Векове наред пирамидите са смятани да върховните хранилища на египетските тайни, възвисяващи паметта на мъртвите към вечно съществуване.
Нарочени за гробници на царете, пирамидите са свидетелство както за егоцентричната власт на Царския дом, така и за унизителното раболепие на неговите членове пред фараона. Всички тридесет и четири познати пирамиди са разположени на западния бряг на Нил, в комплекси с различни мащаби, които включват пътища, храмове и сателитни пирамиди. Последните дълги години са били смятани за погребални храмове – места, в които се изпълнявали ритуалите за покойния владетел при окончателното му полагане във вътрешността на същинската пирамида.
До отварянето на пирамидата на Унас от V Династия през 1881 г. това било преобладаващото мнение – че функцията на всички пирамиди е строго погребална. Много скоро обаче, след като очите на съвременния човек съзрели и описали изобилието на йероглифни стенописи във вътрешността на масивния каменен монумент, както и други, открити в близко разположения саккарски некропол, образът станал по-сложен. Текстовете били разчетени като ритуал, изпълняван във вътрешността на пирамидата при нейното освещаване като духовен дом за царската особа, а също и като постоянно призоваване на духовната трансформация за онези, които я обитавали – буквално и символично. Всяка секция от литературния корпус е наречен „слово”, бидейки предшествана от директивата „Изречи тези думи……”
Египтяните смятали и писаното , и изговореното слово за ритуално ефективни, но ако първото било издълбано в камък, статусът му се повишавал. Не знаем със сигурност защо в ранните пирамиди няма стенописи, в частност монументите в Гиза, превъзхождащи всички останали в технологично отношение и по размер. Но, ако вземем в предвид промените в храмовия дизайн през вековете, започвайки със същата тази масивна, неукрасена с надписи простота и стигайки до лабиринтоподобните структури, изобилстващи с изображения на всякакви детайли от храмовия живот, едно намерение става очевидно: времето за разкриване на спецификите на тайните, елитни ритуали от древната традиция е дошло.
Според събраните до днес свидетелства, пирамидата на Унас е най-старата, в която са открити религиозни стенописи. Тези тестове са окачествени от изследователите като притежаващи сериозна давност още в момента на своето изписване – датиращи поне от обединението на Египет (4700 г. пр.н.е. според Хронология І). И въпреки,че объркват със сюрреалистичната образност на архаичния си език и с фините нюанси, типични за всяка езотеречна литература, като цяло, те осветляват един ритуал, очевидно способстващ, след сериозна предварителна подготовка, тайнствената, но неустоима звездна трансформация.
Текстовете от пирамидите продължават с изображение на царя, надигащ се от първичните води в едно ритуално прераждане. В това измерение ключалките на вратите към небесата са отворени и посветеният приема едновременно формите на Херу (живото слънце) и на павиан (проявлението на Джехути и на Луната), и „заема своето място на хоризонта” (започва пътешествието си). Всички физически функции биват подържани в този преход, с което се подчертава, че ритуалът се извършва за човек в пълно съзнание. Сцените на прераждането след появата на водите на Нун и възвисяването към слънчевите владения демонстрират вътрешната съгласуваност в церемониалния репертоар на египетската езотерична традиция.. В тези процеси посветеният повтаря лунната трансформация заедно с едно кръщелно потапяне в първичните води, след което се качва на ладията на слънчевата трансформация. В свещената обстановка на пирамидата възвръщането към първичните води се осъществявало при влизане, а възнасянето към слънчевия живот – чрез изкачващ се коридор. След това посветеният влизал във високата част на пирамидата и ритуално приемал формата на божествен сокол, уединявайки се със Сопдет(Сириус) в небесата. Тук богинята казва:
„ Приеми своето място в небесата сред звездите, защото една звезда си, и спътник си на Ху (едно от имената на Свинкса в Гиза). Ще гледаш от висока Асар (Озирис), владетелят на духовете, отделен си от него ти и не се намираш между тях”.
След това в камерата на трансформацията се извършва сложна симбиоза: посветеният приема формите на боговете и усвоява техните качества.
След това се извършва мистично единение между посветения и Атум, „Всичкото”, самият творец: създаден е Ах, който чрез този съюз става градивен елемент в творческия пейзаж на вселената: „Надигни се на железните си кости и на златните си крайници, защото тялото ти е тяло на бог. То не ще погине, и не ще бъде разрушено, и няма да се разпадне…..Нека плътта ти се роди за живот, и нека животът ти надмине този на звездите”.
В тази последна екзалтация посветеният бива събличан и съзира боговете, получава във владение короните си (божествените способности) и приема нови дарове, възнася ни от земята към небесата. Така той бива роден като звезда и приема формата на Нефертум в ноздрите на Ре.
Съвременните реконструкции на съпътстващите пирамидни храмове налагат една нова, но логична визия за тези структури. Сега на тях се гледа не като на погребални съоръжения, обслужващи царската власт, а като на работещи храмове, посветени на Ах на Фараона. Египтяните считали пирамидата – често наричана Ахет, „хоризонт” или „Място на Ах” – за персонификация на тялото на царя, изградена за вечността от най-трайните физически материали и посредством най-висша магия.Това личи и от самите имена, с които били наричани тези монументи: „Местата на Унас са съвършени”. „Съвършенството на Пепи е установено” и „Съвършенството на Меренра се явява”, както и много други.
Като божествен принцип, за Ах се вярвало, че е въплътен в пирамидиона , камък с пирамидална форма, символизиращ структурата, поставен обаче не в нейния връх, а инсталиран в пирамидния храм, за да излъчва звездните си енергии в непосредствено обкръжение. Според този сценарий, царят наистина се превръщал в бог сред живите, а обслужващото го жречество поддържало храма му като божествено същество, един Дом на вечността, изпълнявайки с това върховната повеля за „правене на богове”.
Ако архитектурата на пирамидата символизира тялото на своя духовен създател, камерите и коридорите отразяват божествените региони, в които той живее и през които пътува, защото чрез това въплъщение той е отворил пътя между физическия и духовния свят. Подредбата на камерите и пасажите в пирамидата на Хуфу ( Хеопс) от ІV Династия (Великата пирамида) престава да буди недоумение, ако се погледне в светлината на езотеричната философия, активирана от звездната трансформация (виж фигурата). Така наречената „недовършена камера” под основата на пирамидата (А) е мястото на Хат (най-дълбоката земя) и на нейното пречистване. Издигащият се от там коридор (В), ориентиран към северното полярно небе, символизира възнасянето от физическия свят през небесните двери, където посветеният приема лунната и слънчевата идентичност. Тези трансформации се осъществявали първо във варовиковата, сводеста камера на царицата(С), в която Ка била възстановявана посредством ритуал, започващ в тайнствената, монолитна ниша за приношения на западната стена и продължаващ под петредния таван на царя (Д), където Ба започвала своето слънчево пътуване из космическите сфери в черния гранитен „саркофаг”.
Според археоастрономите, по време на Епохата на пирамидите свещените звезди се появявали едновременно в т.нар. шахти на Великата пирамида. Когато полярната звезда Алфа от Дракон (Тубан) се изравнявала със северната шахта в камерата на царя, Ал Нитак – най-голямата звезда в пояса на Орион – се появявала в южната шахта (Д). В същото време Сопдет (Сириус) се позиционирала в южната шахта на камерата на царицата (С), а звездите на Малката мечка – в северната. Четирите звезди от това съзвездие, оформящи „съдинката” на малкия черпак, били наричани от египтяните Шемсу, с което още веднъж ни се напомня за свещеното братство, ръководещо прехода от смъртната към безсмъртната сфера. Синхронизацията на тези космически тела е символ на събитие с необикновена значимост, ясно онагледяващо звездната трансформация. Четирите точки от небосвода, еманиращи в архитектурата на пирамидата, вероятно наистина олицетворяват обединяването на четирите космически свята и четирите духовни принципа на тялото в свещеното пространство на Дома на вечността. Това внушават и четирите така наречени „слънчеви лодки”, които са открити заровени от всяка страна на Великата пирамида и на други пирамиди от епохата, и които функционирали ритуално като носители на прехода през четирите космически свята. Макар и разрушени в античността, тяхното реконстуиране в наши дни – физическо и магическо – може да възвести съживяването на древните мистерии, способствали осъществяването на върховната трансформация.
Според съвременните спекулации древните наистина са предприемали звездни пътувания, изобразявани в митологията и ритуалите, макар и с помощта на неизвестни техники – и доказателства има както за, така и против тези възгледи. Но,ако се върнем на египетската мисловност, подобна идея е опростенческа и пренебрегва необятната езотерична философия, чийто проводник е свещената литература. За египтяните животът е многоизмерен и се разгръща в хармония с всички светове от творението и с всички същества, които ги обитават Трите пътя на посвещение били жизнеспособни методи, чрез които тези светове и същества можели да бъдат обединени в живия, екстатичен момент на вечността , поне за пътуващия и за онези, които идвали след него.
