„…Какво смятате за главен принцип или основна идея, която винаги имате пред себе си, когато практикувате своята професия?…
– Предполагам… предполагам, че никога нищо не бива да приемаме за дадено.
– Благодаря ви, доктор Менсън„
„Цитаделата” Арчибалд Кронин 1937 г
В последните няколко години – по-точно от 2004 г, Европа буквално беше разтърсена от едно име и едно понятие. Името е Райк Герд Хамер / Ryke Geerd Hamer/, понятието е „Нова немска медицина”.
Д-р Рике Гeрд Хамер е роден във Фризия (Германия) през 1935 г. Той изучава Медицина и Теология в Университета на Тюбинген. На 22 години получава магистърска степен по Теология, а четири години по-късно получава и професионален лиценз като доктор по Медицина. През 1972 г. д-р Хамер завършва специализация по Вътрешна медицина и започва да работи в Университетската клиника в Тюбинген като интернист, отговорен за пациенти болни от рак. Също така, той проявява изключителен талант и в изобретяването на медицински приспособления – притежава патент за скалпел, който не нанася травми (скалпел на Хамер) и който реже двадесет пъти по-остро от острието на бръснач; специален трион за кости, използван в пластичната хирургия; маса за масажи, която автоматично се наглася според формите на тялото; както и други патенти. Изобретенията осигуряват на д-р Хамер и неговото семейство достатъчно финансови ресурси, за да се преместят в Италия, където той осъществява своя план безплатно да лекува болните, които живеят в бедняшките квартали на Рим.
Всичко започва с лична трагедия- на 18 август 1978 г., докато е още в Рим, Хамер получава шокиращата вест, че синът му, Дирк, по невнимание е застрелян от италианския принц Виктор Емануел от рода Савой.
Като баща, д-р Хамер приема тежко и болезнено загубата на младия си потомък. След време разбира, че е преминал страната на своите пациенти – с диагноза карцином на тестиса. Като добре обучен конвенционален медик доктор Хамер анализира всички възможни причини и осъзнава, че злокачественото образувание се е появило в периода и вследствие на тежкия душевен стрес. Продължението на самоанализът го отвежда до следващото убеждение- очевидно става въпрос за някаква вътрешна връзка между душевното сътресение и промените на организма на клетъчно равнище. Разсъждавайки като професионален онколог, д-р Хамер стига до извода за пряка връзка между стреса, дошъл от смъртта на сина му и онкологичното заболяване.
По-късно той се заема да анализира образци от сканираните снимки на мозъка на свои пациенти и ги сравнява с медико-психологическите си записи на техните прегледи. Така открива подчертана зависимост между определен шок /стрес/ и образуваните в този период променени зони в различни области на мозъка, очевидно увреден по специфичен начин от шока и промените на съответните органи, където се е появил рак. Той открива още една особеност- човешката еволюция специално е създала вътрешни механизми за адаптация на организма към тежки обстоятелства. За своите доказателства д-р Хамер изследва повече от 40 000 истории на тежко болестно състояние в продължение на много години. Така се появява теорията му, че основа на всяко човешко заболяване става силно преживяна психологическа травма. Своите възгледи Райк Герд Хамер оформя като система от твърдения, които нарича „Нова немска медицина „ /”German New Medicine”/.
От историите на 15 000 пациенти той успява документално да докаже връзка между този първоначален синдром и последващото развитие на злокачествено заболяване на човешкото тяло. Този синдром получава името Dirk Hamer Sindrom / DHS/,защото го нарича на своя син Дирк
В най-синтезиран вид структурата на Хамеровата теория „Нова немска медицина” е: по време на болестта организмът преминава през няколко фази. След началната поява на синдрома DHS / Синдромът на Дирк Хамер/ настъпва конфликтно-активната фаза на заболяването СА / Conflict Active Phase/.При нея настъпва нарушение на съня, на апетита, идват различни вегетативни разстройства, причиняващи много и различни по тежест заболявания. СА фазата, заради поддържането на конфликта и/или на стреса, може да продължи месеци и даже години, като за това време е в състояние буквално да унищожи човешкия организъм.
Времето на разрешаване на конфликта или утихване на психологическия стрес д-р Хамер нарича CL /Conflictolysis- разрушение на конфликта/. В този етап завършва СА фазата и започва периодът на възстановяване. Фазата, започваща с CL-това е периодът на пълното възстановяване на тъканите на всички органи. Хамер нарича този етап PCL-Post Conflictolytic phase. В този период организмът надълбоко се прочиства от безполезните ракови или некротизирани клетки, в резултат на изявеното заболяване на клетките – теорията на Хамер обхваща и разглежда много други болести, освен рака. Това генерално прочистване се извършва чрез микроорганизми. В периода PCL микробите буквално ни атакуват и ни причиняват инфекции, но освен страдание, в същото време вършат прочистваща функция, като буквално унищожават разрушени структури и клетки. Това, което традиционната медицина нарича инфекциозни заболявания, д-р Хамер го определя като „Епилептическа криза” /ЕС/. Съгласно своята теория, Хамер твърди, че микробите-чистачи не могат да действат в органите в момента, когато човекът се намира в стресово напрежение, защото мозъкът му или отделни мозъчни поразени участъци, изпращат неверни кодирани сигнали. Той оприличава такъв мозък на повреден компютър, като обяснява, че самото стресово напрежение не допуска същите тези микроби- чистачи вътре в тъканите.
Безспорен факт е, че д-р Хамер чрез своята методика е излекувал между 6000 и 6500 онкоболни в последен стадий рак, като не се забравя, че е излекувал и сам себе си.
По неговата теория, всички други фактори- неправилно хранене, вреден начин на живот, замърсена околна среда, наличие на канцерогени в околната среда и т.н. са само дребни фактори, които задълбочават рака, но не го предизвикват. Цялото класическо лечение на рака, включващо оперативно лечение, химио- и лъчетерапия, според неговата теория, задълбочават развитието на рака с идеята, че те сами по себе си усилват този процес и така пречат на разрешаване на конфликтната ситуация във вътрешните органи и на възстановяването и оздравяването на организма. Лечението на болката с опиати, замъглява съзнанието и нарушава адекватната мозъчна дейност и също задълбочава заболяването, вместо да му помага.
Едва ли е изненадващо, че теорията му предизвика толкова остри нападки и настървение от медицинските среди, че срещу него се надига вълна от съдебно преследване. На 9 септември 2004 година. Райк Герд Хамер е арестуван в Испания, после е екстрадиран във Франция по искане на тамошни съдебни власти. Така вече 70-годишния професор е осъден на 3 години затвор. Формалното обвинение към него е, че е въвел методи в частната си медицинска практика без съответните лицензи. На съдебното дело от него искат да се откаже от основните постановки на своята „Нова немска медицина” – déjà-vu. Обвиняват го и в смъртта на много хора, които са му повярвали и са отказали лечение по класическата медицина.
След присъдата и откарването му в затвора последват много публични протести, включително и на авторитетни медицински центрове и учреждения. През 2006 година е освободен от затвора предсрочно, заради големия натиск от европейската общественост.
А ето и медицинските клиники, където методът „Нова немска медицина” е преминал през клинически проверки:
- университетът във Виена -Австрия/1986 година/;
- клиника в Дюселдорф,Германия /1992 година/;
- клиники в Трнава и Братислава, Словакия /1998 година/
От всяко от тези места са получени много убедителни и впечатляващи клинични резултати.
