевите оракули, в Европа и Балканите „изостаналите” от похода на Ману духове, които са на по-ниско еволюционно ниво, също еволюират. Те също си изграждат физически тела. Но техните тела не са така съвършени,  като на Уриите около Черно море. Тези изостанали духове  изграждат културата на  Неолита на Балканите 6000 – 4000 години пр.н.е. Тъй като нямат съвършени сетива за светлината, а  имат развито осезание за допир, те създават религиозния култ към „предметите” или Тотемизма. Този култ се развива едновременно и в цяла Европа. От културата на тези духове ще възникне по-късно учението но Друидите.

Настъпва 5 510 г.пр.н.е – Босфорът се къса и водите на Средиземно море нахлуват в сладководното езеро. Водите се надигат с около 30 сm на ден и човеците започват да бягат. Накъде? Отново на запад  и само на запад – там от където са дошли според паметта, която носят. Къде се установяват? Около сегашната Варна и на Мечи кладенец до Стара Загора – Фигура 4. Там създават високо развитата цивилизация на Културата Варна ІІІ. Те са тези, които копаят медната и златна руда до Стара Загора и изготвят накитите от Варненския некропол, датиран около 4200 – 4500 г.пр.н.е. Доказателствата са налице още от 1973 г., направени от японски изследователи.

Когато идват около Варна, напредналите духове се срещат с тези, които са изостаналите  от онази част на похода на Ману, която се е отклонила по посока на  Южен Йемен (Фигура 2). Сравняват физическите си тела и виждат, че техните тела са много по-развити от местното население и ние ги наричаме „Бали” – големите, а местните, които са по-ниски –  „Кутри”. Балите са носители на Слънчевия култ и се заселват в планинските и полупланински зони, там именно трябва да се търсят и скелетите на  Балите (това е предположение).

В технологията на Дон Хуан на Карлос Кастанеда се включва едно упражнение на дефокусирофка на двете очи – всяко едно от очите се насочва в точка на около 30 см пред носа. Тогава в това пространство ученикът на Дон Хуан може да види „Своя двойник”. Това е поредният отглас на една истина – че само човеците го могат това! Само човекът може да вижда стерео, а животните не могат защото очите им са разположени от двете страни на главата. При животните стерео виждането не е правило (котките са изключение). Или колкото е по-напред в еволюцията един дух, толкова неговото физическо тяло ще се отличава от това на животните. Следователно по-изостаналите физически тела трябва да наподобяват животинските тела. Или преградата между двете очи на физическото тяло е белег на изостаналост на духа в неговата еволюция.

На следващите фигури са показани каменни скулптури от неолита, намерени по нашите земи. Датировката им е в периода 4200 – 6000 г.пр.н.е. Фигури 5, Градешница ІV хилядолетие, Фигури 6 и 7 – Дуранкулак 4800-4500 пр.н.е., Фигура 7 – Враца Каменно-медна епоха, Фигура 8 – Култура Варна І, Фигура 9 – с. Братя Даскалови VІ хилядолетие, Фигура 10 – Стара Загора Неолит, Фигура 11 – Враца Каменно-медна епоха. Ясно се вижда разделителната преграда между двете очи. Ние твърдим, че всякакви тълкувания като например, че има изображения на Кибела, на Богиня майка и подобни са крайно некоректни и предполагат наличие на траки по това време на Балканите. Според нас не може да става въпрос за никаква стилизация на „ обожествени” същества или природни сили! Напротив! Стилизирането не е познато в онези времена и древният скулптор ТОЧНО е пресъздавал главите, които са имали хората около него! Точно така са изглеждали хората по нашите земи, които са създали Неолитната култура!

Този древен скулптур, който чудесно владее камъка и изобразява подробности от дрехата и украсата и добре оформя формата на главата на Фигура 9, е изобразявал ПРАВДИВО това, което е виждал. А именно човешки глави с ПРЕГРАДА между очите! Такива са човешки тела на тези, които са направили Неолита на Балканите – изостаналите от Южния поход! Това твърдение се прави за първи път и в бъдеще ще бъде подкрепено с още доказателства. Възстановката на лицето на погребания в гроб № 43 от Варненския некропол от Култура Варна ІІІ мъж, ясно показва европеидно лице със скосена преграда между очите – явно доказателство за елитарно еволюционно тяло!

Траките още ги НЯМА на Балканите, те ще дойдат много по-късно. За невъзможността да се докаже връзка на Култура Варна ІІІ с някакви траки по това време говори и проф. Христо Данов в книгата си „Траки”, изд. “Народна просвета”, София, 1982 [1]. Ето цитати от тази книга:

И по нататък:

Около 4 000 г.пр.н.е започва екстремална промяна на климата, от север се спуска застудяване и Балите от Културата Варна 4500 се спускат по вода на остров Крит и основават Крито-Минойската култура. Доказано е, че преди тази култура там няма никакви други културни исторически пластове. Културата Крит-Миной възниква точно когато изчезва културата Варна. Балите от вътрешността, заедно с Кутрите се спускат по суша, минават пред Сирия и Палестина и достига Египет, където отсядат Фигура 13.

По пътя по-изостаналите се заселват за постоянно и създават местно население – земите на Анадолска и Средиземноморска Турция, Ливан, Сирия, Йордания. До Горен и Долен Египет достигат част от Балите, те са осново-положниците на фараонските династии в Египет. Антропологично е доказано, че египтяните не са местно население, нито са араби, нито азиатци.

Чрез този поход на Балите до Египет се пренася и протоегипетската писменост, която Стефан Гайд разчете [2]. От Балите са останали плочките от Градешница и Караново, датирани V и VІІ хилядолетие. Плочките са показани на  Фигура 14. Гайд правилно доказва, че това е писмо родоначалник на йероглифно писмо, предтеча на египетските йероглифи. Интерпретацията обаче е крайно невярна и като смисъл на текста и като връзката му с тракийски понятия. Във всеки случай ние показваме тук как тази писменост е стигнала в Египет около 3 800 г.пр.н.е.
На Балканите в продължение на 1000 години не остава никой!!! Ето „показанията” на проф. Данов:

Застудяването около 4000 г.пр.н.е обхваща цялото Северно полукълбо и принуждава живеещите в Хималаите останали Ури да поемат поход на юг и запад. Преминават през цяла Азия и през Босфора стигат Балканите около 3000 – 3200 г.пр.н.е – Фигура 15. Тези пришълци заемат териториите на Кутрите и Балите, които 1000 години преди това са слезли на юг. По-късно от този народ, дошъл от Индия, се формират 60-те племена на пелазгите, които бъдещите гърци ще срещнат на Балканите след Троянската война. Тези племена носят със себе си Слънчевия култ. Минавайки през Азия те създават Слънчеви мистерийни центрове, които по-късно стават основа върху която се развива дуалистичният на Зороастризъм. Това са траките, които са вторият народ след индийците!

Според произхода си  траките са малко по-изостанали Ури – слънчев народ. Общуват телепатично и директно виждат Огнените духове. Те никога не са се прекланяли на Богиня майка и не са практикували Лунните мистерии, не са принасяли жертви! Тези характеристики им се приписват за да не може да се направи разлика между тях и по-късно тръгналите от Хималаите Судраски племена. Изкарват ги пиянски, кръвожаден народ, който няма високи морални ценности. Причината е проста! Духовната същност на траките и техните духовни практики са недостъпни за тези, които ги описват… Тези траки, пристигнали на Балканите  са родоначалниците и на елините на Балканите…

Около 3200 г.пр.н.е. от Небесата се спуска Богът Кришна и дава импулсите на женското начало. Идва времето на залеза на Слънчевия култ на Рама. Исторически това е и времето на Индийския цар Угра. Когато той умира около 3120 г.пр.н.е. го наследява по-големият от двамата братя Тарахия според синархическата традиция. По-малкият Иршу въстава срещу брат си. Идва времето на смяната на времената, на смяната на Синархията с антипода и Анархията. Идва времето когато Царят ще каже: ”Аз съм Богът на земята!”, когато ще се елиминират кастите на Пророка и на Жреца… Идва времето на Лунния култ и Лунната религия – култът към Богинята Майка. Идва времето на миноритарния принцип и разбиването на кастовото деление. Вече може всеки да се заема всяко определено положение в обществото без да се доказват качества. Може и наследствено, може и силово… Монархията и Демокрацията са вид Анархия! За особеностите на Синархията и Анархията говори единствено Сент Ив Д’Алведр [3]. Символите на Анархията са червеното знаме и червеният гълъб. Колко познато…

На исторически план пламва войната на Иршу срещу Тарахия. Иршу обединява нисшите духовно касти, кастите, които са силно свързани с материята и са с много ниски морални ценности. Човеци, които нямат сетива за Духовния свят и съответно се поддават на най-ниските животински страсти. Такива човешки същества се наричат „Судраси”. Въстанието на Иршу не успява и Судрасите са прогонени на Запад от Хималаине и Индия. Започва походът на Судрасите около 3120 г.пр.н.е., изобразен на Фигура 16. По пътя на Запад по-неразвитите изостават и заселват земите, където създават Персия и Вавилон. Част от тях се заселват в Сирия и Палестина и се срещат с Кутрите от Балканите. Това са бъдещите гърци, но още не са се осъзнали като такива. Характерното за тези племена е, че мимикрират и сменят името си във времето за да не бъдат разпознати.

Част от судраските племена се спускат към Египет и се представят като Хиксоси. От 1720 г.пр.н.е до 1612 г.пр.н.е те държат подчинен Долен Египет. Въвеждат там за първи път робството и установяват Лунния култ. Опитват се да  се доберат до Слънчевите мистерии, пазител на които е Фараонът на Горен Египет. Тези мистерии са донесени от Балите, когато те се спускат от Балканите. След като Хиксосите не успяват да ги получат те убиват фараона Секенерере Тау и предизвикват въстанието на египтяните. В резултат Хиксосите са изгонени от Египет около 1612 г.пр.н.е. и са изтласкани на север. Отиват в Палестина и Сирия, срещат се с Кутрите и сродните Судраси, заселили се там през 2000 г.пр.н.е. Естествено е и трите вида духове да прегърнат Лунния култ. И по-късно ще се нарекат „йонийци” – носители на женското начало, врагове на Синархията, носители на робството и демокрацията.

Най-неморалните Судраси са изгонени на север като Вениаминци, племето с което евреите не искат да общуват. Заселват се в Троя и до войната съставляват населението на този град заедно с българи и траки. Колкото и спорно да е присъствието на Българите… След Троянската война бившите Хиксоси ще побягнат на север и през Босфора ще се заселят около Аркадиопол в днешна турска Странджа. Живеят там около 500 години и се спускат на юг като Дорийци около 800 година. В Пелопонес се срещат с Йонийците, дошли от островите от изток, и създават държавата Спарта. Там въвеждат за първи път геноцида. По-късно и демокрацията… Еволюцията на тези духове след Спарта не е толкова интересна.

Небето знае, че на Балканите ще се въдвори Лунният култ на Судрасите. Затова трябва да се вземат мерки и да се подготвят духовете за Лунната агресия. Налага се да се създадат мистерийни школи, в които да се изповядва Слънчевия култ. Двеста години преди Судрасите да се втурнат на Балканите и Пелопонес, преди Троянската война, един предварително подготвен трак се взема на обучение в Египет, където след Хиксосите се възраждат Слънчевите мистерии. След посвещението му този трак приема духовния сан Орфей. Става Орфей Родопееца. Шестият поред служител на слънцето на ниво Орфей. Той трябва да създаде мистерийни центрове в които да се изповядва Слънчевия култ, въпреки нахлуването на Судрасите двеста години по-късно. Орфей изпълнява мисията си на Балканите.
През всичкото това време Слънчевият мистериен център в Южен Йемен се развива. Още стоят внушителните останки на град Мариб, показани на Фигури 17 и 18.

Около 1000 г.пр.н.е. Лунният култ се утвърждава много нашироко сред юдеите в Палестина. Налага се да се вземат мерки от Небето. И мероприятието е осъществено… Изпраща се Савската царица при юдейския цар Соломон за да внесе корекции в Лунния култ. Източниците за Царицата на Саба са най-вече Корана 27 Сура „Мравки”, Библията ІІІ Царства и ІІ Паралипоменон, арабски легенди, предания и митове. В Корана е казано, че след срещата на Билкис, Савската царица, със Соломон той променя вярата и името си и става Сюлейман. Интересно в каква вяра се е покръстил Соломон когато Мохамед създава Мюсюлманството едва през 624 г. СЛЕД Новата ера? Явно Соломон приема Слънчевото учение с религиозна практика Ислям! А в Библията в ІІІ Царства 11:11 въпреки усилията да се прикрие това се стига до прекратяването на Договора между Йехова и Соломон. Напълно естествено е синът на Соломон от Савската царица Менелик да не се върне в Мариб, а да занесе Лунния кивот в другия мощен Слънчев мистериен център в Етиопия, който явно се е развивал като единен център с Южен Йемен.

Друга особеност от срещата на Соломон със Савската царица е, че преди тя да стигне в Йерусалим, Соломон чрез мистични практики и явно реални действия успява да и открадне трона от Мариб и прави промяна в конструкцията на трона така, че тя да не може да го познае веднага като го види.

Самата Савска царица след срещата със Соломон преминава през Сирия и Ливан, както е показано на Фигура 19. Преди Черно море се разделя с брат си Тимоти и тръгва на северозапад. Пристига до Средна гора. Тимоти заобикаля Каспийско море и отива в Сибир, където основава хонорската държава. Срещу тази държава е построена и Великата китайска стена. За нейния най-велик хан Мо Тун може да се прочете в Николай Станишев [4]. По-късно Аспарух идва с тази държава на Балканите и донася чист генетичен материал. Тук заварва „своите” и държавата му се ситуира много бързо и естествено.

Самата Савска царица се появява в Казанлъшката долина. Там я виждаме изобразена на тавана на Казанлъшката гробница – Фигура 20. Сензационно, но напълно обосновано твърдение! На Фигура 21 се виждат детайлите, които ще разглеждаме. Първо е видна голямата разлика в социалното положение на мъжа и жената. Тя е седнала на трон, а той по-ниско на миндерче. Явно тя е Царицата, а той местен велможа. Да се допуска версията за някаква тракийка е наивно и неоправдано като се имат предвид многото писмени източници, в които се описва изключително подчиненото положение на жената в тракийското общество. Второ, десният подлакътник на нейния трон НЕ Е нарисуван, точно както Соломон изменя трона на Савската царица преди да й го върне. Трето, самата височина на Царицата е по-голяма в сравнение с всички други персонажи. Четвърто – на Фигура 22 са показани фигурите зад мъжа. Една жена носи храна, друг мъж носи виното, зад него други две жени носят свирките. Чии слуги носят тези атрибути зад господаря си? Разбира се, че пред нас е изобразен домакин, който посреща гости! А зад Царицата? Двете нейни слугини носят сандъка с даровете и скъпите тъкани, които носи гостенката. По този начин ние сме категорични, че на тавана на гробницата е изобразено посрещането на Савската царица.

Породата на конете показани на Фигура 24 е Ахал-Текин, древна порода коне, родоначалник на арабските коне. Това са оценките на специалистите зоолози!

В коридора преди централното помещение, горе на свода са изработени два Фигурални фриза, дълги към два метра и широки около 30 сm на които се изобразени групи от мъжки фигури с оръжия. На фриза от източната страна в централната част са изобразени двама военачалници, които не се сражават, а са вдигнали извити мечове за приветствие – Фигура 25. В левите си ръце държат по ДВЕ копия. Групата войни в дясната част на фриза е изобразена в състояние на очакване и спокойствие. Композициите на фигурите в дромоса не се вписват в познатите образци на старогръцката живопис или скулптура и нямат нищо общо с известните митологични бойни сцени на гръцкото изкуство от V и ІV в.пр.н.е. Тези изводи са направени и от най-изтъкнатите изкуствоведи и траколози още по времето на Людмила Живкова. В книгата [5] е отбелязано театрално реалистичното изразяване на фигурите от фризовете. Абсурдни са твърденията, че това е среща между две вражески армии. Трите колесници на купола на гробницата са изобразени в типичния за тракийската живопис стил на състезание с колесници. Известно е, че когато се срещнат двама военачалници, или две приятелски войски, обикновено се провеждат състезание за доказване на определени мъжки качества. Живописно и композиционно тези колесници са изобразени много по-богато и изразително от познатите гръцки мотиви на тази тема и няма придържане към античните гръцки канони.

След обстоен анализ и на останалите персонажи от фризовете, част от които е показана на Фигура 26, нашата интерпретация на живописта в Казанлъшката гробница е съвсем друга [6], различна от досега тиражираните! Всички изображения могат да се тълкуват логически обосновано и обвързано само ако се приеме, че са изобразявани елементи от срещата на две ПРИЯТЕЛСКИ войски.

Шлемът или шапката на война отляво представлява два ниско пресечени конуса, които са съединени с тесните си основи. Шлем с такава форма не се среща НИКЪДЕ в древната живопис на Балканите! Двама от другите войни, изобразени от източния фриз също носят ниски непознати досега шлемове, стеснени към средата, които за първи път се срещат в стенописите на Казанлъшката гробница. Логично е твърдението, че едната войска водена от война вляво не е местна войска, а дошла отдалече. Официалната тракология признава, че е много трудно да се определи етническата принадлежност на едната „вражеска” армия. Крачката да се признае арабския произход на войните е много малка, но не е направена!

От тук нататък следват фантастични хипотези, които пораждат други изследователски задачи. Савската царица с придворните си се заселва в подножието на една малка планина и създава поселение, което се рои в себе си. Това поселение не комуникира с околните племена и се размножава само в себе си. Такъв рояк се нарича Берое в противовес на Мерое, което ще рече рояк роящ се навън. Това става около 950 – 1000 г.пр.н.е. Свитата на Савската царица донася по нашите места и нова, непозната технологията за обработка на злато. Появяват се Панагюрското и други съкровища. Нищо, че официалната наука го датира около 400 – 500 г.пр.н.е. Това, че е едно съкровище е използвано и тогава не е доказателство, че е изготвено тогава! На фиалата на Панагюрското съкровище са изобразени 72 негърски главички – показани на Фигура 27. На фигури 28 и 29 са фрагменти от други „тракийски” съдове – отново негърска глава. Има и още. Кога по нашите земи са живели негри!!! Ние правим допускането, че съдовете с изображения на негри са донесени от Савската царица и евентуално много по-късно копирани и от траките, но не със същата прецизност и същите материали.

Сега нещо много важно! Какво става на Балканите след Троянската война? Тук идват ниско еволюирали духове – тези на Судрасите – и се заселват в Южната част на полуострова. Тук срещат едни особени племена, тези на траките. Тези траки комуникират телепатично. Нямат нужда от писменост. Комуникират пряко с Боговете, живеят в пълен синхрон с природните елементални същества и закони. Това Судрасите, по-късно оформили се като гърци, не го могат! И започва една голяма кражба! Кражбата на Тракийската култура. Първо митологията, после занаятите, после се стремят да унищожат технологията на траките за връзка с Боговете… Гърците влизат в контакт с по-ниски Божествени структури и стават сподвижници на Лунните същества в борбата им със Слънчевите структури. Това се проявява в унищожаване на Слънчевите мистерии и технологии. Там където не може да се унищожи Слънчевата традиция се обсебват и преиначават Слънчевите практики за да се сведат до Лунни. Подобно поведение наблюдаваме и при „нахлуването” на почти всички религиозни практики на Балканите.

По този начин построена историята на Балканите дава отговор на много въпроси на които официалната история не може да отговори поради аксиоматични и методологични причини. Ние наблюдаваме на Балканите остатъци от четири вида човешки скелети и четири вида религии. Първо най-старите на Кутрите с техния Тотемизъм. Вторите – видът на Балите, големите хора, носители на Слънчевия култ в първоначалният му вариант от Тарим и Черно море. Третите – Траките, носители на Слънчевия култ от по-ново време!  И четвъртите – дошлите след Троянската война Судраси, носителите на Лунния култ и култа към Богинята Майка. Наблюдаваме и борбата между Лунния култ срещу остатъците от Слънчевото начало на Балите и Траките от І хилядолетие на Новата ера до наши дни.

В този ред на мисли може да се разглеждат и процесите в Централна Европа – изостаналите в еволюцията си човеци от „похода на Ману”, основали Тотемните религии, по-късно се изявяват в учението на Друидите. Техни представители са келтите, които воюват с траките, носителите на Слънчевия култ. Келтите са носители и на импулсите на изостаналите от похода на североизток Юпитерови поклонници, тръгнали от Атлантида. Ето защо е противопоставянето на келти и траки и защо траките НЕ МОГАТ да заимстват културни импулси от келтите! Всякакви манипулации от друго естество са неадекватни и няма да издържат изпитанието на времето.

Характерно за направения анализ е точното определяне на възникналите културни процеси на Балканите и техния генезис. След като този генезис се осмисли, се разрушава „хомогенната” картина на приемствеността между културите на различни по произход и естество човешки формирования по нашите земи. Безсмислено е да се търсят връзки например между хората създали  Варненския некропол и траките! Връзки между Културата Варна и масовата неолитна  култура, която не работи със злато. Връзки на траките с Лунния култ. Обратният подход води до „заличаване на следите” и невъзможност да се идентифицират отделните субекти и техните действия във времето.

По отношение на Българите ние считаме, че Българин не е националност, племенна или етническа принадлежност. Българин е човек, чиито дух е много напред в еволюционното развитие на човешките духове. Чрез Българите се дават всички цивилизационни импулси на човечеството през цялото време на Еволюцията. Така погледнато има негри Българи, има китайци Българи, има Българи във всички народи. Има Българи и на Балканите много преди да дойде Аспарух и да доведе чистите генетично тела, в които започват масово да „слизат” високо еволюиралите духове на Българите. Не e необходимо да ги търсим като автохтонно население, или дошли от някъде дружини, племена, народ. Такова виждане за естеството на Българите не може да служи за основа на нездрав национализъм, а е предпоставка за по-сериозното отношение към историята на Балканите.

Направеното изложение е нестандартно и на моменти скандално. НО! Но голяма част от изказаните идеи са логични и много по-адекватни от официалните представи за Древния свят! Това, че се изказват за първи път на тази Конференция не ги прави несериозни, а напротив – доказва, че в България все още има форуми на свободната мисъл на изследователите…

Литература

[1] Христо Данов. „Траки”, изд. “Народна просвета”, София, 1982.
[2] Стефан Гайд. „Тракийското писмо – Декодирано І”, Изд. Институт по Трансцендентна Наука, 2006.
[3] D’Alveydre, Saint-Yves, L’Archéomètre, Guy Trédaniel 1912, 65, rue Claude-Bernard, 75005 Paris.
[4] Николай Станишев. „Кратка история на Българите от най-древни времена до днес”, изд. „Изис София”, 1992.
[5] Людмила Живкова. „Казанлъшката гробница”, изд. „Наука и изкуство”, София, 1974.
[6] Ангел Манев, Таньо Танев, Красимир Христов, Веселин Ташев. Нов прочит на изображенията в Казанлъшката гробница. Национален Военен университет „Васил Левски” Сборник научни трудове от Юбилейна научна конференция 14-15 юни 2012 Велико Търново, Том VІ, стр. 157, изд. НВУ ”Васил Левски”.