Част 1 може да прочетете на този адрес
1. Изначалната същност на колибрито (Maino i reko ypi kue)
Ñande Ru pa-pa Tenondé
guete rã ombo-jera
pytu yma gui.
Нашия Велик Баща
Създаде себе си
В първичното Пространство на Нощта.
Ñande Ru Tenondé в буквален превод означава „Нашия Първичен Отец” и е едно от многото имена, асоциирани с Висшето Съзнание, чието тяло е не проявеното пространство, и чиято проявена есенция е ритъма, Дух-Музика, или Големият Първичен Звук. Великите pajés го наричат Вечната Музика, която създава живите същества.
Когато през 16ти век първите религиозни чужденци (йезуитите) дошли, за да „въдворят ред” в индианската религия, попитали старейшините (tamãi) какви са разбиранията им за Бог, последните,колкото и да се опитвали да им обяснят, те останали само с повърхностното разбиране за Висшето Същество-Гръмотевица. Сега вече знаем,че Големият Първичен Звук, който се нарича Tupã означава: tu („звук”), pan (суфикс обозначаващ тоталност), tenondé („първичен” „начало”).
Есенцията на Tupã Tenondé е Ñamandu – Не проявеното платно на празното пространство и тишината, които според визията на древните индианци са максималното проявление на Творящата Мистерия създаваща Живите Неща.
Tupã Tenondé е представен като колибри, най-висшата манифестация на свещеност при народа на Гуарани, защото е една от първите прояви на формата – тоталността чрез духа. И до днес птицата колибри е божествения вестоносец – този,който идва от жилището на Tupã – когатo трябва да предаде някоя важна духовна мъдрост или познание, или знак на протекция, присъствие, начало на правилен път. Птицата колибри се среща не само в културата на Тупи-Гуарани, но и в други индиански традиции,като Inca,Quéchua, Nazca, Aimará. На платото Наска има древна рисунка на колибри, която може да се види в цял размер единствено от птичи поглед. Рисунката е на повече от 500 години и ни навява на размисъл…..
В същността си колибрито съдържа реалността на първичната божествена есенция и според мъдростта на народа Гуарани- всеки човек има своята душа-колибри, която живее в сърцето, домът на Tupã. Когато душата-колибри се извисява до apyte, свещеното цвете намиращо се над човешката глава – пространството на Jakaira Ru Ete – тя първо вдъхва и след това разпространява дълбока мъдрост.
Първичното пространство – време ( ARA YMA )
Традицията показва, че природата повтаря и до днес танца на макро-космическото творение, за да можем да следваме неговия ритъм и хармония. Четири са напевите показващи същността на творението чрез промисъл на Tupã Tenondé: ara yma- първичния хаос, arapoty, ara pyaú ñemokandire, arakuaracy-puku.
Четирите напева съпровождащи танца на творението показват циклите на природата. От момента, в който ветровете започнали да духат от първичното пространство – време, създали зимата, есента, пролетта и лятото.
Ara Yma, първичното небе е сухо и празно – това е първичната зима. Инкубира и прави да покълне първото време и пространство. Arapoty, са небесните цветя, живота, който се ражда и разцъфтява. Те дават начало на arakuaracy-puku еманациите – майки илюминиращи живота, лятото, топлината на живота, която създава големия ден. Следват нови дни, които се създават от само себе си, даващи импулса на заника, когато живота навлиза във фазата на есента.
2. Фундамента на човешкото същество (Ayvu rapyta)
Ayvu rapyta може да бъде преведено като „Основите на човешката вербална комуникация (език)”. В мистериите на Гуарани „същество” и „вербална комуникация”(език); „душа” и „дума” означават едно и също нещо. Думата „ayvu” представя духа, като жив звук, първичен дъх-светлина, онова което е вечно във всеки индивид, и което оживява тялото и се проявява в човешкото царство облечено в кожата на думата, от дъхът, който го изпълва.
Според виждането на Гуарани, духът-дъх и живота-светлина, които в същността си са есенцията на човешкото същество, се разделят на три: ayvu (дух) , ñe’eng (душа), и tu (звук-материя или тяло).
Човешкото същество се разбира, като „душа-дума”, което се проявява чрез вербалната комуникация и чрез мислите. Същество и звук имат един и същи смисъл. За да можем да усещаме така нещата е необходимо да разширим съзнанието си и разбирането си за звук извън общоприетото ни разбиране, като звукова вибрация, и да го приемем и усетим, като тяло-живот, динамичен принцип на светлината, чиято форма наричаме „съзнание”.
Съществото се появява от Цялото, но не се разрушава от Цялото. По същия начин както Цялото се разделя на различни пространства (седем) и светове (три), Съществото повтаря първообраза. В Света-Небе, Съществото и Цялото се проявяват като единица; в Света-Земя, Съществото и Цялото се проявяват разделени. В Междинния-Свят, Съществото и Цялото се проявяват по начин, по който се включва и дуалността – мъжко начало (jeguaka) и женско начало (jasuka) и светът е в динамично движение. Тези три свята са независимо свързани помежду си и са основата на Съществото.
Съществото вибрира в различните нива чрез тоновете на седемте първични ноти, в които се включва и тишината. Тези струни вибрират и се преплитат и така създават музиката на живота, която завършва и проявява Съществото.
3. Първата Земя (Yvy tenondé)
Според индианската традиция Майката Земя е създадена от жезъла на Създателя и оживена от пламъците и мъглите на Големия Първи Звук. Пламъците са проявлението на съ-създателя Караи Ру Ете, а мъглите са проявление на друг съ-създател, Жакаира Ру Ете.
Самият жезъл оформя оста на Земята, по която се носи като флуид формата на свещената змия. Жезълът също така е проявление и на гръбначния стълб на човешкото същество. За индианската традиция, прешлените на гръбнака са от голямо значение. В изразите на гуарани съществува „да се изправи”, което ще рече „да осъзнае истинската си същност”.
След създаването на оста са издигнати и четирите колони, които подпират Земята: изток (изгрев), запад (заник), юг и север. Древните шамани са ги наричали „четирите дъха на Голямата Майка”. Първите хора на Земята освен, че са дух-змия, те са и смесица от скакалец, риба, girino (дребно млекопитаещо) и inambu (вид птица).
Веднъж създаден материалния план се появяват в съответните си жилища (изток, запад, север, юг и небето) петимата Същества – Гръмотевици, духовете съ-създатели: Жакаира, Ру Ете, Караи Ру Ете, Тупа Ру Ете, Нянде Су Ру Ете и Няманду Ру Ете.
Свещените жилища са обозначени от пет сини палми, които се издигат в четирите посоки и на небето. В индианската традиция палмата е от голямо значение и е символ на силата. В растителното царство тя е това за традицията, което са колибрито и кукумявката в животинското царство. Наричат я „Изправената Господарка” с листа от пера. Синият цвят е символ на небето и на най-висшата сила на Съществото.
Създателят Тупа Тенонде, създава и един друг съ-създател за жилището на земята , който се нарича Тупи.
Думата „tupy” днес се асоциира с етническата група тупи. Буквалния превод е „tu”=звук, и „py”=крак. Или „Tupy” ще рече „изправен звук или звук –на –крак”, което е човешкото същество. Изразено с поетичния език на гуарани – една тоналност на Голямата Божествена Музика, която е сложена на крак, реинкарнирана в едно тяло от плът, което да вибрира на Земята с вибрациите на създателя и да бъде това, което е нейната свещена есенция на небето.
4. Настаняване на едно същество за радост на обичаните (Oñemboapyka pota jeayú porangue e rembi rerovu’a rã i)
В последната част на древната мъдрост на индианците гуарани се казва, че голямото движение на живота е окачествено, като безусловна Любов и Мъдрост. Върху основана на Любовта и Мъдростта светът става супер съзнателен, съзнателен и подсъзнателен на самия себе си.
Големият Дух се превръща в Небесна Музика от ритъм и движение. Разклонява се в Духове Съ-Създатели, които също се наричат Същества-Гръмотевици. Сънува и създава земното жилище. Съществата-Гръмотевици създават духовни жилища в четирите краища на земята и са натоварени с отговорността да създадат словата-души, които са тоналности на техните есенции, да се въплътят на Земята.
Когато се ражда едно дете се казва „Настаняване на едно слово-душа” Съществата-Гръмотевици, свещените богове, издухват своите есенции и съответните елементи от жилищата си върху съществото, което ще бъде настанено на Земята, като по този начин го благославят и надаряват със съответните способности. Реинкарнираното същество получава от майката гръбнака,костите и сърцето за земния живот. В този момент живота се тласка от полярността – ден и нощ, луна и слънце, женско и мъжко. Началото и краят се създават от четирите сезона изтъкани от четирите дихания на Майката Земя.
Всяко име е слово-душа и имената се изричат от боговете намиращи се в техните жилища на сините палми. Така те подготвят словата-души да се инкарнират на Земята.Тя от своя страна се мобилизира чрез своите четири елемента- земя, вода, огън и въздух за да инкубира бъдещите семена-светлина, които ще заселят материалното царство,като човешки същества. Природата повтаря цялата музика на макро-универса, за да я изпее в микро-универса наречен Земя. Така живота се умножава и разпространява.
Съвременните индианци
Индианските общности в съвременна Бразилия могат да бъдат разделени в две линии. Едната линия е на тези индианци, които живеят далеко от големите градове,селища и цивилизацията. Те все още спазват традициите, използват ежедневно типичните индианси облекла и начинът им на живот е примитивен и протича дълбоко навътре в джунглата, като до селищата им се достига много трудно поради две причини. Първата е, че никак не е лесно да бъдат намерени в джунглата, а втората е, че за да бъдат посетени от страници, изследователи, чужденци и всякави други хора, които не приадлежат на племето им е необходимо специално разрешение от държавния орган отговорен за запазването на материалната и духовна куртура на инцианските народи в Бразилия – FUNAI.
Втората линия е на тези индианци, които могат да бъдат наречени цивилизовани. Тях можеш да ги видиш облечени в джинси, обути в маратонки и използващи дори мобилни телефони. Типичните си индиански облекла и украси използват само по време на празненства и ритуали. Въпреки цивилизацията обаче, повечето от тях живеят в примитивни селища далеко или в покрайнините на големите градове. По скоро ,те са „бедните роднини” на „цивилизованите граждани”. Условията им на живот са почти мизерни, а на някои от техните родове дори чергарски. Поминъкът им е земеделие и примитивни произведения на изкуството. Засяват маниока с която основно се изхранват, както и някои други растения от които събират плодовете и семената за да изработят ръчно различни типични индиански произведеният. Предлагат ги на туристи или прекупвачи на модни бутикови магазини в големите градове. Това, което най-често предлагат са ритуални музикални инструменти дрънкалки, гердани, гривни и обеци изработени от различни семена и пера, декоративни лъкове и стрели, съдове изпленети от палмови листа, глинени и дървени съдове.
