Скъпи приятели! Благодаря ви, че сте тук на семинара и дойдохте на представянето на моето книжле. Казвам „книжле”, защото то няма претенция да бъде „книга”, както и аз нямам абсолютно никаква претенция да съм „писател”.
Моля за извинение, че предварително съм си написала думичките, а не ви говоря направо. Причините са няколко: Аз се изразявам по-точно когато пиша. Когато говоря често пропускам важното и се впускам в маловажното, а не бих искала да губя времето никому. Предварително вече знам какви въпроси ще ми зададете. Откъде знам? Просто имам приятели, които помагат.
Някои от вас вече са чели моите приказки и легенди в нашия вестник, други получиха авансово книжката ми с автограф. Знам, че първият ви въпрос е:”Как прописах?” Отговарям точно: Писала съм години наред репортажи, есета, очерци. Бях сътрудник и кореспондент на вестници, списания и радио. Срещала съм се с обикновени и необикновени хора. Но приказки и легенди прописах преди година след участието ми в семинара, който Ели проведе на Седемте рилски езера. Всичко в книжката е написано в разстояние на една година. Изключение прави есето „Българка”, което написах през 1981 година във връзка с едно мое участие в конкурс на Радио Шумен, организиран в чест на 1300-годишнината от създаването на България. Защо реших да го включа? Защото Шумен е играл значителна роля в живота ми. Тук като дете идвах от Русе да прекарвам ваканциите си, тук през 2000 година направихме търговищкия филиал на НИЦИН – Научно-изследователския център по изотерични науки с ръководител доцент Методи Върбанов, тук получих привилегията да присъствам на учредяването на Духовна академия „Мадара”. Тук срещнах невероятни, инакомислещи приятели. А това никак не е малко….
Отново се отклоних. Но ще споделя с вас, че непосредствено след семинара в Рила миналата година с мен започнаха да се случват някои „малки чудеса”, както обичам да ги наричам. Някои от тях съм описала и в това книжле. Но други съм запазила и ще ги включа във второ книжле, ако успея да го направя. Радвам се и съм благодарна за подкрепата, която ми оказа и продължава да ми оказва целият екип на електронния вестник „Хармония и светлина” Ели, Наталия, Милен, д-р Михайлов.
И все пак как пиша? Когато се сблъскам с нещо интересно сядам, вземам молива и мисълта ми полита в едно променено ниво на съзнанието, нещо като медитация, а може би и точно това. И започвам да пиша, превръщам се в образ и подобие на своите герои, независимо дали са хора, животни, скали или растения. Отпускам въображението си, позволявам да се случи необходимото и не само си представям външния вид и поведение, но заживявам и в душевния свят на героите си, дори започвам да мисля като тях. И някак си, не знам точно как се получава приказка или разказ. Искам да споделя с вас, че всеки мой разказ или легенда има прототип, било то скала, цвете, дърво, езеро или човек. Когато нещо ме впечатли ако е възможно бързам да фотографирам, защото информацията започва да тече веднага, стремя се и по най-бързия начин да запиша случилото се. В противен случай се губят интересни подробности.
Някои от разказите ми са съвсем истински, в тях съм описала реални случки с герои от нашата група. Например: „Чара” се роди на семинара в Куманите, „Билетът” на похода над Мадара, „Пътечката” в Шумен. Има и още непубликувани. А приказките и легендите си дойдоха, подсказани от мистичните скали в Рила. Например скалата от „Легенда за езерото” първи я видя Славчо и ми я показа. „Камъкът на желанията” ми подсказа Иво и т.н. Изобщо, вие, мили приятели сте изворът на моето вдъхновение с всяка ваша волна или неволна постъпка, дума, жест или споделена визия. Благодарна съм на всички вас, които станахте мои чудесни герои без дори да имате представа за това
Мисля си, че за вас ще бъде интересно да научите нещо, което стана наскоро. Някои от вас може би са забелязали, четейки във вестника една истинска случка. Припомням, че на 17 май след семинар на Мадара,аз правих медитация пред картината на Светлето и описах какво съм видяла. А в медитацията се появи една птичка и кой знае защо се настани върху ръката ми. Точно след месец в дома ми влезе истинска лястовичка, кацна на дланта ми и позволи да я заснема с фотоапарата. След още един месец, завърнала се от Трещеник историята с птица се повтори съвсем точно, но този път с гълъб. Или в медитациите, които правим, стават неща, които още не са се случили, но им предстои да се случат или ние с подсъзнанието си създаваме реални неща. Интересно нали? Всичко съм описала и заснела с фотоапарата като доказателство за невярващите. Но не е само това. В разказа „Мъглата” по повод на един фотографиран камък написах разказ за две изгубени момчета и намерени от един монах. Това беше сътворено миналата година от моето въображение. Какво беше огромното учудване и за мен, когато на хижа Трещеник тази година ми разказаха, че това наистина се е случило с един съвсем обикновен човек.Значи творческото въображение също работи за нас!
Дължа благодарност на всички, които споделиха своето мнение за написаното от мен . Това са Гери от Бяла Слатина, Венета от Свиленград, Гери от София, Галя от Варна, Лили от Бургас, Милена и Славчо от Стара Загора, Еми от Велинград, Рени и Тони от Търговище, а да не изброявам имената на приятелите ми от Пловдив, Шумен и Севлиево, защото ги има и ….много са. Уверявам ви, че изразеното мнение и подкрепа са много важен импулс за мен. Сигурна съм, че ще има още неща . Този път ще пиша не приказки, а ще описвам истински малки чудеса без край, защото те вече се случиха нееднократно не само с мен, но и с някои от вас и аз се моля само да имам време за да успея да ги запиша…
За всички, които искат да получат книга с разкази „Камъчета“ нека да пишат на ел. адрес: office@ezoterikabg.com
