Днес можем да използваме празника активно и динамично като се запитаме „Как допринасям аз за моята България“
– създавам ли светли пътеки
– стремя ли се към Чистота и Истина
– изразявам ли максимално творческите си способности
– стремя ли се към топли и взаимопомагащи отношения с хората – дори с онези, с които не сме винаги на едно мнение и не винаги вървим непременно в едни релси
– виждаме ли красотата и доброто в света
– вярваме ли в човека, в частност, в българина…
Отдавна съм минала периода на розовите очила. Всички сме пределно наясно по темата какво НЕ е наред в тази красива страна.
И не, не е винаги лесно. Но каквото и да става, нашата реакция ни принадлежи. Нашата лична аура ни принадлежи. 100 процентово. Можем през себе си като пчелички да преработим всичко негативно и да заложим на доброто, него да увеличим. Него да поддържаме постоянно – без фалшив позитивизъм, но с майсторство и щипка упование в Божественото.
Така ние ставаме хора-факли, подхранващи новото, различното, прогресивното. А многото факли създават постоянния пламък на промяната.
Лично аз мога днес да се отчета пред Бог и съвестта си. Имах куп възможности да живея в чужбина, но избрах тази страна и не съм съжалила нито за секунда.
Тук е мисията ми – заедно с много сродни души, да създадем един истински гейзер от Светлина.
Благодарение на общите ни усилия в България има един слой-Вселена – линии светли, меки, благородни. Светлинната мрежа на Тера Нова.
Копахме, къртихме, дупчихме и ги създадохме като един нов слой реалност.
Да, той е фин.
Да, не всеки го вижда и не всеки може да го достъпи. Но всеки има тази възможност.
Да, той все още не е основна, а паралелна реалност.
И все пак той е напълно реален като една алтернативна платформа за нов градеж. Той съдържа всичко необходимо като информация, ресурс и ключове към бъдещи промени на всяко ниво.
Това не е утопия, отделена от цялото, а една светлинна фина паяжина, която – съдържайки новото, ще продължи да се преплита с вече съществуващото, въздигайки и обновявайки го.
Пътят продължава.
И макар да нямаме пряко въздействие над околния свят и това периодично да ни кара да изпадаме в безпомощност, то имаме 100 процента себе си – телата ни, умовете ни, реакциите ни, енергията, която излъчваме към света.
Когато ние през себе си израстваме, израства и България. Когато се стремим към Победата от типа „Когато печеля аз, печели цял народ“, то ние влизаме в завета на любимия ни карловски герой.
И това е Силата на Независимостта.
