Село Кумани има многовековна история. Заселено е от кумани от войската на цар Иван-Асен.
От всички етноси, които българите асимилират през Средновековието, безусловно най-големият е куманският. Толкова голям, че успява да даде двете последни династии на средновековната българска държава – Тертеровци и Шишмановци. Самият Калоян е женен за дъщерята на куманския хан Коча, Целгуба. Тя приела християнското име Мария. Брат й Манастър е назначен за началник на конницата. Куманите са в армията на Калоян и в знаменитата битка с кръстоносците при Одрин през 1205 г. Именно те измъкват граф Дьо Блоа, а после и император Балдуин от лагера и ги довеждат до капана, устроен им от цар Калоян.
Аристокрацията получава важни постове в държавния апарат, а населението, ако се съди по топонимите Куманово, Куманец, Куман, Кумански юрт. В знак на благодарност за проявената преданост и боен дух от страна на своите съюзници от Азия, царят им раздал земи и им позволили да се заселят в пределите на държавата му. Едновременно с това, той е искал куманите да бъдат недалеч от столицата – Търново, за да може в случай на нападение да събере бързо войската си в чийто състав се числяли и куманите. Съседното село – Войниците, също е заселено по този начин, за което красноречиво говори и името му. Дълго време куманите са се женели помежду си и рядко са допускали чужда кръв, но постепенно са били претопени от българите.
Но настъпва онова страшно време, когато над България се спуща петвековната нощ на турското робство. Пада Търновград. Извива се кървавата вихрушка, която помита Втората българска държава, но не и духа на българина. Легендата твърди, че тук, край опустелия стан на куманите, намерили убежище търновския болярин Стоян, който избягал от турците може би заедно с болярката Божана, заселила съседното Боженци. Само българинът може тъй – от нищото, от пепелищата и голата земя – да съгради отново топло огнище. Така се слага начало на българското село Кумани. По най-хубавите слънчеви места, до бистрите извори и в близост до върха, от който в ясни дни се вижда Търновград, по негов образ и подобие е била построена Болярската махала. Днес тя се състои от около 15 къщи. И сега тия високи каменни сгради, накацали една над друга по стръмния скат на „Дренака”, покрити със зеленясали от старост плочи, с надвиснали широки стрехи и дълбоки судурми, със стаи, в които греят резбовани слънца по таваните, а по прозорците и чардаците – червени мушката, по градеж удивително напомнят голямата обич и мъка на първите и заселници.
Ето какво споделят гости посетили селцето „… Намираме се в дебрите на Балкана, в село Кумани. Тук е пролет, но не такава каквато е в нашите градове и села. Тук е същата зеленина която Иван Вазов възпява – зелено, свежо до където поглед стигне. Поляните изпълнени с много бели и жълти цветове, а по зелената трева блестящите капки на утринната роса. А можеш ли да не се почувстваш горд сред тая красота и да слушаш песните на най-различни прехвъркащи от клон на клон пойни птици? Най-рано чуваш гласа на кукувицата която възвестява настъпващата пролет… „
„… Отправяме се към с. Кумани, малко балканско селце разположено в полите на Стара Планина. След много завои се издигаме на около 600 м.н.в. Минаваме през хубава иглолистна гора. Влизайки в селото, пред нас се разкриват къщите характерни с възрожденската си архитектура. Намираме се в къща „Кумани“. Тя е с много светли и приветливи стаи и една от тях е с все още със запазено „Слънце“ на тавана. То напомня за сръчните ръце на някогашните майсторите от Тревненската дърворезбарска школа. Вглеждайки се в него, откриваш сложните детайли, всеки изработен с много любов и търпение. И всяка форма буди възхищение и гордост, че ги има все още …“
„… Според географската карта това място не съществува. Отписано отдавна от цивилизацията, дряновското село Кумани спи като в приказка на Братя Грим. Видимо не шава, дори не диша. Току що сме слезли от автомобила, подаваме носове над високо загърнатите яки и също спираме дъх. Толкова е красиво, че чак сърцето те свива. Селцето се сребрее пред очите ни, приклекнало между зализаните перчеми на два съседни балкански рида, звънти със стъклените клони на оголените си дървета и сякаш се смее. … „
http://ecotourkumani.eu/?k%D0%BEmpl%D0%B5k%D1%81-ku%D0%9C%D0%90hi-,35
„Изгубеното село“
https://www.facebook.com/photo.php?v=1219098850188
