Всеки човек,ако овладее комплекса от знания по тибетска медицина, може да живее дълго и да не боледува, защото минималната продължителност на живота е 154 години.
В настоящата поредица ще ви запознаем с древните тайни на Тибетската медицина до които е достигнал професора по тибетска и народна медицина академик В. Ф. Востоков. Той създава програма, която може да се ползва от всеки един за удължаване на живота, за здраве и красота.
„Велики Разум! Дари ни с мъдрост, любов и светлина! В името на всички същества на Земята и във Вселената –АУМ!” С това обръщение към Великия Разум започва и завършва деня си Ламата на Изтока, докторът по тибетска медицина Виктор Фьдорович Востоков, прекарал много години в будистките манастири.
В Тибет до обучението по медицина се допускат само избраници. Тибетските лами ревниво пазят знанията, предадени им от дълбините на вековете, за да не попаднат в ръцете на невежи и безумци. Каноните изискват да се посветиш изцяло на умението или да напуснеш школата-манастир. Освен в монголски манастир, Виктор е обучаван и в манастирите на Тибет, Лаос, Непал. След осем години обучение той получил свещеното звание „лама”, което означава лечител, свещеник, учител. В Москва завършва медицинско и фармацевтично училище, Психологическия факултет на Московския Факултет, както и най-различни курсове, за да се снабди със съветски дипломи и по-лесно да помага на хората. 38 години лекарска практика, няколко хиляди приготвени лекаствени препарата. Знаят го и го помнят учителите-лами от тибетските манастири, жителите от планинските селища в Тува и Монголия, на които е помагал с таланта си на лечител.
-Щастлив съм- казва той, – че в детството си срещнах и общувах с необикновени и забележителни учители: тибетски и тувиски лами, майстори на кунг-фу и ци-гун, брамини, учители по раджа-йога, монголски лами, киндзюци, магьосници, вещици, абиби, знахари, орисници. И всички виждаха в мен последовател. Те щедро ми предаваха знанията си.
-Да бъде спасен човекът. Това е моята функция на тази земя – казва В. Востоков, този силен по дух и красив по душа човек.
Тибетската Медицина Като Наука
Медицината на древния Тибет е обвеяна с легенди така, както е обгърната с облаци тази недостъпна страна на снеговете, отдавна считана за обител на всевъзможни чудеса и люлка на мистиката. Тибетската медицина, родена през VII век сл. н. е. е обединила в себе си значенията на древните цивилизации, на източните народни медицини. Огромни масиви от уникални знания, придобити в продължение на хиляди години, били обобщени в цялостна система и изложени в главното ръководство по тибетска медицина – трактата Чжуд-ши.
Какво отличава тибетската от съвременната западна медицина? В тибетската не съществува понятието „болест”, понеже за болен се смята целия организъм – той се разглежда като единно цяло. Ако организмът на човека, който търси помощ, се намира в патологично състояние, тибетският лечител се стреми преди всичко да го приведе в равновесие, да нормализира вътрешната хомеостаза и да възстанови потенциала на нервната система.
Първият преглед на болния е цял ритуал. Обикновено лекарят и пациента пият чай и дълго разговарят. Болният разказва за себе си, за предците си, за семейството, заниманията и сънищата си. Понякога тези разговори траят няколко дни. Едва след това ламата пристъпва към конкретния преглед на пациента. ”Изследвай болестта, сякаш вървиш по следите на тигър”- изисква един от постулатите на тибетската медицина. Ламата внимателно изучава ”прозорците на тялото” – очите, ушите, езика, ноктите, обръща внимание на миризмите, на цвета на кожата, преслушва, почуква болния в определени места. Следва друг етап от прегледа-диагностика на пулса. Според тях вътрешните органи си влияят взаимно преди всичко чрез кръвта. Затова лъчевата артерия и нейният пулс се счетат за център на живота. По честотата, ритъма и височината на пулсовата вълна, по нейната дължина и форма, по паузите и степените на вибрация ламите съдят за работата на един или друг орган, за настоящите и бъдещите заболявания, за продължителността на живота (т. нар. пулсове на живота и на смъртта). При това се отчита принципа на петте мухабуди, свързани с времената на годината. Мухабудите са природни явления:огън, въздух, вода, земя, дърво. По техните закони, според тибетската медицина, се развива цялата жива и нежива природа.
Друг принцип на тибетската медицина е съобразяването с връзката:космос-природа-човек. Животът на всяко живо същество напълно се подчинява на космическите закони. Ето защо ламите владеят в съвършенство медицинската астрология, а при поставянето на диагноза отчита рождената дата на болния. Нещо повече, по нея могат да предскажат възможните бъдещи заболявания. Системата на медицинската астрология е извлякла квинтесенцията на знанията за човека, постигнати от древните цивилизации.
Тибетските лечители считат, че за нормалното функциониране на организма е необходима специфичната жизнена енергия Ци. Тази енергия се изработва от съставките на космическия и земния живот в резултат от процесите на дишане и хранене. Тя се образува в белите дробове и от там преминава в меридианите (канали). В състоянието на устойчиво равновесие енергията циркулира по собствени канали на повърхността и вътре в организма. Главните от тях се съединяват в жизнени центрове – чакри(на санскрит чакра означава цветче).
Според древната медицина състоянието на живот и смърт е свързано с циркулацията, натрупването и загубата на Ци. Именно обстоятелството, че съвременният чoвек не е способен да извлича Ци от въздуха(космоса), природата(гората, планините), от храната и водата, е причина за болестите му. ”Който притежава Ци – процъфтява, който я губи и умира” –гласи тибетската мъдрост.
Назначеното лечение, според древните повели, трябва да бъде абсолютно безвредно. Ламите приготвят необходимите препарати непосредствено преди употребата, индивидуално за всеки болен. Тибетската медицина използва повече от 1000 лечебни растения, 114 минерала, 150 вида суровини от животински произход. Обикновено растенията се прилагат комбинирано, органите от животни – в чист вид. Лекарства се приготвят и от злато, бисери, тюркоази, изумруди, корали, мед, живак, рудни минерали.
Наистина в ръцете на тибетските лекари всяко вещество от органичен или неорганичен произход може да се превърне в лекарство. Тибетският лама е в състояние да приготви лечебен препарат във всяка точка на земното кълбо, като използва основните принципи на древната медицина.
Животът на всеки човек би могъл ( и трябва) да бъде дълъг и щастлив. Това означава без болести. До този извод са стигнали хората още в дълбока древност.
След загубването на знанията на древните цивилизации ние трудно стигаме до тази истина, макар науката да твърди, че животът на човека като биологичен вид е не по-малко от 154 години. Той трябва да премине през 22 етапа, всеки от които е равен на 7 години. Именно в такъв интервал от време се променят всички психо-физически характеристики на индивида. Така на 7 години при детето падат млечните зъби, на 14 години протича ендокринното съзряване, 21-22 години е възрастта на физическата зрелост на младия човек, най-прекрасното време за раждане на деца.
Като изхождаме от подобна градация трябва коренно да променим представите си за продължителността на традиционните периоди на човека. До 20 години е юношеството, до 60 години-младостта, до 100 години-зрелостта, до 140 години-преклонната възраст, след 140-старческата.
Освен социалните фактори, подпомагащи дълголетието, старостта според специалистите може да се отложи чрез насочено въздействие върху различните системи на организма. Главните насоки на това въздействие са предотвратяването на имунодифицита и стимулиране дейността на жлезите с вътрешна секреция. От гледна точка на психологията стареенето може да се отложи чрез преустройство на мисленето. В този аспект успешно се прилага психологическото кодиране, т. е формирането на здрава психологическа настройка за живот.
В днешно време повечето от хората се намират в т. нар. трето състояние – промеждутъчно между здравето и болестта. Както и болестите, така и третото състояние е полиетиологично. Сборът от фактори на физическата, химическата, биологическата и психологическата природа, които са характерни за съвременните условия на живот, довежда не само до развитие на специфични заболявания (болестите на цивилизацията), но и до появата на симптоми, характерно за третото състояние: неврастения, безсъние, раздразнителност, главоболие, суха кожа, дерматити и други.
Най-голяма част в тази своеобразна рискова група са работниците в химическите предприятия, в селското стопанство и техните семейства, живеещите в близост до земи, обработвани с химикали, хората с професии, свързани с трансмеридиални премествания и с работа в нощни смени, а също така пушачите и наркоманите.
Химизацията представлява огромна опасност за всички хора. Неконтролираното прилагане на торове, химическите добавки в хранителните продукти и синтетичните лекарства ни разболяват, съкращават живота, отрицателно влияят върху потомството.
Разнообразните причини, които довеждат до третото състояние, може да се сведат до няколко основни:
- психическа анихилация (разпиляване на енергия, кавги, липса на положителни емоции, стрес, неумение за отпускане);
- липса на общуване с природата;
- неправилно хранене –преяждане, употреба на несъчетаеми продукти и т.н.;
- хиподинамия.
За съжаление всеки от нас по своему съкращава живота си. Ако сте разумен човек, ще разберете, че вашето здраве е във ваши ръце и точно както и висококвалифицираната професионална дейност, добрите отношения в семейството, с колегите и с непознатите хора, изисква непрестанен труд. Помнете, всичко зависи само от вас!
(Акад. В. Ф Востоков)
