Писма на читатели…
Мъдрост в няколко почти приказки
Когато четях импресиите, защото според мен тези произведения са точно това, в мен непрекъснато се натрапваше някак усещането за ритъм, за туптенето на едно сърце… Макар че и аз си задавах въпросите на авторката Антония Атанасова, макар че и аз се питах мечката или човекът е по-добър, при хората или при вълците майчиното чувство е по-силно, кое трябва да надделява-първобитното желание за кръв и зрелища или приятелството,родено в необикновен миг, четях всяка творба с желание. И сякаш усещах безсънието в лунната нощ, когато е започнал своя път един човек, силата на ритуалното шеметно хоро, добротата на децата, аромата на една ябълка… Усещах светлина и аромат от природните картини, разбирах желанието за любов и красота на едно куче. И невидимото ставаше видимо, и първичното напираше със сила, същественото в живота се очертаваше ясно, а човешките загуби ставаха по-болезнени…
Антония не ме изненада… Нейният вътрешен свят отново издава поетическия й усет за природата, за онова, което само може да усетим, а не да видим с очите си… Чрез словесната форма тя ни отваря вратичката към своето сърце, дава ни възможност да надникнем отвъд нейната емоционалност. Шарени са цветовете на творбите й, но те всичките показват едно добро познаване на човешката душа, умелото използване на възможностите на художествената реч, нравствената чистота на един творец, който иска да сподели своите мисли с нас.
Мария Станчева
