Жизненият сценарий e почти същото, каквото е съдбата.
ЖИЗНЕН СЦЕНАРИЙ НА ЧОВЕКА
Сценарият е планът за живота на човека. Житейският спектакъл се подчинява на същите драматургични принципи, както и трагедията в театъра. Според Аристотел трагедията трябва да се състои от три части: завръзка, кулминация и катастрофа. Например завръзката депресия (завършваща със самоубийство) е в детството на героя, а протагонисти са родителите му. Кулминация – периодът на зрялост, в течение на който героят се бори с предназначената за него съдба. Отдава му се да бъде повече или по-малко щастлив и понякога му се струва, че е успял да избегне съдбата (катастрофа = самоубийство).
Кулминацията е неустойчиво състояние, това е битка на сценария или саморазрушителната тенденция с желанието да се избегне катастрофата. Кулминацията (щастливи взаимоотношения или временен просперитет) внезапно се превръща в катастрофа: човек престава да се бори със съдбата, тя взема връх над него и в отчаянието си той убива себе си.
За Аристотел героят на трагедията е човек, най-общо казано добър, но допуснал съдбовна грешка (hamartia). Когато героят поради невежество, искайки с действията си да постигне даден резултат, постига точно противоположния (peripeteia) – това е трагична грешка. След като грешката е допусната, героят внезапно проглежда (anagnorisis) и вижда какво е извършил.
СЦЕНАРИЙ ТИП ”ТРАГИЧНА ГРЕШКА”
Жизнените сценарии на някои хора директно следват правилата на драматургията, формулирани от Аристотел, и именно затова се наричат сценарии на ”трагичната грешка”. Такива хора вървят през живота, сляпо изпълнявайки предписанията на други хора, които ги водят към саморазрушение. Някои от тях прозират това, когато е вече късно, например на смъртния си одър. Други умират, без да разберат какво са направили със себе си. Зрителите на техния спектакъл в ужас и без да могат да парират трагичната развръзка, наблюдават как героят съзнателно, както на тях им се струва, разрушава сам себе си. Алкохолизмът и другите видове зависимости, хронична депресия, която завършва със самоубийство, лудост – това са все сценарии от типа ”трагична грешка”.
Приликата между начина, по който протича човешкият живот с античната драма позволява по-добре да се разберат законите на съдбата чрез закономерностите на драматургията.
В който и да е трагичен сценарий, в частност в трагедията ”Едип цар”, героят задължително извършва нещо предварително известно и го прави, послушно следвайки повелите на съдбата, а на публиката от самото начало е ясно, че го чака катастрофа. Сякаш интересът към трагедията е обусловен не само от сходството ѝ с живота на зрителите, но и от предсказуемостта, с която на сцената постепенно се реализира сценарият на живота на героя.
Финалът на ”Едип цар” е предварително известен. В текста на трагедията трима различни предсказатели последователно предвещават, че Едип ще убие баща си и ще извърши инцест с майка си. Тирезий също предсказва събитията в пиесата, когато говори: ”И ще бъде показано, че (убиецът на Лай) е Тебан. Ще се покаже на слепия, който сега вижда; на нищия, който сега е богат”. Всички предсказания в трагедиите се сбъдват и това ги прави още по-увлекателни.
В жизнения сценарий също присъства предсказание на бъдещите събития. Един 45-годишен алкохолик заяви, че причина за неговия алкохолизъм се явява едно предсказание на старец от Сиам, направено 15 години преди срещата ми с него. 15 години по-рано този мъж служел като пилот и през отпуската си заминал за Сиам, където буквално веднага един ясновидец му казал, че ще умре от пристрастеност към алкохола. Сега, 15 години по-късно, той чувствал, че неудържимо го врече към спирта и се страхувал, че предсказанието се сбъдва. Той разбрал (неговият Възрастен знаел), че предсказанието не може да стане причина за алкохолизма, но въпреки това чувствал (неговото Дете вярвало), че това е така и той е безсилен да направи, каквото и да било, за да предотврати неизбежния изход. Мъжът усещал себе си като зрител на трагедия, случваща се въпреки участието му и въпреки волята му. Събитията от живота му за него се разгръщали в съответствие с пророчествата на ясновидеца, също както за Едип животът му се развивал в пълно съответствие с предсказанието на Тирезий.
ОТКЪДЕ СЕ ВЗЕМА ЖИЗНЕНИЯТ СЦЕНАРИЙ
Сценарият е план, в който са записани най-важните събития в живота на човека. Този план не е съставен от боговете. Той произлиза от детството на човека и от решенията, приети от него тогава. Може да се предположи, че в случая с познатия ми, мъдрият старец е успял да види склонността му към саморазрушително поведение, която по-късно го е довела до зависимост от алкохола. Хората (например докторите), на които се налага да беседват с голям брой хора (например болни), усещат саморазрушителните тенденции на индивида, доста преди те да се проявят и самият той да ги забележи. Сценарият ръководи живота на човека (започвайки от късното детство и до края на живота), определяйки неговата посока, и тренираният наблюдател е способен достатъчно точно да предскаже тази посока.
Разбиранията за решенията относно жизнения път, които се приемат в ранно детство, няма да учудят този, който поне веднъж е чувал как строят жизнените си планове деца, които по-късно стават адвокати, доктори или инженери. Струва ни се естествено, но е трудно да повярваме, че точно както се решава да станеш инженер или адвокат, е възможно да се реши в бъдеще да станеш алкохолик или самоубиец.
Докато Фройд не създал понятието ”едипов комплекс”, било прието за трагична да се смята съдба, ”…чийто трагичен ефект възниква от контраста между висшата воля на боговете и напразните опити на човека да избегне предназначената за него беда”. Така е написал Аристотел в ”Поетика”. Фройд приел друга гледна точка, поставяйки акцент върху инцеста.
Фройд смятал, че честото желание на пациентите му от мъжки пол да убият баща си и да обладаят майка си, има отношение към съдържанието на трагедиите на Софокъл. Според мнението на Фройд споменатата трагедия (”Едип цар”) извиква у зрителите страх и жалост, тъй като отразява преживяванията на всяко дете, възпитавано от родители.
Както ми се струва, обаче, за анализ на сценария на трагедията на Едип главното е предрешеността на трагичната развръзка. Струва ми се, че точно тя очарова зрителя, който чувства себе си точно толкова безсилен пред своята съдба, колкото и Едип.
СЦЕНАРНА СИТУАЦИЯ
↓
СИЛНО ЧУВСТВО
↓
СЦЕНАРНО РЕШЕНИЕ
↓
ТЪРСЕНЕ НА ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО
↓
СЦЕНАРНО ПОВЕДЕНИЕ В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ
Жизненият сценарий e почти същото, каквото е съдбата. Разликата е в това, че боговете от гръцките трагедии в него са заменени от бащата и майката на човека, пред забраните на които той е безсилен и чиито предписания сляпо следва през целия си живот, без оглед на това, че те го подтикват към саморазрушението му.
ТИПОВЕ ВЪЗПИТАНИЕ И ЖИЗНЕНИ СЦЕНАРИИ
Сценарият на живота на човека се залага и влияе целия му по-нататъшен живот. Именно условията на възпитание, нагласите и забраните, дадени от родителите в ранното детство, и решенията на детето, приети в този период, формират в бъдеще неговата съдба.
Съществуват няколко основни типа възпитание:
Строги условия на възпитание:
– Постоянни побои (физически и психологически).
– Психологическо преследване на детето (крясъци, оскърбления, постоянно недоволство, унижения, игнориране).
– Жестоко отношение.
Последици от строгото възпитание: стремеж към доказване, че мен могат да ме обичат и уважават с всевъзможни средства (често кражби, престъпления, вандализъм или, обратното – излишно усърдие в учението).
Тип възпитание ”таралежови ръкавици”:
– Пълен контрол.
– Ти не трябва.
– Постоянни забрани и ограничения.
Последици от типа възпитание ”таралежови ръкавици”: неувереност, желание за подчинение на лидера, безмълвно подчинение, протест, често отсъствие на лично мнение или страх да бъде изразено.
Възпитание тип ”Пепеляшка”:
– Твърде много работа.
– Много задължения.
– Липса на поощрения.
– Често така се възпитават децата в многодетни семейства.
Последици от възпитание тип ”Пепеляшка”: липса на свое мнение, стремеж към угодничество, стеснителност. Това са предани съпруги, дъщери, майки, което често устройва съпрузите и децата, но самите жени рядко биват щастливи.
Възпитание тип ”кумирът на семейството”:
– Огромна любов към детето (често вампирична).
– Удовлетворяване на всички детски капризи.
– Всичко се прави в угода на детето.
– Най-често така се възпитават ”закъснелите” деца.
Последици от възпитание тип ”кумирът на семейството”: отсъствие на родителски авторитет, високомерие, истеричност, нервност, неприспособеност към живота, завишени изисквания за себе си към обкръжаващите, капризност.
Типичен пример за такова възпитание е героят от ”Хари Потър” Дъдли Дърсли.
Възпитание тип ”оранжерия”:
– Развиване на повишен морал у детето.
– Не го допускай!
– Срамувам се от теб!
– Ти си длъжен!
– Ти не трябва!
Последици от възпитание тип ”Повишена отговорност”: неувереност. Едновременно високомерие и самоподценяване. Това е така нареченият смесен тип възпитание, когато от една страна на детето говорят, че то е длъжно; от него изискват резултати в определени сфери и области на живота, а от друга – постоянен контрол и голямо количество забрани. Такива деца сякаш се разкъсват на две части. От тях очакват нещо, а в същото време ограничават и не разрешават да проявят себе си напълно. В последствие на такива хора им е много тежко в живота. Те може да развият гордост, завишена самооценка, високомерие и едновременно с това те постоянно се съмняват в себе си и в правилността на действията си.
Превод: Милка Георгиева
Източник: http://xfresh.info/samorazvitie/39-tipy-vospitaniya-i-zhiznennye-stsenarii
