Доклад изнесен на IX алтернативна научна конференция „Езотерика и духовност – живот в новото измерение”, Шумен, 10-11 октомври 2020 г.
„Откровението на Св. Йоан Богослов” или „Апокалипсис” е заглавието на последната книга от Библията. В превод от гръцки език Апокалипсис (αποκάλυψις, apokalypsis) означава „разкриване”, „разбулване”, „откриване” „откровение”, а не катастрофален край, както внушава киноиндустрията.
Тя е единствената пророческа книга на Новия завет, която разкрива „онова, което има да стане скоро” (Откр. 1:1). В нея Св. Йоан се обръща с писма към седемте църкви и пророкува бъдещето спасение и вечния живот (Откр. 21; Второто пришествие на Христос).
Смята се, че е написана около 95-96 г. след Христа, когато Йоан бил изпратен на заточение на о. Патмос.[i]
Когато Божият син бива разпнат, след петдесетния ден той се явява на учениците си и им напомня, че е настъпило времето да разнесат вестта за неговото възкресение. Истината за вечния живот и погрешната представа за смъртта трябвало да бъдат чути от всички народи по света, затова и апостолите теглят жребий в горницата (стаята на „Тайната вечеря“), за да се определи кой къде ще проповядва Божието слово и учение. С тях била и Дева Мария, която също поискала своя дял от жребия, за да може да благовести. В кипящата подготовка преди заминаването, за което се готвили апостолите, Дева Мария и Йоан (бъдещият Йоан Богослов), трябвало да тръгнат заедно. Такава била заръката на Христос, още когато бил разпнат на кръста на Голгота, той поверява майка си на най-обичния си ученик – Йоан:
„…като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си“ (Йоан 19:26-27) и се грижил синовно за нея до блаженото ѝ успение.
Това знаем от евангелието. Но според нашите проучвания, нещата стоят доста по-различно от официалната догма, а уликите и оскъдните данни ни отвеждат до нашите земи.
Тъй като часът на тръгването бил преломен, а завръщането – далечно и несигурно, Дева Мария помолва новия си син, първом да се сбогуват с Лазар. По онова време Лазар (този когото Иисус възкресява приживе), е напуснал Палестина поради придобитата известност, породила ежедневни посещения от любопитни, водещи до неприятности в добавка и заплахи за живота, го принуждават да се премести да живее на о. Кипър.
Пътувайки по вода към острова, с кораб изпратен от него, Дева Мария и Йоан биват възпрепятствани от силна буря продължила дълго време. Така, стигайки до заветната суша, стъпвайки още с първи крачки върху земята, Дева Мария чува глас небесен, който ѝ съобщава, че това е място ѝ, на което е отредено да благовести. Оказало се, че бурята ги е отвела до Атонския полуостров, радушно посрещнати от местните хора, които възторжено възкликват на Благовестието думайки „Сбъдна се пророчеството от дедите ни! Ела, ела, Спасителю, ожидаме идването ти, Благословен бъди“!
Попитани – Как така са чакали новината? – Те, отговорили: „Същият, Този Иисус беше познат и изявен на братята ни още в Древна Тракия, и името Му беше добре известно на целия Тракийски Народ. Според Книгата Енохова, именуваха Го – Възкресението-Иисус, т. е. Ти-Он-Иисус, което от по-после гърците изопачиха и нарекоха Дионисус, (Дионисий). За Този Иисус знаеха и прогласяваха Траките в тайнствата си на Древната Реч, че е Жертвата, заклана още от преди създанието на света, за спасението на избраните, които са повярвали в Него и се хранят с Плътта Му, и пият Кръвта Му, които са Хлябът Небесен и Кръвта на Лозницата Небесна, която е Дървото на Живота, сиреч сам Възкресението-Иисус.“
Горната история почерпихме от книгата на Св. Николай Велимирович[ii] „Животът на Св. Сава“, изд. „Омофор“ – едно житийно послание от светец към светеца. В трудът му църковното предание разказва следното за Света Гора:
„След съшествието на Св. Дух, когато апостолите заедно с Божията Майка хвърляли жребий, кому каква страна ще се определи от Божия промисъл за проповед на християнската вяра, на Божията майка се паднала Грузиния, но Ангел Господен предварително ѝ известил, че тази страна ще се просвети по-късно. „А тебе, казал ѝ ангела, те чака друга страна, в която сам Бог ще те проводи.“ Междувременно праведният Лазар, който някога бе възкресен от Христос, бил в това време епископ Кипърски и усърдно желаел да види Божията Майка, но се боял да отиде в Йерусалим по причина на гонението, което били повдигнали иудеите против йерусалимските християни, затова по нейно собствено желание Лазар ѝ изпратил кораб и тя тръгнала за остров Кипър. По тоя случай духнал силен вятър и отнесъл кораба в пристанището на Атонската планина, която в това време била препълнена с идоли.“
И до днес във всички християнски писания се споменава, че Света гора е под закрилата на Дева Мария, но до ден днешен е забранена зона за жени!?!
В „Животът на Св. Сава“ от Св. Никола Велимирович се откроява един важен цитат, а именно: „Тя им оставила за учител едного от Апостолите, който бил с нея…“ Тази част показва, че Дева Мария не е била сама по време на пътуването си, а напротив, била е с придружител. И тъй като след разпятието тя е била поверена лично от Христос на Йоан, се подразбира, че с нея е бил не някой друг, а точно Йоан. А от тракиеца Асклепий – Защо?
„Учителят ми – Тълковникът Орфей, когато разговаряше с мен насаме, многократно казваше, че за мнозината, които четат писаното от мен, то трябва да изглежда привидно простичко и ясно, но ето че истината е точно в обратното, защото дълбокият смисъл на думите е запечатан за мнозината, така че значението им да се съхрани само за избраните. Почакай да видиш, говореше той, когато гърците един ден поревнуват да преведат нашия език на своя и ще се стъписаш от резултата от техния превод – пълното изопачаване на истината в техните писания! Но когато човек чете моите послания изразени в своя оригинал на нашия бащин Тракийски език, те запазват своето истинско значение и яснота! Защото самото естество на Речта, Звуците и Буквите на Думите на Тракия и Египет съдържат в себе си тайната сила на нещата и явленията, за които говорят. Затова, Царю Велики, доколкото имаш желанието и властта (защото си Всевластен Господар), пази тези послания в оригинал и нека не се превеждат, да не би Великите Тайни скрити в тях да попаднат у гърците и техният високопарен, надут и бездуховен гръцки идиом да преиначи и напълно изличи това, което има сила да основава и сътворява в нашата древна реч. Защото гърците са празнословци, ο Царю, и речта им има сила само да дефинира и описва явленията, и затова и такава е цялата гръцка философия – суетна глупософия, словоохотливост и многоречие. Ние за разлика от тях, използуваме не силата на красноречието, но на древните Сътворяващи Звуци за промяна на света. След казаното до тук, нека да започна тази беседа като първо призова Бога, Господаря, Твореца, Отеца и Вседържителя на цялата вселена, Този, който е Един и е Все во все. Защото многообразието на всичко е едно и това едно е в Единия, не защото едното е повторение на Единия, но защото едното е в единство с Единия!” (Посланието на Тракиецът Асклепий до Египетския Цар Амон, 3-8)
Тука лъсва първата кръпка (дезориентация) на ортодокса относно нещата свързани с Христос и апостолите. При това „сито“ от острови (виж долната карта), как корабът на Светата Майка и Йоан, се е озовал от единия край на Средиземно море (Палестина), чак в другия му край – Атонският полуостров?!?
Прости ми Господи, не се съмнявам в Твоите възможности, а в попските измислици и мерзости просъществували до днес.

След известно време престой в селото, Дева Мария и Йоан трябвало да го напуснат набързо, поради изразеното недоволство от местния управител, свързано с проповедите им затова праща войници да ги арестуват.
Домакините се пазят, да не опетнят честа си и да не въвлекат в грях управниците си , затова подпомагат чрез местни рибари, Божията Майка да намери „тихо пристанище“, където да изчака завръщането на „сина“ си (Йоан е избран за презвитер на Църквата в Ефес).
От тук нататък, разминаването между наложеното от гръцката църква житие за апостола и народната ни памет е толкова очевадна, че просто нямам думи за сравнение, само нашите „духовни“ слепци и историци не го виждат. Нататък повествованието ще го водя на база нов прочит на легендите, местните топоними и фолклора, а ортодоксалното житие ще отделя с маркер, след което ще сравня двете.
След сбогуването с Божията Майка, придружена от отлични местни „морски вълци“, Йоан поел навътре в планината съпроводен от посветени придружвачи, препредаван от племе на племе, като драгоценна стока. Целта му била, да посети местата, за които е слушал от Учителя с възхищение; за ПЕРЕ, за мястото най-свято (извора на началото)!
Насочвайки се на изток, накрая достига до крепостта Патмос, приет с почит и уважение. Това е китно разположено укрепление, изградено върху полуостров между реките Арда и Боровица (намира се в началото на язовир Кърджали). Тази крепост някога е пазила пътя от севера към Беломорието и по-конкретно през прохода Макаса (Маказа). Пазила и достъпа на хилядите богомолци до един от най-почитаните тракийски храмове в онези времена – неолитния каменен храм на Богинята-Майка (пещерата „Утробата“).
Когато на другия ден Йоан Богослов влиза в храма (пещерата) и поднася своите приноси в почит на Богинята-Майка, чува Божествен глас, който му заръчва да се изкачи в определен ден и час на най-високия връх в околността.
Завръщайки се в крепостта, той споделя с вледа (войводата) на крепостта за преживяното, разпитва любезните домакини – Кой е най-високият връх в околността? Има ли достъп до него и за колко време се? Биха ли му помогнали да стигне до там?
От отговорите разбира, че недалеч, на 5-6 часа преход с катър се издига местният първенец – връх Челяка, но чужд човек трудно ще се оправи сам из диплите на планината. На другия ден привечер, Йоан с група придружители се отправят към върха, за да могат в ранни зори да посрещнат изгрева на Слънцето. Пристигайки, групата запалва огън да се стоплят, а младежа с трепет заема молитвена поза на върха и отправя взор към първите лъчи. Изведнъж пред него само на няколко километра на югоизток, на съседния хълм, като на голям екран се разиграват сцените, описани по-късно в Откровението. Заинтригувани от възклицанията му, групата също станала свидетел на чудните видения.
Върхът, на който се явили Божиите проявления (пророчества), оттогава до ден днешен, носи името „Бездивен“. А и как другояче би могло да се нарече нещо, невиждано дотогава и будещо такова всеобщо възхищение?
Случката се разчула на шир и длъж из Славеевата планина, но за очевидците сцените били неразбираеми, затова тълпи от любопитни се тълпели в крепостта около Йоана. Отчето, след като им ги разтъкмил, те прозрели видяното и прегърнали християнството и се превърнали в първите му ученици. По-късно вдигнали и първия християнски храм тъдява.


Според ортодоксалното тълкуване на църквата, след срещата с Лазар, Йоан и Дева Мария се прибрали в Ефес. Докато бил в града, Йоан непрестанно проповядвал на езичниците за Христос. Неговите проповеди били придружени от многобройни чудеса, така че броят на вярващите се увеличавал всеки ден, след което проповядвал Евангелието в Смирна и други малоазийски градове. Йоан доживял до дълбока старост, като се грижел за Богородица до самото ѝ Успение.
По време на преследването на християните, започнато от император Нерон (54-68 г.), според легендата, апостол Йоан бил отведен с вериги на съд в Рим. За признаването на своята огнена вяра в Исус Христос апостолът е осъден на смърт. Опитали се да го умъртвят с отрова, огън и врящо масло, обаче винаги оставал жив.
Така през 80-те години по заповед на император Домициан, последният от Христовите ученици доживял до това време е заточен на остров Патмос. Островът е място, на което биват заточвани неудобните лица за римските власти.
Според житието, когато Йоан пристигнал на Патмос, изгонил демоните от местните езически храмове и излекувал много болни. Проповедите му били придружени от много чудеса. Така обърнал по-голямата част от жителите му към християнството.
В апокрифа „Деянията на светия апостол и евангелист Йоан Богослов, написани от Прохор, негов ученик“, се казва, че преди да получи Откровението, Йоан се оттеглил със своя ученик Прохор на безлюдно място край една козирка и прекарали заедно 10 дни в пост. Когато се канел да я напусне, чул глас: „Йоане, прекарайте в моление още десет дни на това място и ще ви бъдат разкрити много велики мистерии“. Йоан изпълнил наставлението и зачакал. Един ден изневиделица изгърмява гръмотевица и се отворила пещера (Пещерата на Откровението) в която заживели. Прохор се поколебал, после паднал на земята от уплаха. Апостол Йоан го повдигнал и ужасен наблюдавал велики сили, и ангела Божий, му обяснил всичко, което видял и чул. След това, заповядал на Прохор: „Това, което чуваш от устата ми, запиши на хартия“. Предавайки посланието на Божия Дух. „Аз съм Алфа и Омега, началото и краят, казва Господ Бог, Който е и Кой е бил и кой ще дойде, Всемогъщият.“ (Откров. 1:8).
Така е написано и достигнало до нас „Откровението“ на Йоан Богослов. Според апокрифите Йоан диктувал Откровението на Прохор в продължение на два дни. След дълго изгнание апостолът е освободен и се завръща в Ефес с ученика си Прохор, където продължава работата си, учейки християните да се пазят от нововъзникващите ереси. Между 85-90 г. апостол Йоан в Ефес написва Евангелието. Той заповяда на всички християни да обичат Господ и един друг и по този начин да изпълняват Христовия закон.Апостолът на любовта – това е името на Свети Йоан, тъй като непрекъснато учи, че без любов човек не може да се доближи до Бога и да Му угоди. В трите си Послания апостол Йоан проповядва любов към Бога и другите, като самият той е пример за любов към околните.
Защо твърдя, че не гръцкият остров, а точно Родопа планина и нейната едноименна крепост се споменават в Откровението на Св. Йоан?
Прави впечатление, че приблизително при 70% от достигналите до нас изографисани природни картини от сцената на „Откровението“, Йоан седи на хълм или скала (канара) около която протича вода, виждат се брегове, а не вълнуващо се море!?!
В потвърждение на довода ни, е гръцкия превод на името „Патмос“ – „скала“, а нашият превод е „Път/мост между реките“, (полуостров между река Арда и Боровица). В „Речник по астрология“ на Персида Бочева, е посочено, че река Арда („Реката на Живота“) е земната проекция на съзвездието „Еридан“. Първоначално била наричана от гърците (разбирай траките) Потамус което означава (река). Потвърждава го и името на река Ропотамо (тр. означава „Ромоняща река“; „Ро/Ре“ е слово, а „потамос“ – река). Друг такъв пример е „Месопотамия“, погрешно превеждано досега като „Междуречие“ (гр.), на тракийски то означава „Мизия (равнина) между реките“ – от там „Мизо/Мезопотамос“!
В древността, планината край Кърджали се е наричала „Първичната скала“, а сега се зове „Камен дял“ или „Каменно“! Единствено ТУК, пещерните-храмове се назовават „УТРОБИ“! Наблизо са „Пере“ и „Перперикон“; „Дамбалла“; „Моняк“; „Исусов връх“; „Камената сватба“ мястото където Небето целуна Земята „Маказа“; „Долината на Сътворението“; „Белинташ“…
В Житието на Св. Йоан се споменава, че римският император Домициан го осъжда на работа в мините на о. Патмос. По онова време всичките мини били за добив на метали като злато, сребро, мед или желязо. Никога на гръцкия о. Патмос, нито на някой от съседните е имало минна дейност. Докато в Източните Родопи подобни минни находища се срещат на всяка крачка.
Обидно е да коментирам козирката, уж в която Йоан получава Откровението, защото няма друг висок връх, а единственото било с надморска височина около 200 м. Въпреки, че на съседните острови се намират много по-високи хълмчета от това на о. Патмос! Няма никаква логика Св. Йоан да се завира в хралупа под земята, за да чуе Божията повеля. Защо?
Поучителното е как се отстоява имидж (дори измислен) и от нищо се развива туризъм.
Там е изграден манастирът „Св. Йоан Богослов“, построен през 1088 г. – десет века след посещението на Йоан, което го прави сравнително нов. В подножието му е направен параклис, в който уж Йоан Богослов, влизайки в пещерата, е получил „Откровението“!
Докато в средата на родопската крепост още тогава е съградена ранна трикорабна църква. По-късно – през V в., върху руините ѝ се изгражда нов християнски храм. Плановете на двете базилики са подобни, а на запад съвпадат напълно. От това става ясно, че в исторически план българската църква е с няколко стотин години по-стара от тази съградена в памет на Йоан Богослов на гръцкия остров Патмос.
Колкото и да са се старали да рушат и да горят – гръцките фанариоти (историци и БПЦ прекриват и премълчават пагубното им дело) не са ѝ предполагали, че народната памет и Провидението (други му викат „Акашови записи“) са не разрушими и все някога Истината ще излезе на яве! Защото навлязохме в ерата на Водолея и е казано у Лука (12:2-5):
„Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите.
А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят; но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте. Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае. Затова, каквото сте казали на тъмно, то ще се чуе на светло; и каквото сте прошепнали на ухо в заключена стая, то ще бъде разгласено от покривите.“
Преди две години, в едно реномирано списание се подготвяше интервя по тази тема. За мое разочарование, редакционен авторитет го отхвърли, па една министърка на туризма се чудеше – да вярва или не!?!
Бях разочарован от разказаното, ядосвах се, че няма как да докажа, че това велико събитие се е случило именно тук в Родопа планина – „Люлката на съвременното човечество“!
Тогава душата ми долови една тиха мелодия, притихнах, целия се превърнах в слух! Ритъмът се засили, беше нещо много познато, но от вълнение не се сещах коя беше песента?! Сълзите ме разтърсиха от …, радост, разпознах я! Благодаря ти Боже, че си помислил за всичко! Благодаря ти от все сърце! Бъди Благословен!!!
А, коя е песента ли? Ето чуйте я!
Стъпил Добри, стъпил Добри
на бял мермер камък,
да си мери, да си мери
сива гургуличка.
Не удари, не удари
сива гургуличка,
най удари, най удари
клетото си сърце.
Викна Добри, викна Добри
викна та заплака:
– Дето умра, дето умра
там ме заровете.
На глава ми, на глава ми
черква направете,
на сърце ми, на сърце ми
лозе насадете,
на крака ми, на крака ми
чешма направете!
Там ще мине царювата войска,
който й грешен – Богу да се моли,
който й гладен – грозде да си бере,
който е жаден – вода да си пие!
В родопската песен е съхранен краят на житейския път (успението) на Св. Йоан, а именно моментът на трикратното заравяне и сбогуването с учениците му. (Сравнете)
„В деня на света Неделя, той събрал братята, поучил ги на страх божи, и излязъл от Домновия дом, като взел със себе си Прохор и други седем ученици. Рекъл им: „Вземете една мотика!” И отишли на едно място, където казал на учениците си: „Седнете тук!” Било още рано. Той се отдалечил от тях, колкото да хвърлиш камък, и много се молил на бога. После се върнал при учениците си и им наредил да изкопаят гроб колкото за неговия ръст. И заръчал на Прохор да се върне в Йерусалим и там да седи до края на живота си. Поучил учениците си да пазят неговите заповеди, целунал ги, благословил ги и им рекъл: „Мир вам, братя!” Влязъл в гроба, легнал и помолил: „Гребете земята, моя майка, и ме покрийте.” Те го целунали и заринали с пръстта до коленете му. Той още веднъж ги целунал и благословил. И те пак заринали пръст до шията му, целунали го за последно и жално плачейки го покрили. Слънцето огряло и Светеца предал душата си, се представил пред Бога. Покрили лицето му с кърпа и на края хвърлили за последно земя. После се разотишли.“
Населението от „Патмос“, развълнувани пресрещнали разплаканите ученици. От тях разбрали какво се е случило. С все сила се завтекли към гроба, разкопали с ръце, за да видят Йоана, но не нашли нищо от него. Много плакали и се молили богу, тресейки се от плач се върнали в крепоста. Такова било неговото чудно успение. Разказват, че от гроба му на 8-ми май излиза ситен прах и чудно благоухание се носи оттогава и до днес. Дали е така не знам. Нему слава во веки! Амин.
[i] Манипулация от страна на ортодоксалната църква, която ще изясним впоследствие.
[ii] Св. Николай Велимирович, епископ Охридски и Жички (1881-1956 г.), е проникновен богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил монашеския живот и народното благочестие в Сърбия, плодотворен писател и мислител, почетен доктор на няколко престижни университета в Европа и САЩ.