Елка Василева
Св. Иван Рилски – Небесният покровител на България
Светиите са духовна йерархия, която се грижи за определени региони и народите в тях. България и съседните ѝ страни имат общи духовни покровители, както и такива които са закрилници на страната, на определени групи от хора и на отделни личности.
Веднъж годишно духовните еманации на Йерархията на Светиите, свързани с България, извършва своеобразен ритуал за очистване на атмосферата над страната и по широк периметър от негативни натрупвания и промени в защитния слой. Ако е възможно, облекчават в определени посоки кармата на страната, на народа, на отделни групи и личности. Помагат на вярващи и нуждаещи се, дават дарби на учениците си, грижат се за вярващи и невярващи, защото всички българи са техни чеда, за които носят отговорност.
На този ден, който в църковния календар е отбелязан като ден на всички български светии, Духовните същества от йерархията избират един от светиите, който в следващата година поема бремето на отговорността, за решенията за корекции или намеса в съдбата на България и отделните личности. Св. Иван Рилски носи бремето на непрекъсната отговорност за България.
Светиите, които са били реални исторически личности, през земния си живот са достигнали определени способности и са развили духовни сетива, което след прехода към друго измерение на съществуването им позволява да използуват духовната си енергия и мощ.
Сред българските светии с особена сила за закрила , помощ и лечение са св. Георги, св. Петка, св. Николай, св. Мина, св. Екатерина, св. София, св. Неделя, св. Кирил, св. Методий и др. Някой от светиите са покровители на определен град или професии. Други закрилят човека, роден на техния ден или носещ тяхното име. Някой народи са закриляни от светии с планетарно влияние.
Съвременният човек може да общува с тези духовни енергии не само чрез каноничните слова на молитвата и посредничеството на духовни лица. Искрената човешка молитва, изразена с обикновени думи, но с концентрирана мисъл, също се улавя от Духовната йерархия на светиите.
ІХ в., когато се ражда свети Иван Рилски, е преломен в историята на България. На престола е българският владетел княз Борис І. Той заздравява границите на България, осигурява траен мир, започва държавно и културно преустройство, донася нова религия на своя народ, като национален тест за нова еволюция. В този период от време братята Св. св. Кирил и Методий създават славянската азбука, разпространявана в България от техните ученици. В България се откриват две просветни школи – в Преслав и Охрид. Стотици младежи са обучавани на четмо и писмо и подготвяни за служители на църквата и просветното дело в България. След княз Борис на престола застава Симеон, времето на който е известно като „Златен век” на българската култура. България се превръща не само в могъща славянска държава, но и в изключително за времето си средище на книжнина и култура. Откриват се училища, изграждат се църкви и манастири. Известни от онова време са имената на еп. Константин Преславски, Презвитер Козма, Йоан Екзарх. ”Тогава Бог изпрати като ангел закрилник на българския народ свети Иван Рилски Чудотворец .” За него са писани 7 жития на български език и едно на гръцки. Най старото е народното или безименното житие, писано през ХІІ в. Жития са писали – гръцкият писател Георги Струмица, управител на Средец, когато мощите на светеца са били там, Патриарх Евтимий, когато мощите са били в Търново, Димитрий Кантакузин след прибиране на мощите в Рилския манастир, двама хилендарски монаси, навярно българи и др.
Най-ранното упоменаване на българския светец в старобългарската литература е от Презвитер Козма, който сочи отшелника от Рила, като образец на духовен живот.
В житията св. Иван Рилски е представен като строг отшелник, от обикновено селско семейство. Житиеписците може би не са знаели повече за живота му до излизане в отшелничество. Завеса към този живот вдига написаният от него „Завет към учениците му”. Това е единственият писмен документ оставен от него. Заветът обаче го представя в една съвсем друга светлина – изключително интелигентен, подготвен богослов, опитен организатор и ръководител. Тогава кой е св. Иван Рилски?
Съществуват три версии за неговия произход и живот. Първата е тази, описана в нашата история и църковна литература. Втората е, че св. Иван Рилски и книжовникът от Преславската школа Йоан Екзарх са едно и също лице. Третата е, че св. Иван Рилски е син на цар Симеон.
Св. Иван Рилски е роден в с. Скрино (Дупнишко) на брега на р. Струма. За дата на неговото раждане се приема 876 г., понеже се знае датата на смъртта му и това, че е живял 70 години. Родителите му имат още един син, името на който не е известно. До 25 годишната си възраст бил пастир. Когато родителите му починали, изпълнил желанието си да приеме монашество в един манастир в планината Руен. Не останал в манастира дълго, имал влечение към уединен живот. Изкачил се в планината и си направил колиба, прекарал тук около 6 месеца. Нападнат от разбойници, напуснал мястото. Потърсил уединение във Витоша, но и тук не останал дълго. Заселил се в Рила планина. Живял в една пещера 12 г. в молитви и телесни неудобства. Отново прогонен от разбойници, заживял в хралупата на вековен дъб. Наблизо до дъба растял сланут (нахут). Сланутът, билките и горските плодове му били храната. Съкровеният духовен живот на отшелника е малко известна. Въпреки желанието си да бъде далеч от хората, не можал да остане незабелязан. Открили го пастири. Той се помолил за тях, нахранил ги със сланут, а на въпросите им от къде е, защо е дошъл тук, как живее бос, гологлав, облечен в една кожена дреха, отговорил, че не е дошло още време да говори за себе си. Мълвата за св. Иван бързо се разпространила, всеки искал да види отшелника. Веднъж с молитвите си той излекувал тежко болен. Оттогава започнали да идват при него много хора, за лечение и благословия, привличал ги благият му характер. Славата му се разнесла из цяла България. Хората обаче смущавали усамотението му и той бягайки от човешка слава, напуснал хралупестия дъб и заживял на една висока скала. Там престоял около 7 години. Пещерата и скалата където живял св. Иван и днес се посещават от поклонници, като най свети места.
Цар Петър пожелал да му се поклони. Със свитата си стигнал до планинския връх, който по настоящем се нарича „Царев връх”, по-далеко поради непроходимост царят не могъл да отиде. Изпратил няколко от войниците си с подаръци – плодове и чаша със злато, за да предадат на св. Иван, че царя иска да го види. св. Иван не слязъл при царя, взел чашата за спомен, а златото върнал и заръчал да предадат на царя: „Тъй казва твоя брат: брате, не само с хляб ще живее човек, а с Божие слово. Аз брате мой нямам грижи, нито войници да въоръжавам, нито нещо да купувам, вземи си златото, понеже то е повече потребно на тебе, а чашата запазих за спомен.” След посещението на царя мълвата за св. Иван Рилски и извършените от него чудеса станала още по голяма. Едни идвали и заминавали, други с негово разрешение оставали завинаги да живеят при него, като си построявали колиби и приемали монашество. Никой, който идвал при св. Иван не си заминавал неизлекуван, хроми прохождали, слепи проглеждали, глухи прочували. Благочестиви вярващи изградили малка църква и манастирски сгради. Преданието казва, че първият манастир е бил под пещерата където живял св. Иван. Така се поставило началото на Рилския манастир с около 30 монаси, на който игумен станал св. Иван. Манастирът още в началото на своето съществуване е бил облагодетелстван от българските царе. Били са му подарени обширни пространства земи и гори. Пет години преди смъртта си св. Иван оставил като заместник един от братята и отново се усамотил в пещерата. Тук той написва „Завещание към своите ученици – упътване за монашески живот”. В началото на Завещанието благодари на Бог за всички негови благодеяния и духовна помощ, благодарение на които бил в състояние да понесе глад, студ, жажда, жега липса на облекло. В Завещанието си той моли учениците си да пазят чистотата на православната вяра, да не се пристрастяват към светски работи, да се пазят от сребролюбие, да не търсят благоволения на царе и големци, да живеят в мир и единомислие, да не търсят първенство, за да началстват, ако между тях има някой, който прави раздори да бъде изгонен, да живеят заедно, да понасят един другимо тегобите си, да четат и разпространяват светото писание и светите отечески книги, да не пренебрегват ръчния труд, а молитвата да бъде винаги на устата и в мисълта им, да просвещават във вяра новопокръстените. В заключение св. Иван Рилски пише, че ги предава на източника на всяка премъдрост – Животворящия Дух Свети.
За да напише своя Завет, св. Иван неминуемо е бил грамотен. Цитира свободно Светото писание, цитира светите отци и най вече св. Ефрем Сири, значи ги е чел. На какъв език български или гръци? Той пише своя Завет 80 години след съставяне на славянската азбука, след което започват да се превеждат Библията и други богослужебни книги. Едва ли за такъв кратък срок славянските преводи на Библията от светите братя са могли така много да се размножат, че масово да се ползуват от народа. Или св. Иван е бил от тази категория хора, които са имали привилегията да ползуват малкото преводни ръкописи на Библията и други книги от гръцки на български, или ги е ползувал в гръцки оригинал. В Завета прави 58 цитата от Стария и Новия Завет на Библията. Препоръчва да излизат в монашество само съвършените, това значи че и той самият се е съвършенствал някъде. Откъде са взети множеството отечески книги, които той препоръчва да се четат, дали не се превеждат на място? От най ранния старобългарски превод на произведението „Паранесис” на св. Ефрем Сирин са намерени два глаголически листа именно в Рилския манастир, което предполага, че първият превод на „Паранесиса” е правен тук по времето на неговия основател. В Завета той ползува творения на преподобния Теодор Студит, които по онова време не са били преведени на старобългарски език. Налага се да се приеме, че св. Иван Рилски ползва книжовния език на Византия. Рилският манастир е създаден по модел на Студийския манастир в Цариград. Толкова автентично е пресъздадено всичко, което предполага, че св. Иван познава Устава и живота му.
Православната църква приема хипотезата на покойния Левкийски епископ Партений, че Иван Рилски и книжовникът от Преславската школа Йоан Екзарх са едно и също лице. С гръцката дума Екзарх, в онова време са наричали началниците на манастирите или игумените. Може би книжовникът Йоан Екзарх, роден в с. Скрино, като будно и способно момче, е било изпратено да учи в Магнаурската школа в Константинопол по времето, когато там е учил Симеон. От там е било тяхното познанство. След завръщането си в България двамата отиват да работят в Преславската книжовна школа. Там Йоан Екзарх става известен с книгите си „Небеса” и „Шестоднев”. ”Шестоднев” е своеобразна енциклопедия, събрала в себе си история, астрономия, география, антропология. След смъртта на цар Симеон в 927 г. следите на Йоан Екзарх се губят. Вероятно е използувал смъртта на Симеон, за да напусне Преслав и да се отдаде на отшелнически живот. Така могат да се обяснят празнотите в биографиите на двамата. Да си обясним богословската начетеност на св. Иван Рилски и създаването на друго просветно и книжовно огнище в България – Рилския манастир.
Третата версия за произхода на св. Иван Рилски, защитава Христо Маджаров. Информацията му е разкрита в Езотеричен център ALFYOLA в Южна Калифорния през 1993 г.
Цар Борис І е бил посветен в плановете на Духовните учители, обхващащи както древната история, така и бъдещия световен развой. Разкрито му било древното величие на България, ролята на християнството и мисията на България, като „избран народ” за световното Обединение. Цар Борис има двама сина – Владимир и Симеон. Симеон завършва Магнаурската школа като блестящ риторик и богослов, отличник в изкуствата и науките. Той се връща в българската столица, носейки товари с ценни книги, отваря учебна школа, започва просветна дейност. Сключва брак с дъщерята на куманския цар – грациозна принцеса с магична красота. Има двама сина – Михаил и Иван. След като става цар се развежда, има втори брак с византийска принцеса – негова мечта от младини, от която също има двама сина Петър и Боян.
Петър – възпитан във византийски образец, обичащ злато, пирове, жени, разглезен, безхарактерен. Иван – скромен, добър, отчужден от света, без афинитет към дворцов живот. Любимото му място са църквите, където с часове прекарва в молитви и медитация. Михаил – благороден, аристократичен, изпълнен с достойнство на бъдещ престолонаследник, което право му се полага. Боян – преминава през библиотеката на баща си, през Магнаурската школа, Храма на мъдростта в Багдат, Александрийската библиотека. Той владеел могъщи екстрасензорни способности, които прилагал за лечение и правене на различни добрини, поради което е наречен Боян Мага.
Преди тръгване към Цариград, цар Симеон оставя за свой престолонаследник Петър. В подножието на Цариград той получава сърдечен удар и умира. Начело на престола застава Петър. Той царува в една изтощена от многобройните войни на Симеон държава, под силното влияние на Византия. Петър издава заповед за ликвидиране на своя брат Боян, като водач на богомилската ерес, опасна за християнството. Не го намират в двореца, той изчезва. Има две версии – едната е, че той е открит във Византия и заповедта е изпълнена, а другата е, че потъва в необятните руски земи, където продължава своето дело, Кръщение в Христовата вяра. Принц Иван е обвинен в заговор срещу трона, бит да каже истината и покалугерен заточен (или изчезва в дебрите на Рила). В българската история се казва, че след обвинението в заговор срещу царя, принц Иван е заточен и при размяна на пленници е предаден на Византия. Византийският император обаче му дава благородническа титла и земи в Мала Азия. Повече за него не се говори, което не изключва възможността той да е излязъл в отшелничество. Поради несъгласието с политиката на цар Петър и саморазправата със своите двама братя, принц Михаил вдига въстание от района на р. Струма, където се е оттеглил, пренебрегнат и обиден от дворцовите неправди. Убит в хода на въстанието, от засада.
Информацията,която получава Хр. Маджаров, защитава версията, че четиримата братя, са един национален тест за еволюция, матурен изпит за зрелост на България. Тя трябваше да избере един от тези четири принца и да върви по неговия път, изразен със съоветния завет.
Принц Петър – път на земната слава, материален живот, култура на старозаветния човек. „Да попитам Византия”.
Принц Иван – път на Евангелската любов, култура на новозаветния човек. ”Търсете първо царството божие”.
Принц Михаил – път на Правдата, култура на съвременния човек. „Правдата ще разреши всички проблеми”.
Принц Боян – път на Ученика, културата на бъдещето. ”Мъдростта ще управлява”.
Заточаването на Христовите добродетели, Христовата любов (Иван), развихрянето на братоубийствените интриги, България заплаща с два века византийско робство.
С прокуждането от България на чистото християнство, Богомилството (Боян), България загуби всенародното духовно движение и своите духовни колоси – водачи. Тази емиграция на българския дух, България заплаща с петвековно господство на чужда вяра.
Независимо какъв е произходът на св. Иван Рилски – за нас той е духовно съкровище.
След като написал и предал Завещанието на своите ученици, навършвайки 70 годишна възраст, св. Иван Рилски починал в пещерата на 18 август 946 г. Четиридесет дни лежал в ковчега като заспал, без телесна промяна, тялото му благоухаело. Идвали много хора, за да почетат паметта му. Болните, при ковчега му, получавали здраве. Като изминали 40 дена тялото му било погребано при пещерата, в която живял. В притвора на параклиса, изграден по късно на това място и сега се намира гробът на св. Иван Рилски. След смъртта на св. Иван Рилски славата му почнала да расте още повече. На гроба му започнали да стават непрекъснато чудеса.
Цар Петър наредил тялото на св. Иван да бъде пренесено в Средец. При разкопаване на гроба тялото било открито нетленно и от него излизала приятна миризма. Тържествено мощите били пренесени и поставени в Епископската църква в Средец, това станало през 946 г. на 19. Х. (стар стил), 1. ХІ. – Денят на будителите (нов стил). На тази дата българската православна църква празнува успението на св. Иван Рилски. Впоследствие е изградена църква посветена на Светеца, до която се намирал и манастир. В нея именно били положени мощите на Св. Иван.
Точната дата на канонизиране на светеца не е известна, предполага се, че това е станало след пренасяне на мощите в Средец. Много и големи чудеса ставали от светите мощи.
Чудотворната Икона на Пресветата Богородица, която до днес се пази в Рилския манастир е подарък от византийския император Мануил І Комнин, за получено изцеление, докато мощите са в Средец.
В 1183 година, когато България е под византийско робство, унгарският крал Бела ІІІ превзел Средец и отнесъл мощите в своята столица Гран. Мощите били поставени в катедралната църква. И тук ставали много изцеления и чудеса. Върнати през 1187 г. от Унгария в Средец, като жест към византийския император, който се оженил за дъщерята на Бела ІІІ.
След освобождението на България от византийско робство, с провъзгласяването на Търново за столица на Второто българско царство, цар Иван Асен І, за да придаде по-голямо значение на новата си столица, заповядал светите мощи да бъдат пренесени там. За тази цел в местността „Трапезица” била изградена специална църква, в която те били тържествено внесени и поставени. Това станало през 1195 г.
При падане на България под турско робство в 1396 г., за да не бъдат поругани, мощите били скрити от духовенството в Търновската Архиепископия. Рилското монашество не знае нищо за тях. Научава за местонахождението им от манастирски поклонници. Чрез Кера Мария, вдовица на Султан Мурад ІІ, известна като покровителка на християните, успяват да издействуват нареждане от търновския съдия за пренасянето на мощите в Рилския манастир.
Преминавайки от Търново за Рилския манастир Св. мощи били посрещани и изпращани от много хора, които с благоговение искали да се докоснат до тях. От с. Владая, ковчегът е носен на ръце от монаси. Хората от манастирската околност, игуменът и монасите от обителта ги посрещнали при сегашното с. Сапарева баня. Ковчегът много тържествено бил внесен в църквата на манастира. Това станало на 1.VІІ.1469 г. (четвъртък). Тази дата е храмов празник на манастира, а всеки четвъртък се прави молебен на св. Иван Рилски. Преминаването на мощите от Търново до Рилския манастир, закрепило православната вяра в народа и оставило незаличими следи в съзнанието на българите.
Известно е, че десницата на Рилския светец била отнесена в Русия. По данни на съвременния руски историк Н. Чалих, това станало по време на византийското владичество, когато рилски монаси дошли в Русия, носейки десницата на св. Иван и богослужебни книги. Заселили се на брега на р. Сейм в Киевска Русия, където пребивало славянското племе северяни. Там основали гр. Рилск и построили храм в чест на Рилския светец.
По време на октомврийската революция, десницата изчезнала. Руски емигранти я изнесли извън Русия, имайки намерения да я съхранят в Света гора, за да бъде после върната на Рилския манастир. Сега тя е на остров Тинос в девическия манастир „Владичица на ангелите”. Какъв е пътят и до манастира не се знае. На 19 октоври в манастира тържествено се чествува успението на св. Иван Рилски. Манастирът се посещава от много българи. И тук стават много чудеса.
Частица от мощите на св. Иван Рилски се съхранява и в храма на Чипровския манастир.
Рилският манастир, многократно е бил опожаряван, разрушаван и разграбван по време на турското робство, но винаги възстановяван с дарения от целия български народ, от манастири в Света гора, от събрани помощи в Русия. В определени периоди манастирът е бил покровителстван от някой турски султани, които почитали св. Иван като един от пророците и освобождавали манастира от данъци.
Рилският манастир, от основаването си се превръща в книжовно огнище. От книжовното наследство обаче нищо не е оцеляло. В ХVІ в. манастирът е известен като един от най-големите книжовни средища на Балканите. В манастира отивали будни младежи, получавали образование, преписвали книги и били изпращани като духовници в страна. От Рилския манастир е излязъл и Неофит Рилски, пръв български учител от епохата на Възраждането и патриарх на новобългарските книжовници и педагози. Манастирът има и други именити книжовници, учители, проповедници, владици, допринесли много за укрепване на православната вяра, българския дух и народност.
Да се отиде до Рилския манастир е едно прекрасно преживяване, духовно усещане за близост до Бог и Светия отец. Едни се интересуват от него като паметник на културата, други се възхищават на рилската природа, трети търсят от св. Иван Рилски лек за душата и тялото. Всеки ден по време на утринната и вечерната литургия, ковчегът с мощите на св. Иван се отваря.
Св. Иван Рилски продължава да върши изцеления. Те стават при поклонение на гроба му, целуване на ръката от мощите, чрез предмети докоснати до мощите, молебен за здраве пред мощите, чрез масло от кандилото, горящо до мощите, чрез водата от Аязмото, чрез молитва пред Чудотворната иконата на Светеца. В манастира има още една чудотворна икона, на Св. Богородица Осеновица.
Св. Иван Рилски е почитан не само в България, почитан е като светец в Русия, Румъния, Гърция.
Започвайки своето отшелничество, преди да се изкачи навътре в планината Руен, той живее в една пещера до родното си село Скрино. До нея е изградена мъжка света обител – Руенски манастир „Свети Иван Рилски”. Пещерата и манастира се посещават от поклонници, изразяващи своята почит към Светеца.
Българският народ отдава своята почит и преклонение към св. Иван Рилски като кръщава улици, булеварди, учебни заведения, болници, храмове и параклиси на името на светеца. Дори параклисът на българската база на остров Ливингстън на Антарктида носи името на св. Иван Рилски.
Представям Ви извадки от два разговора със св. Иван Рилски, получени чрез Нина Ничева – автор на книги за лечение и духовно развитие и Тонка Стоянова – от Център за духовни практики „Майя” гр. Сандански.
Откровението на Свети Иван, Рилския Чудотворец – Нина Ничева:
„Земният човек Иван, се отрече от мирския свят, когато беше 20 годишен. Тогава получи послание Божие и чу глас небесен, че ще е най добре за него и народа му да се отдаде на молитва и пост в Рилската пустиня. Даде ми се място в пещерата и пътека, по която да стигна до нея. В пещерата намерих пътека към мъдрост и знания древни. Там разтворих вселенската книга на мъдростта и познанието. Разбрах какво се иска от мен. Дадоха ми се след време дарби небесни – да лекувам, „виждам” и „чувам”, тъй както Спасителят човешки е правил „чудеса” и изцеления. Когато времето дойде , Духът ми вечен напусна тялото, а то остана, но заредено с небесна мощ и сила лековита. Мощите ми излъчват енергия небесна срещу човешки телесни и душевни болести. Достатъчно е човек да докосне до тях вещ човешка или ако силно се помоли, чувам го. И ако е речено да му помогна, според Книгата на човешките съдби, правя го. Мощта не секва, защото мястото е такова, целебно. Ако не може човек до манастира да стигне, в черква нека се помоли ѝ ако е искрен ще го усетя и чуя. Аз съм светеца всебългарски и всинца Ви с обич дарявам и всинца ви пазя, а земята ни българска бдя да не попадне под сили на злото и „черна омраза”. Съветвам Ви всинца: пазете ума и сърцето си чисти, за доброто отворени, мислете си често, че вечен Духът е, а тялото тленно, за Духа си човешки приживе работете.
При нервни болести отвара от мащерка, маточина и мента по равно смесете, пийте по чаша сутрин, обед, вечер цял месец. Водица пийте от храм осветена, по 3 глътки сутрин, обед, вече 7 дни, мед яжте, бани правете с листа от орех. Молете се денем и нощем, търсете съвети и мъдрост от Бога.
Туй, що Ви разказах, тъй напиши го, та людете днешни да го разберат, че моят език е отколешен вече.”
Послание от свети Иван Рилски, август 2012 г. – Тонка Стоянова, с молба разговорът да бъде предаден в периода на започналия вибрационнен преход:
„Аз, Йоан Рилски, закрилник на България и българите се обръща към вас с това слово, надявайки се да разберете важността на събитията, които се случват в момента на Земята. Аз, вашият покровител и посланник пред Бога за България, ви моля да чуете моето слово и апел към всички вас. Обичам България повече отколкото можете да си представите, не само защото съм живял в нея, а защото е място, люлка на духовност на планетата Земя. Не е случайно, че сега имам възможност да ви предам тези слова, продиктувани от моята голяма загриженост към вас и България. В момента в България работят много светли същества, които се опитват да ви помагат, за да вървите с по бързи крачки по пътя, който са поели много хора от Планета. От България тръгват много духовни практики и учения – на траките, богомилите, Орфей, Петър Дънов, оставили трайни следи в духовната история на Земята. Не е случайно, че Бог избира това да се случи, чрез българите. И сега сред вас има много извисени учители, бъдете бдителни и ги разпознайте. Дошло е време да забравим лошите мисли и чувства, защото те ни спират и дърпат назад. Времената се променят бързо и в съвсем друга посока. Дошло е време да извадим това, което носим в себе си от векове – Божията любов и добродетелност. Изпълнете с любов сърцата си, изпълнете с добри мисли ума си, с радост душите си. Така ще можете да промените живота си и живота на всички около вас. Вие не разбирате колко е важно за вас да го сторите, защото няма време. Времето, определено това да се случи с вас тече и се надявам да не свърши, преди да сте успели да промените вибрациите си. Обърнете се навътре в себе си и ще разберете, че искате точно това сега, защото е дошъл момента, сега, защото процесите текат с голяма сила и бързина. Всеки от вас е важен и много нужен сега, да се обърне към доброто в себе си и да го излъчва в пространството. Колкото повече сте, толкова по-добре за всички на Планетата. Не я оставяйте сама в този труден за нея преход. От вас зависи мого от сътресенията и катаклизмите на Земята да не се случат. Всичко, което се случва е провокирано от Вас, от вибрациите, които излъчвате. Натрупванията са много тежки и Земята сама трябва да ги отърси, ако вие не го направите. Нека влезем в новите времена с чисти души и сърца. Моят зов към вас е да го направите, а аз Йоан Рилски ви обещавам, че България ще бъде един рай на Земята, както е в замисъла на Бога. Нека Бог е винаги с Вас. Да бъде! Амин! Аз, Йоан Рилски, закрилник Български!”
ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Пловдивски Митрополит Арсений, „Свети Йоан Рилски и неговият Завет”, Пловдив, 1999.
2. Архимандрит Климент Рилец, „Чудесата на свети Иван Рилски”, Пловдив, 1996.
3. Монахиня Валентина Друмева, „Духовното благоухание на Рила”, Света гора Атон, 200.
4. Маджаров Христо, „Велика България, Борис, Симеон и четиримата братя”, Варна, 1993.
5. „История на България”, София, 1993.
6. Ничева Нина, „През времето и пространството”, София, 1998.
7. Стоянова Тонка, „Светлият път на прехода”, Сандански, 2012.
8. Архимадрит Климент Рилски, „Пътеводител из Рилския манастир”, 2005.
