Още от тайните на Мадарския конник

Сподели

Извадки от 11-та книга „Тайните подземия на България”. Книгата ще бъде на книжния пазар в края на месец октомври.

Мислех, че съм разкрил голяма част от тайните около и под Мадарския конник, а се оказа, че написаното от мен е съвсем малко от тайните, които така старателно все още криеше конникът. Ето защо сега, като допълнение, публикувам още неизвестни описания за различни тайнствени разкрития, видени и описани от Кръстю Пулев в подземията на Мадара.

МАДАРА

„… На този ден, 3 май 1937 година, след дълго търсене и лутане влязохме с Алито в Мадара. Доведохме от Турция директора на института по археология Асмел Дюрмек Салхимооглу, за чието присъствие тук знаехме само аз и Алито. Дюрмек бе петдесет годишен професор и философ. Дадох му десет килограма диаманти на стойност няколко милиона лири, за да дойде на Мадара, защото единствен той прие да запази строга дискретност, а освен това знаеше и за трите входа на подземието Мадара. Подкупихме го, но той повече не се върна в Турция.

На 3 май 1937 година – сутринта влязохме в подземието на Мадара с Али и професор Дюрмек и установихме, че до този момент никой не беше стъпил тук. Подземието е естествена пещера и се състои от пет зали с голяма площ. Входът на зала № 1 беше толкова елементарен, но дълги години никой и не го бе открил. Беше обикновена дупка, която е показана и на оригиналната карта Мадара към това обяснение. Никой обаче не се е сетил досега, че копието на конника сочеше и показваше къде е входът, който по-късно се оказа, че е затрупан с камъни. Формата на входа е триъгълна и той бе затворен с неръждаема стоманена плоча 1.60 х 1.60 х 1.60 метра. Надолу до подземието, което се намира на шейсет метра дълбочина, се слиза по осемдесет и седем стъпала, направени от мрамор. Капаните, които пазеха подземието № 4, 7, 18, 23, 40, 61 сме ги премахнали. Спокойно можеше вече да се влезе.

Първа подземна зала. Влиза се през северния вход. Вътре имаше: скелети на хора, оставени от много векове, с различни размери, около четири хиляди броя.

Зала № 2. В нея имаше дрехи и оръжия от всички епохи на целия свят. Чудото в тази зала бе Мадарският конник, с размери 6х6 метра. Той е направен от двеста хиляди платинени плочки и цветни диаманти. Копието, което държеше конникът е направено от масивно жълто злато. На коня седеше български цар. В тази зала имаше четиридесет сандъка с книги и писания за съкровища, скрити по цял свят както и на дъното на световния океан и моретата.

Зала № 3. Пълна бе с оръжия от древни времена. Имаше и оръжия, които са непознати и невиждани на Земята. Тук тунелите са опасни и точно на това място се загуби професорът и не го намерихме шест дни, докато бяхме вътре в подземието. В тази зала имало и животни, живели преди милиони години. Но е гъмжило от змии и черни плъхове-слепоци. Самата зала е разделена на пет-шест малки галерии. Опасно е много!

Зала № 4. Тази зала е много голяма и много опасна. В нея имаше купища късове злато – самородно, с най-различни размери. Златото от тази зала щеше да стигне за цяла влакова композиция. Взехме от залата около сто килограма злато, с чистота 22 карата.

Зала № 5. Има два отдушника, през които можеше да се излезе, но бяха срутени. Опасно е през отдушниците – не тръгвайте за навън! Тук имаше около четиридесет скелета на хора, които в ръцете си държаха злато и чанти със злато, стрито на пепел.

Моето момче, тази пещера е най-богатата в България и в света, но мисля, че всички трябва да бъде предадено на държавата.

В една от залите намерихме и шест гробници на български царе. Тъмнината много ни попречи да разкрием някои неща, но ще ходим пак там.

Излязохме от подземието след шест дни без професора, но затова знаехме само ние. По-добре че стана така, защото единственият човек, който знаеше секретните входове бе професорът.

9 юни 1937 година.

Следва продължение

снимка: Бончо Жечев