Последните книги на Джон Кехоу за подсъзнанието в квантовия свят ме провокираха да споделя някои свои мисли.
Улисани в ежедневието, ние често не забелязваме дребните на пръв поглед неща, които неочаквано ни се случват. А тези малки нещица понякога ни носят скрити послания, които биха могли да ни разкрият отдавна търсени оптимални решения в професията, желана развръзка в напрегнати лични взаимоотношения или нов път за развитие и духовно усъвършенстване.
В светлината на квантовата теория минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно. И ако човек насочи своето внимание и съумее да настрои собствените си вибрации към вибрациите на онова, което го интересува, може да черпи и използва информация за минали събития или за бъдещи възможности. Подобна информация понякога идва завоалирана чрез символиката на сънищата, по време на духовни техники, а много често ни се подсказва и във физическата реалност чрез дума на непознат, писък на птица или друго незначително събитие от ежедневието. А от нас се иска просто да го забележим. И тогава бихме могли да направим живота си по-интересен, изпълнен с истински малки чудеса и вълшебства.
Четейки книгата „Квантовият воин…” на Кехоу, издадена през 2012 година, попаднах на неща, които ме върнаха десетки години назад. Кехоу използва сполучлива метафора за пътя на човека към духовното осъзнаване: „Катерим се по планината на съзнанието стъпка по стъпка, подскачайки пъргаво от камък на камък, през езера и процепи, понякога падаме, но продължаваме да се катерим…и откриваме нещо ново и изключително…” Този израз ме накара да отворя дневника си за сънища. През месец декември на двехилядната година съм записала едно визуално и словесно послание. Тогава нещо ме е накарало да направя рисунка на цвете върху каменист планински връх и да изпиша текст: „Това е еделвайс.” Сега, след толкова години, си мисля,че това е било една символична „подсказка” за сегашното ми развитие и интереси. А еделвайсът не е ли онази „бяла звезда”- символ на духовно търсене?
В книгата си Кехоу казва:”Да трансформираш личността си в такава, която да има магически потенциал, е загадъчната пътека на създаване на вътрешен храм, който става наш закон и истина…тухла след тухла, мисъл след мисъл…”Отново обръщам дневника си и намирам едно послание, получено по време на съня ми през месец юни на 2001 година: „Храм създай в себе си!” Тогава едва ли съм предполагала какво ми се казва. Сега, десетина години по-късно, думите на Кехоу идват като своеобразно доказателство, че онова, което ми е подсказано тогава, не е било случайно.Знам, че различни послания се дават на много хора по света, за да преосмислят своя житейски път не само в личен план, но и в интерес на човечеството.
Джон Кехоу пише, че духовният човек „…върви по собствения си път. А когато сме разбрали пълните възможности на тази пътека, нужно е да си зададем един много важен въпрос: Знам ли наистина какво правя?” Преди година аз написах в моята книжка: „Пътечката може да е само една, но тя има две посоки, зависи човек коя ще избере. На мене ми се иска моята пътечка да е правилната.” И тук, правейки паралел между двата цитата бих казала, че след толкова крачки по пътечката, вече знам какво точно правя и към какво се стремя.
Както казва Кехоу пътечката е достъпна за всеки, който пожелае да тръгне. Всички са човешки същества и индивидуалности. „Те могат да са възхитителни в един момент и неосъзнати в друг. Понякога претенциите и духовната арогантност превземат търсачите и учителите с тяхното напредване …” Трябва да не забравяме,че по духовния път има много уловки и „препъни камъни”, има не само един или два теста за изпитание. Издържим ли ги, можем да се превърнем в това, което сме си пожелали. Но дори и тогава тестовете продължават.
По една или друга причина хората, тръгнали по духовния път най-често не желаят да афишират своите интереси и постижения Ще си послужа с един от моите герои, който задава въпрос:” За какво ти е мъдростта, ако няма с кого да я споделиш?”. Нужен ли е коментар? И ще си позволя да цитирам отново Кехоу: „Много съдби и дарби, създадени да подпомогнат и обогатят човечеството, са били погубени от тези, които са мислили, че нямат какво да предложат, които са се съмнявали в себе си или са имали по-важни приоритети, и нашият свят страда от тази загуба. Всеки от нас е нужно да приеме като свещено задължение това да открие и сподели своите дарби, своето парченце от съдбата, без значение колко просто или велико си мислим, че е то. А как можем да знаем дали заложбите ни са малки или големи, ако не започнем да ги изразяваме?”
Светът е изправен пред неизбежната необходимост от промяна в съзнанието. И ако доскоро най-доброто поведение беше въздържаност, скромност и ненамеса, то сега нашето призвание е да се пробудим, да споделяме и реализираме на дело своя духовен потенциал. И това ще донесе не само положителни промени в личния живот, но и в развитието на планетата и човечеството. Защото всеки от нас е частичка от цялото.
Литература:
Джон Кехоу,
„Квантовият воин или възможностите на подсъзнанието в квантовия свят”
Издателство: Инфодар, 2012 година
