Част 1
В Южна Америка има различни индиански племена. Едни от най-известните са народите на Гуарани.
Народи, защото голямата им популация е разделена в няколко етнически групи, които живеят в няколко държави – Бразилия, Уругвай, Парагвай, Боливия и Аржентина. Най-известните и многобройните са Кайоваи, Мбия, Няндева, Ава-Ширигуано, Гуарайо, Изозеньо и Тапиете. Според традицията народите на племената гуарани са земеделци и грънчари. Признати са от другите племена, като тези, които са носители на духовната култура и лечителство. Гуарани използват много лечебни треви, някои от които все повече навлизат в съвременната фармацевтична промишленост. Не всички са чували за храстовидното пълзящо растението „guarana”, но то е едно от любимите на съвременните производители на здравословни и лечебни продукти. В модерните СПА центрове можете да се насладите на възстановителни терапии с гуарана. В аптеките и магазините за здравословно хранене, можете да си закупите елексир или прах от гуарана, с който да повишите жизнения си тонус и да се подмладите.
В Бразилия има няколко племена гуарани, разпръснати в централната й част. Всички те говорят на различни диалекти гуарани, но комуникират и на португалски език. За едно такова племе, което живее на плажната ивица на Атлантическия океан, близко до историческия град Парати, искам да ви разкажа. По времето на португалската колонизация град Парати е бил важно пристанище, където са акостирали корабите с робите идващи от Африка. Португалците не са успели да превърнат индианците в роби, защото тези свободни духове са предпочитали да се преселят при прадедите си, от колкото да имат живот на роби. Тогава колонизаторите решават, че ще доведат африканци от племена живеещи в днешните Ангола, Мозамбик и Бряг, за да им работят и слугуват. В първите години на колонизацията след като йезуитите започват да разпространяват християнската религия в земите на Бразилия, много индианци са изтребени, а някои племена заличени завинаги . Тогавашните конквистадори под влияние на църквата са смятали, че индианецът няма душа, така като и животните, и поради тази причина може да бъде убит без угризение на съвестта. Често са били практикувани състезания, на които безмилостно са били избивани индианци. Състезанието се е състояло в това, кой от състезаващите се, ще успее да разсече с един замах на сабята си цялото тяло на индианеца от главата до краката…. Историята е изпълнена с много такива срамни факти, които са документирани и заснети. Тези документи, картини и снимки могат да се видят в различни музеи и библиотеки по цялата огромна площ на страната.
Разказите на един шаман (paje) гуарани
Пътеката е тясна и криволичи, като змия в остатъците от т.нар. Атлантическа джунгла. Същата, която в първите години на португалската колонизация е била необятна и девствена. Селцето е от колиби изработени от слама, бамбук, клони, които са накацали по полегатия бряг на лагуната. Изпълнено е с гльч на индиански деца, които се смеят и плискат в топлите южни води. Мъже и жени гуарани щъкат вглъбени в ежедневните си задължения. В отдалечения край на поселището, пред колибата си потънала в гъста зеленина е седнал шамана – paje на племето. След поздравите
Che ko’ape = Тук съм (пристигнах),Mamópa reju ? = От къде идваш?
Започна дълъг разговор, който продължи няколко дена, в които паже разказа легенди за създаването на света, за първите червени хора по тези земи, за прадедите им „преселили се във необятнит поля „и връзката с тях, за седемте посоки на света, за връзката с майката Земя, която ги дарява с живот и лечебни растения и как се извършват ритуали за лечение.
Легендите
ГУАРАНИ, ДЕЦАТА НА ВЯТЪРА
Гуарани означава непобедим войн, син на „Курупи” и „Сея-Яри”- народ освободен от бурите. В началото на времената, народите гуарани, които били многобройни и високо цивилизовани, създали Голямата Конфедерация Гуарани, имаща за столица град Мбаеверагуасу. Европейците-колонизатори унищожили тази цивилизация с такава жестокост, че от нея не останали дори и доказателства. Предполага се1, според парагвайския учен Moisés Bertoni, че тази древна цивилизация е имала писменост, която според него била много сходна с тази на йероглифите на древните египтяни и с еврид на евреите. Колективната душа на народа гуарани обаче е останала жива и до днес. Гуарани е изключително духовно създание, чиято религия е дълбоко свързана със земята, тази която те наричат Terra –sem-Males -„Земя –Без—Злини”, там където „се живее добре”. И до днес народът на гуарани винаги е търсил „Земя –Без—Злини” където всичко е в изобилие – лов, риба и много мир и спокойствие, но белия човек им оставил много малко възможности, за да могат да се придвижват и търсят „Земя –Без—Злини”.
1В територията на днешна Бразилия преди португалското нашествие са живеели около 1500 индиански етнически общности. Много от тях са били унищожени още в началото на колонизирането. Трагичното е, че тези кошмари продължават. През 70-те години на 20 век много селища и родове са били целенасочено унищожавани, за да могат съвременните наследници на европейците да заграбят земите и горите принадлежащи на тези индиански родове. Скоро бях поканена от мой приятел -бразилски родолюбец, да посетя частния му музей на индианската култура. Кръвта ми се смрази пред една снимка от 1960 година. На нея двама мъже (бели бразилци) с гордост показваха мъченията на друг бразилец (индианец), окачен за краката на едно дърво в очакване да бъде убит от двамата с бухалки. Предната нощ цялото индианско селище било избито от група съвременни конквистадори. Целта – да откраднат земите им …… Все още в някои части на Бразилия съществуват единични случаи на подобен род саморазправа и потъпкване на човешките права.
В момента в цяла Бразилия са останали само 250 етнически общности…….
ЛЕГЕНДА ЗА ЗЕМЯ – БЕЗ – ЗЛИНИ
Когато Няманду (Нашият Голям Баща) решил да унищожи земята, заради злините, които хората вършели изпратил знак на великия паже Гуйрайпоту и му заповядал да танцува. Великият паже прекарал нощта в танцуване на ритуални танци. Когато Гуйрайпоту завършил и последния танц Няманду издърпал една от подпорите и земята потънала в огромен пожар. За да се спаси Гуйрайпоту потеглил заедно със семейството си в посока на изток, към морето. Тръгнали толкова бързо,че нямали време да вземат със себе си маниока (корен от който индианците приготвят храната си). Ако не били способностите на „paje” – паже, с които правел така, че маниоката да се появява по пътя на бягството, всички биха били загинали от глад. Когато стигнали до брега на морето, първо построили дървена къща , която да може да издържи на прииждащата вода и после продължили да танцуват и да пеят. Опасността ставала все по-голяма, защото морето прииждало на огромни вълни, за да угаси ужасния пожар поглъщащ земята. Колкото повече се издигали вълните, толкова повече танцували Гуйрайпоту и семейството му. За да не бъдат погълнати от водата всички се качили на покрива на къщата. Гуйрайпоту се разплакал, защото бил обзет от страх, но съпругата му казала „Ако те е страх разпери си ръцете, за да може птиците, които прелитат около нас да накацат по ръцете ти . Ако накацат по цялото ти тяло помоли ги да ни отнесат на високо. Съпругата на паже продължавала да танцува ритмично върху покрива на къщата. Тогава Гуйрайпоту започнал да пее свещената песен на гуарани – неевгараим. И о чудо, вълните завъртели къщата и я повдигали, повдигали я нагоре, докато тя и цялата фамилия върху покрива и достигнали до вратите на небето и останали да живеят там. Това място, до което стигнали се казвало “YvY marã ey” – „Земя –Без—Злини”. Там растенията пониквали от само себе си, мандиоката се превръщала в брашно от само себе си, а ловът идвал отстрелян пред краката на ловците. На това място хората не остаряват нито умират и няма страдание.
И до ден днешен гуарани представят легендата за търсенето на „Земя –Без—Злини”, далеко на изток през моретата с ритуални танци и песни.
ДРЕВНАТА МЪДРОСТ НА БРАЗИЛСКИТЕ ИНДИАНЦИ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА
През погледа на паже Kaká Werá – наш съвременник
(Предсказание на клана Жегуакава от народа Гуарани,
преразказано от cacíque /Вожд/ Pablo Werá в началото на 20-и век)
В синтезиран вид това предсказание звучи така – когато пространството прегърне кръгът на новото време Tupã /Първичното начало или Началното Слово/ ще се прероди в сърцето на чужденеца и свещената мъдрост трябва да бъде разпространена. В тези думи се съдържа много повече от поетично предсказание за Универса.
Както казват древните, тези думи могат да покажат пътя на тези, които искат да се превърнат в pajé – този който разговаря с ветровете, с огъня, със змята, с водите. И ако все пак тези думи послужат само като ориентир за търсене на съзнанието не само на ума, но и на сърцето, то мисията на последните наследници на рода Werá, вестоносци на Tupã Tenonde /Първичния Голям Звук/ няма да е напразно.
Ето как преразказва преданието cacíque Pablo Werá: „Последните велики pajés /шамани/ се отправят към жилището на нашите „Първи Родители”. Съществува опасност, когато те изчезнат за известно време от това жилище наречено Земя, свещените думи на народа гуарани да бъдат забравени, а без тях истинската древна култура ще дегенерира. Един от нашите pajés каза, че в бъдеще, когато пространството прегърне кръгът на новото време Tupã ще се прероди в сърцето на чужденеца. Така аз искам нашите прекрасни думи и познания да бъдат записани, за да може, когато ние си заминем, те да пробудят бъдещите сърца.”
Април 2009 Паратимирим, Бразилия
Следва продължение ….
