Използвани са свещени тайни и мъдрости, които не трябва да се преотстъпват на непосветени!
Използвани са много цитати от книгата на познанието „Ключовете на Енох” (Enoch).
Жречество или посвещаване в Светлината на Мелхизедек на станцията Живот-Земя.
„Според Енох, Свещената библиотека, със своите жречески документи, е била занесена в храма на Йерусалим през пустинни земи, и е била скрита в Кумран, с цел да запази нейните регистри, докато настъпи „Краят на света”. И тогава Синовете на Светлината, както и ордена Мелхизедек, ще се върнат на земята, за да обединят братството на Мелхизедек. Ще се върнат на земята, за да събудят и да установят царството на Бог с Христос, който е вечният син и Върховен жрец на ордена Мелхизедек.”
Ордена Мелхизедек: Михаел, Мелхизедек, Метатрон
Мелхизедек е „Вечният Господар на Светлината”. Суверенитет на светлината, натоварен да организира нивата на Божествените светове на Яхвех (YHWH), за да се премине към новото творение.Той се намира на същото ниво, както Метатрон и Михаел, и е отговорен за ордена на Мелхизедек и за духовното и планетарното жречество на Мелхизедек. Яхвех ще подготви света за освобождаване с помощта на Мелхизедек и на Ордена Мелхизедек. Мелхизедек е проявление на един от синовете на „Бог”. В историята на планетата Мелхизедек е бил определен, според съюза на Енох, за да подготви истинското жречество на сродяването на планетата и за участието и заедно със синовете на светлината.
Метатрон е „покривалото на Шадай”. Той е Най-Висшият Господар и е „Гласът на Бог” или Отеца. Той е създател на външните светове. Той е учител на Енох и е създател на Ключовете. Метатрон е създателят на електрона. Цар на Ангелите и същество от светлина, което е най-близко до централният Бог-Баща-Майка.
Михаел е „Вечният Създател и Господар-Пазител на окончателните Висши програми на Господарите на Светлината и на Легионите от Универса-Отец”.
Съществува една троица на абсолютния Бог, която заедно с Мелхизедек и Метатрон, работи за създаването на безкрайни перспективи за нови светове, които да бъдат посети, така както казва Книгата на живота. Неговото име е MI-KY-ILY (Микал). Винаги се използва за възстановяване на Светлината.
Жречество в Мелхизедек
Текста в Библията в древните ориенталски ръкописи е била компилирана от Джордж Лампа. И думата „Мелхизедек” означава тоталност на братството на човеците. В еврейски тази дума е комбинация от две други думи: „мелхи”, което означава „цар”, и „зедек”, което означава „прав път”. „Царя на правия път” или „Пътя на справедливостта”. По този начина думата Мелхизедек означава правилно използване на съзнанието и на всички наши психични способности. Пътят на ордена на Мелхизедек винаги ни води чрез вдъхновението и учи последователите си да бъдат възможно най-чисти, когато използват духовната интелигентност и Божествената мъдрост, като в обектива си винаги имаме вечните Божествени цели на човечеството.
Членовете на древното и мистично Бяло братство след ордена на Мелхизедек са едно съзвездие от безбройни и невидими за човешкото око. Това са същества, изключително духовни, от различни планети на Универса, включително от планетата Земя. Тези велики духовни същества са неимоверно мъдри и изразяват Божествената интелигентност много повече от колкото ние можем да я усетим и оценим. Те винаги работят като едно цяло.
Нашето желание да достигнем Рая е един от древните архитипни спомени и ни носи вярата, че някога човек е бил безсмъртен и не е страдал, за да получи познанието. В ТОЗИ МОМЕНТ целта на човечеството е точно тази: да възстанови познанието, как да достигне до Рая. Учението на ордена Мелхизедек още веднъж идва до нас, чрез новите Жреци. Тази метафизична система ще поведе човека към Рая, който всъщност не е физическо място, а това е едно психо-социо-духовна градина.
Ние имаме потвърждение, че традицията на ордена на Мелхизедек е започнала 4000 г. пр. Хр. Започнала е да се разпространява първо в Асирия, Вавилония, след това се е смесила с Египетските мистерии. Фараоните и египетските жреци, които записвали и изучавали тези свещени познания, почти никога не са ги променяли и са ги предавали в тяхната истинност, но са ги писали в йероглифи. Това е и причината, толкова трудно днес древните академици да могат да достигнат до същността на древните неща.
Смята се, че Рама е бил един европейски ариец, който е пътувал в средния изток и в Индия и е бил Висш жрец на Ордена Мелхизедек.
Извисените учители, които непрестанно ни показват, че трябва да заслужим Инициация, за да бъдем приети в жречеството на Ордена Мелхизедек, са около нас. Тези Инициации и Настройки са огромна необходима стъпка, за да осмислим Божествените принципи на Ордена. Не ни е необходим жрец или жрица или някой, който действа като посредник между хората и Божеството. Мелхизедек е един посредник на Най-Висшият Бог, но освен това той е наричан и „Цар на Салем” или „Цар на града от Светлина”. Той се определя като един Ангелски посетител. Жречеството, без начало и край, в Мелхизедек, което извира от окултното сърце на мистерията, се интерпретира, като прототип на вечното Христово жречество. Мелхизедек е Цар на справедливостта и е състояние на Божественото разбирателство, което всъщност е един истински модел на Христос. Също той е Цар на мира.
Бракът между справедливостта и мира не е ли всъщност това преначало на една визия на небесното царство под егидата на Мелхизедек-Христос. Жрец и цар, където Божествения закон е абсолютен и където всичките ни грешки се прощават, ако ние наистина се покаем. В това небесно царство цялата човешка древност е трансцедентал, защото в нея няма нито начало, нито край на живота, а всичко е сега, в този момент, където човек приема факта, че е подобие на синовете на Бог.
Ние имаме едно предизвикателство: всички ние сме потенциални жреци завинаги, според Ордена на Мелхизедек, и зависи изключително само от нас да приемем тази отговорност, да я покажем или да се откажем от тази възможност в световен мащаб, защото във всеки един от нас има една душа, която да се свърже с Божествената искра, но за да стане това е необходимо да го познаем чрез нас самите (вътре в себе си).
В нашата истинска есенция, всички ние сме мъдреци, любящи, прекрасни, но трябва да проявяваме тези наши възможности и модели и това ще стане чрез Мелхизедек-Христос, където ние срещаме перфектният жрец и цар и е наша задача да го чуем и да му се поклоним и да го приемем, и така като направим, ще реализираме нашата безсмъртна цел, като свещенослужители или жреци на Най-Висшият Бог, според Ордена Мелхизедек.
Мъдростта не е познание. Преди всичко е способност да покажем едно голямо просветление (озарение), за да можем да изберем акумулираното познание, да разрешим проблеми и да просперираме в живота.