Един от най-големите тракийски центрове, запазил се след превземането на Каукайон и Делфи през VІІІ Пр. Н. Е.
Оцеляването си до ХІІ век Мадара дължи на липсата на постройки над земята, а до 1920 година е нямало и растителност.
За съществуването на този център в предходни цивилизации не са само „спорните” доказателства, открити от археолозите и то главно затрупани от огромните паднали скални късове в подножието около барелефа, но и съборената фигурална фасада, която е била по вертикалната част на целия хълм. Фрагменти от натрошените статуи – „скални блокове с явни следи от обработка” се откриват и над с. Манастир. Фигурите са били съизмерими с височината на хълма, но поради силната ерозия и падналия допълнително скален материал фрагментите са трудно забележими. Не малка част от тях е използвана като строителен материал от околните селища, а днес след 20 години, са покрити с храсти.
Мадара става известна чрез „Мадарския конник”. Системните археологически изследвания със строга прабългарска насоченост започват през 1924 г., след обширната публикация в „Известия на Руския Археологически Институт” за разкопките при Абоба (Плиска), Т. Успенски предполага, че около Мадара е бил политическият център на българското царство.
Първият изследовател, изпратен в Мадара от Народния музей в София, е д-р Кр. Миятев, за който намираме данни в „Българска Историческа библиотека”, том І – 1930 г. Той дава една реална представа за намереното в Мадара. Поради „прабългарската насоченост” в изследванията на Р. Попов, че „това е предисторическо селище” те са отхвърлени категорично, независимо от достатъчния брой доказателства, а трако-римската култура „си остава тъмна и неопределена”. Тя и до днес си остава тъмна поради една незначителна причина – не се познава тракийската писменост за да може да се чете. На Мадара се намира най-големият на Земята надпис ИЗИДА, както и множество писмени тракийски обозначения.
По времето на Иван Дуйчев е изчезнала и втората тетрадка със записите на Шкорпил, за която се предполага, че е съдържала достоверни данни за Мадара.
Не са разчетени част от надписите върху колоните, има неизвестни плочи с надписи покрай коларския път водещ към с. Манастир, а за двата гроба с името АРИЙ, култово име в християнството и в тракийската традиция, информацията се намира единствено в архива на музея в Мадара.
Мадара, освен научен тракийски център, един от петте световно известни в древността, между които са Троя, Пергам и Александрия, е била винаги култово място за всички народи и религии, а „неизвестната божествена сила” е ИЗИДА, МАЙКА НА ХОРата.
Мадарското плато е описано в Тракийската митология. В ляво от Голямата пещера зад паднала отгоре скала има огромен надпис – Короната на Изида, над който стоят четири „Ка”, ориентирани по четирите посоки на Земята. Надписът беше открит през 1996 г., когато с моя екип работихме по „Достоверност на описанията в Тракийската митология”.
„Мадарския конник”, за който са писали доста учени, „просветлени от коня” и без да познават Тракийската митология и символи, е чисто тракийски, а посланието гласи:
„ТУК КОРОНАТА НА ИЗИДА Е ДЪЛБОКО ПРОБОДЕНА ОТ ДУХА ЛУНЕН”
където:
– кон на дясно – Духа Десен;
– кон с вграден в него човек – Атман, основен символ на Духа на Тот (Луната). Среща се и като „кентавър”;
– лъв – Главен символ на Земята, останал непроменен в историята й
– копието – символ на Световната ос е забито дълбоко в Земята – лъва;
– опашката на коня, сресана на плитки – символ на „Пропасти на Хеката”,т.е. Сет;
– кучето в ход (с отворена уста) под опашката на коня е Анубис и означава, че мястото има постоянни въздействия, идващи от „коня”;
– вдигнатата специфично опашка на лъва с ясно очертана топка (сфера) на края и копитото на коня над топката, означава стъпкани (затворени) земни излъчвания;
– главата на лъва и положението на устата му, „забита” в земята, означават затворен гласа на лъва
– Земята;
– копието забито в областта на сърцето, означава стратегическо за Земята и човека преустройство;
– чашата в лявата ръка на Атман, означава Нова лява религия идваща от Тот чрез Духа Десен, т.е. заличаване на Древната Слънчева Наука.
Това е основната част на разчитането на „Мадарския конник”, като има и допълнителни пояснения, даващи и топографията на преустройството.
Поради важността си фигурата е била заличена, замазана с разтвор, подобен на този с който са градени капището и каменните кубове върху земята – направо върху пръстта до него и затова е нямало по-ранни данни за нея.
Следват изводите от разследването, което трябва да даде отговори на въпроси, непонятни и чужди за „науката археология”:
1. Какво се крие в думите на Кр. Миятев – „тази сграда е ключът на тайнствената мадарска история”?
2. Кой, кога и какво се крие в „фабричната марка Dules” върху тухлите на „басейна” –„ЗАТВОРЕН КВАДРАТ”, което е понятие от висшата наука , както и върху тухли от Плиска? /Тези данни са от д-р Кр. Миятев за местата, където е работил/
3. Мизийския център Мадара и богомилите.
4. Кой и защо е изклал на капището елита на българските ПОСВЕТЕНИ, които са били пазени от цар Калоян?
5. Какви са последствията от превземането на Здравото Око на Хор – Мадара, описано в Тракийската митология върху българската история?
Отговори:
1. Капището е мястото, където е изклан „политическия елит на българското царство”. Преустройството е описано в Тракийската митология и е подобно на „Делфийска проблема”. Това е главното място, където е „затворена устата на лъва”. Изследванията през май 1996 г. го доказаха.
2. В целия район на Мадара няма никакво българско строителство, а само преустройства от латините – Дулес духовенство (архив на Оксфорд), което е „секретните зидари” на Тамплиерите. За Тамплиерите се знае, че след получаване на древните познания, включително и „Закон на тайната” – законите на синтеза (Роже Помай -1946г), есеите „изчезват”, а след предателството на Борил (Куманина) и убийството на цар Калоян, „изчезват” и тракийските посветени, с чиято наука и военна техника и куманската конница („кум бул”- Сефер „Йозефон”) цар Калоян е бил непобедим и най-голямата заплаха за всички рицари. От къде е взел информацията Т. Успенски за Мадара като „политически център на българското царство” за сега не е известно. „Басеин” с такива размери е едно от преустройствата, известно като открита уфоакустична камера, използвана също и от секретната фашистка наука във всичките й разновидности при изграждане на преустройства.
3. Богомилството наистина „тръгва нейде от района на Велики Преслав” – Мадара. До убийството на цар Калоян тука е „църквата” на посветените – Мадара, като всички текстове от това време са кодирани на техния език. Съвета на посветените е избирал дедеца на богомилите. От това време са и двата гроба с името Арий на Мадара. След 1213 г. и избиването на богомилския елит, богомилите запазват името си, но за водещо начало се приема Духа Лунен.
Затова Атман държи чаша в лявата си ръка – днешната лява религия. Като едно от най- неоспоримите доказателства за значението на Мадара е съборената каменна фасада на хълма – Златните листи или ТАРО – Лунната програма в пълния и световен обем, а такива размери НЯМА НИКЪДЕ НА ЗЕМЯТА. Нека не се забравя, че ТАРО е най-трудната дисциплина за изучаване от Посветените в древните академии на Слънчевата наука. Допълнено с надписа ИЗИДА ни дава реална представа за траките – пазители на висшето познание и „фасадата” на Политическия център на Първото Българско царство, както и времето на Велика България с Първия български архиепископ Протоген, участник в Първи църковен събор на страната на Арий (Справка от Ватикански архив на църковните събори; „Списък на българските архиепископи” – Парижка национална библиотека).
4. След направените преустройства на Мадара, превземането на Зравото Око на Хор, започва борбата за власт и началото на разцеплението на България, довело до падането и под османско господство – Втората Дясна Лунна Религия. Заличава се изцяло тракийската наука, писменост и култура. Това преустройство и последвалите го в района на днешна Североизточна България ознаменуват края на Римската империя и начало на промяната на началната история на народите.
Следствие от преустройството и влизащия инфраконус – „Пропаст на Хеката”, Мадара е забележителна и като уфологичен полигон.
Мадара крие още Големи Тайни, но за тях може да се говори след като се намерят хора с истински познания, които да излекуват болното Око и го върнат на Човека. Едва тогава ще бъде открит достъпа до библиотеката с архива на Първо Българско царство, която днес допуска само в предверието си и чийто „ключ”е достъпен само за Посветени, а не за Просветлени /илюминати/. Не трябва да се забравя, че живата Земя знае мислите и намеренията на всеки човек на Земята.
инж. Никола Троянов Николов
