Изложба фотография „Окъпани багри“ д-р Деян Косев;
Откриване 28 ноември 2011 г – 18.00 ч. Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ гр. Шумен
“ Всеки занаят може да бъде въздигнат в изкуство и всяко изкуство може да бъде принизено в занаят…”
Микеланджело Буонароти
Каква е връзката на една хуманна професия с изкуството? Къде са допирните точки на това да си стоматолог-зъболекар-дентален лекар, с това да виждаш света различно, да не си “от-до”. Т.е. да не свършва всичко за теб до месечния баланс, до сметките, до математиката само. Да не свършва до “утрето”, с всичките му битовизми, които иначе са необходимото зло в реалния свят за всички ни… А да търсим нещо повече от това. Не, че е удобно… Не може да се купи обаче. Просто не може!
Водата… Какво е това? Може би кална вада, може би някакъв дъжд дето ни пречи на графика, а може би просто грабната пластмасова чашка покрай другото в забързания ни ритъм. Да примляскаме с устни доволно, забравяйки, гонейки поредния трамвай на желанията си. А когато Желанията ни са силни, намеренията са просто безплътни думи, а действията са логично предвидими. Мънички и нищожни, даже да струват или да докарват милиарди.
Ние сме хора и най-много да изкараме до сто лета. А камъните и водата? Те са тук мнооого преди нас, ще останат и след. Да, опитваме се да ги оковем в пластмасова чашка или някакво бетонно корито и с фаустовско его да спрем Времето, но дали? Кога минавайки край река сме се спирали за последен път? Кога сме се заглеждали в нея? Кога за последно си спомнихме откъде Хераклит посочи изначалния принцип на диалектиката? Огледалото, дето всичко се променя, течейки… Отделно и независимо от материалното, високоорганизирано, хомо сапиенс присъствие.
Да, ние се раждаме и живеем, първо се учим и се вписваме, после окрилени от Младостта се опитваме да направим света наш си, като завоеватели. После ни “пада” въздуха и не ни остава избор освен да го даваме по-мъдри. И накрая си отиваме, независимо какво и как. През цялото време си задаваме въпроса какъв е смисъла. И все без задоволителен отговор. Като някаква игра на думи или като тоалетна хартия за съвестта ни. Накрая остава купчина пепел и там вече душата я няма. А както е общоизвестно – и вода почти няма в пепелта.
Да се загледаме във водата, да постоим и да потърпим. Както древните. И да видим себе си …
