Словото което е началото на всичко Йоан 1:1 и гласи „сплотяване“, е законът за всеобщо привличане който действа на 4 различни нива
… и е познат като четирите фундаментални сили на природата: слабо ядрено взаимодействие, силно ядрено взаимодействие, електромагнетизъм, гравитация. Взаимодействията се осъществяват от частици наречени бозони, които сплотяват невидимата енергия, и я превръщат във видима материя. Принципът на този процес може да бъде наблюдаван в звездите, където електрически заредения бозон създава точка на притегляне в центърът на звездата, където силата на гравитацията компресира енергията, и я превръща първо във водород, след това в хелий, въглерод и така докато се появят и останалите химически елементи изграждащи физическия свят. Апостол Павел е обяснил този процес, и ролята на Исус като представител на Бога, и символ на Неговото Слово: „… в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.“ Колосяни 1:15-17. Елементите произведени от звездите, били транспортирани от метеорити и астероиди, до най-благоприятното място в космическото пространство, за да формират Земята и да подготвят почвата за раждането на живота. Но преди това, друга планета влиза в контакт със Земята и откъсва парче от нея, за да се роди нейното първородно дете Луната, която да поддържа баланса на везните и да свети в тъмнината. След като условията били създадени, семето на живота било посято: „… и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.“ Битие 1:2-3. Всяко живо същество носи в себе си парченце от вечността, божествена искрица светлина, която побеждава тъмнината и придава красотата и разнообразието на живота. Искрицата светлина наречена душа, е частицата съвършенство която всеки носи в себе си, божествения дар който е даден безвъзмездно и с любов. Човешкият организъм представлява единна цялост от дух, душа и тяло. Душата е енергия, или енергийното тяло което чувства и усеща, а духът е жизнената енергията която свързва енергийното и физическото тяло, и поддържа триединната цялост на организма: „… и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок“ 1 Солунци 5:23. Духът е свързващата енергия и навигаторът на душата, който й показва пътят към голямата светлина от която тя е част, и към която се стреми, Исус е изобразил символично посоката на невидимата енергия: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ Йоан 14:6. Исус е духът който показва пътят към истината, жизнената сила която води душата към светлината и съвършенството – „Отца“. Според познатия ни закон за запазване на енергията, тя не може да бъде създадена или унищожена, а преминава от една форма в друга, така и душата преминава през различните превъплъщения на еволюцията, и се запазва безсмъртна и по-съвършена. Душата е индивидуалността, която е продукт на духа, плодът на първоначалното семе на живота – Божият Дух. Физическото тяло е храмът на душата, както някои се изразяват, който отразява нейната същност и съхранява Книгата на Живота, в която е записана историята на душата – генетичната информация. Ембрионалното развитие ни показва накратко историческият път на душата и различните трансформации на еволюцията от една яйцеклетка, до цялостен организъм. Духът който се проявява като воля, агресия в зависимост от обстоятелствата, е жизнената сила която ни води напред и ни мотивира да преодоляваме ограниченията, и да стигнем до върхът на хранителната верига. След като сме се преборили с нашите явни врагове и дивите зверове, е ред на нашия невидим враг. Незнанието е призракът на тъмнината който ни следва неотклонно, като наша сянка където и да отидем, невидимият враг и виновникът за злото. В миналото ангели и божества са се превъплъщавали в различни образи (демони, дракони, циклопи, минотаври и др.) за да предадат форма на нашия враг и да го направят видим според нашите разбирания. Днес имаме историята която е разкрила неговото лице и ни запознава с неговата същност и природа, имаме и живата история, която можем да наблюдаваме в природата и в различните народи общества. Историята ни показва миналото, изминатия път, а науката и технологиите ни показват бъдещето, пътят към знанието и съвършенството. Днес ангелите и божествата продължават да ни осигуряват необходимите знания и технологии, но само те знаят редът и начинът за тяхното получаване, за да ни предпазят от нашия враг, който се е възгордял твърде много и се е извисил толкова високо, че е стигнал до портите на Рая и се готви да влезе. Но Рая е съвършено място за съвършени същества: „И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.“ Откровение 12:7-9. Това се случва всеки път когато арогантността достигне своя връх, или както казва Даниил „мерзостта която докарва запустение“ Даниил 11:31, Матей 24:15. Понякога това се случва в големи мащаби, като например потопът при който оцеляват само Ной, семейството му и животните които са били в ковчега. Хищниците имат своята роля, но и своята съдба, която ги сполетява въпреки превъзходството им над останалите: „защото князът на тоя свят е осъден“ Йоан 16:11. В миналото динозаврите били доминиращ вид на Земята, но след като изпълнили своята задача, получили и своята награда. И както динозаврите са вече само страница от историята, така и нашият враг ще остане в историята и няма да бъде допуснат в Рая. И така ако обобщим нещата накратко с две думи, то началото е Словото а края е Рая: „Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.“ Откровение 22:13.
