Пандемията дойде да ни научи на духовност, любов и вяра в Бог.
Пандемията дойде за да ни покаже, че всички сме взаимосвързани. Спазването на основните правила по време на пандемия ни научиха, че безотговорно поведение може да доведе до страдание и смърт както на ближния – така и на нашия неприятел. Ние пазим другия, а той нас. Това ни учи на алтруизъм и любов към човека. Показа ни, че няма значение беден или богат е човекът във финансово изражение – болестта го застига и той изпитва една безпомощност и изпитание на неговата вяра. Тоест показа се, че всички сме равни. Доказа се, че вирусът удря в психиката на човека и желае да го откаже от живота. Именно в тези момента – вярата в Бог и помощта от ближния е много важна човек да не падне духом, защото оцеляването не е само физическо, но и психическо. Духът и физическото тяло са свързани. В такива моменти помощта от непознат за нас или на човек, който сме считали за свой неприятел е безценна – защото ни показва, че прошката не само е възможна, а и необходима.
Поставянето под карантина дойде да ни научи, че базови нужди като лекарства и храна в един момент стават трудно достъпни без помощта на ближния, който поставя себе си на втори план за да помогне на другар, изпаднал в беда.
Прекаленото чревоугодство и нашето угаждане само на физическото тяло чрез храна, дрехи и козметични процедури са в разрез с духовното развитие и целта на един човешки живот. Именно на това изолацията и невъзможността за ходене по заведения и развлекателни места ни научи, че не тези неща са най-важните в живота и че без тях може. Също така показа и колко пари човек е давал за тези нужди. В един момент прекалената финансова възможност загуби своя смисъл – няма пътувания, няма заведения, няма луксозни стоки. Парите като нужда за едно базово и нормално съществуване – без дългове, покриващи нуждите за основните разходи като храна, лекарства и т.н – воденето на един нормален начин на живот като цяло. Алчността стана по-малко възможна по-време на пандемията, а тя е в разрез с духовното развитие и любовта.
Изолацията дойде за ни научи, че трябва да можем да оставаме сами със себе си и своите мисли за определено време. По този начин ние имаме време за помъдряване и да опознаем себе си и да обикнем себе си още повече – защото доста хора до този момент, не можеха и избягваха да остават сами със себе си със своите мисли, и гледаха все да се държат под напрежение – постоянно заети със задачи. Пандемията дойде да ни каже – намалете темпото, замислете се за себе си, за смисъла на живота си и кое е важното. Изолацията също така даде време и за някои хора да останат повече време – с най-близките си – семейството, а семейството е изключително важно в трудни моменти за подкрепа, а когато него го няма както беше казано по-горе разчитаме на друг ближен човек или дори и на непознат и в такива моменти може да преоткрием нови хора за нас, и те да станат наше семейство.
Много хора загубиха своите близки по-време на пандемията. И много от тях са се питали – защо и къде е Бог в този момент? Бог е във всичко и тази временна загуба на ближния в този живот не означава загуба за винаги. Физическият план изчезва, но душите остават. Понякога те ни напътстват и ни помагат и ни показват, че са тук и да не страдаме прекалено много за тях и че в следващ живот ние отново под една или друга форма ще сме заедно. Загубата трябва да ни обърне по-силно към Бог и да засили нашата вяра и чувството за любов към ближните.
Пандемията ( без значение дали вирусът е изкуствен или не) ще отмине. Но тя дойде за да ни научи на реално важните неща в човешкия живот, някои от които бяха изброени по-горе.
Пандемията не трябва да бъде намразена – а приета. След пандемията човешкият живот ще продължи – въпросът е как? Отново ли по-стария начин – където алчността, омразата, завистта са водещи, а любовта, духовността и вярата ги няма? Или всички неща, за които е дошла да ни научи – ще бъдат посяти в нас и ще бъдат развивани и отглеждани във времето
