„Българите стоят в основата на човешката цивилизация”. Това заявява Франсоа Митеран. Негови са и думите „Богомилите създават Европейското възраждане”.
Друг световноизвестен французин, Шарл де Гол заявява „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация”.
През 1990 година зам. държавният секретар на Съединените Щати Лорънс Игълбъргър заявява: „България е най-добре пазената тайна на Източна Европа”.
Италианският почетен президент Карло Чампи през 2006 година каза: „Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация”.
Известният кирилометодиевист Санте Грачиоти казва: „Историческата заслуга на България се състои в това, че създава преграда за турците в Европа. Тя заплаща кръвен данък с вярата си, със свободата си и с упадъка на блестящата си култура по това време”.
Забележително е написаното във „Философски речник” на Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си „Волтер” – „През 17 век във Франция най-обикновеното определение за красив и силен момък, просто за добър човек беше “Un bon Bulgar”.
Подобни изказвания са правели и продължават да правят и други висши държавници, политици, общественици, военни дейци, дейци на културата и изкуствата от целия свят. Все повече стават учените, които смятат, че българите са основоположници на човешката цивилизация. Техният етноним е съществувал преди 25 000 години, от когато седемте племена се събрали и заедно създали държавата „Идел”.
Българите са автохтонното население на Балканите. Древните българи са население, чиито потомци периодично се завръщат по родните си места. В подкрепа на този факт идват много твърдения от древните хроники, в които буквално се казва – „Траките, които наричат българи….”
Лаоник Ханкондил казва, че „трибалите” (тракийски народ) са били най-древният и най-големият от всички народи. „Сега те биват наричани българи”, казва той. Този културономичен факт се отнася за 8-7 век преди Христа.
А от къде идват българите?!
В африканското племе догони, племенните жреци съхраняват предание, в което се разказва как преди хиляди години, в епохата, когато на земята, наред с всички други създания, са се разхождали и така наречените предци на разумния човек или „хомо хабилис”. В един момент на нашата планета пристигат представители на чужд космически свят от малка звезда гравитираща около Сириус Б от съзвездието „Голямо куче”. Те са били човекоподобни с много напреднали интелектуални способности. Целта им била да спасят расата си и нейните постижения. За да преживеят на нашата планета се наложило хибридизиране между тях и съществуващата най-висша форма на живот на земята – хомо хабилис. Така в един момент от не толкова далечното минало, изведнъж се появяват съвременните говорещи хора – „хомо сапиенс”. Загадъчен е факта, доказан от съвременната наука, че част от ДНК на съвременния човек не е плод на логичната еволюция.
В една от най-древните религиозни философии „Орфизма” срещаме поверието на бесите (жречески род от древно-българското племе „сатри” или „сарди” („серди”), че на земята преди много лета са живели невежи и неграмотни хора, чието битие е тънело в духовен и интелектуален мрак. Тогава из невиделица от космоса се появява синът Божи Месията, изпратен да донесе светлина и спасение на човешкия род. Чрез даряването на всички познания, постигнати в неговия далечен свят,той спасява своята раса и достиженията на своята цивилизация. Той създава говорещите божи създания, наречени по-късно хора. Този Месия, припознат като Божия син, изпратен със специална мисия на Земята, е наречен от местните хора „хорфей”. Това може би е първият ОРФЕЙ, тълкуван от местните хора като Говорещия бог или Говорещият с Бога. Този така наречен ОРФЕЙ или ХОРФЕЙ, в последствие става човек, който притежава дарбата и познанието да контактува с Бог. Той е изпълнявал ролята на посредник между Бога и обикновените хора. Орфей е бил пожизнена титла и на определена възраст е имал задължението да подготви свой наследник. По-късно с разпространението на Орфизма като философия, всеки от народите който я възприемал придобива свой собствен ОРФЕЙ, свой собствен посредник между обикновените хора и Бога и свой собствен храм или място, където първожреца да осъществява връзката между бога и обикновените хора. Тези храмове, гърците наричали „светилища на Дионисий”. Но, има един храм и един Орфей, който изпълнява главната роля и това е храмът в южна Рила и обслужващият го бески главен пазител. Този храм е на 2000 м надморска височина в местността Лопатица над град Якоруда в България. Този храм е изпълнявал ролята на главен оракул на древния свят. В него са направени най-съдбовните предсказания, увековечени от древните летописи. Главният пазител или Орфей никога не е напускал района на главния храм. Право да напускат храма и Свещената планина имали само Тетра-хоритите и то само при точно определени случаи и обстоятелства. Такъв например е бил случаят, когато починел поредният Египетски Фараон. Единствени те владеели техниката на отделянето и обезсмъртяването на душата на Фараона. Това ставало при специална церемония, при която душата се изваждала през устата. Това показва, че колкото и да е бил могъщ Египет, неговите жреци са играели второстепенна роля в свещенодействията. Основният религиозен център в Египет е Хелиопол (град на слънцето). Това е бил главният дом на Последователите на Хор – тези,които владеят поречието на Нил преди фараоните. Именно те пренасят през времето уникалните познания от предишната епоха на така наречените богове. Тези последователи на Хор или ХОРФЕЙ са онези мисионери изпратени от бесите да занесат познанието и философията орфизъм в новите земи. В по-късни времена се появяват писания, в които думата Орфей се спряга като храм, в който се съхранява познанието. Съвсем близо до този храм, на около 200 метра от него се намира и гробът на първия Орфей. Това всъщност е и гробът на месията дошъл от космоса. Много ясно се вижда, че на скалите формиращи гробът са изсечени Съзвездието Голямо куче, звездата Сириус и може би планетарният модел около Сириус Б, там от където е дошъл Орфей, Месията. Следващата снимка – повалена странично – наподобява формата на човешки череп, който може да се оприличи и на глава на извънземен. Може би така е изглеждал първият Орфей. В заключение от къде е дошъл първият Орфей или Месията – Дошъл е от планета гравитираща около звездата Сириус Б, намираща се в съзвездието Голямо куче, заселил се е в Слънчевата система и когато нашето слънце започне да отслабва познанието на човешкия интелект ще бъде спасено на планета гравитираща около звезда, която е част от съзвездието Заек. Почти същото послание в частта от Египетската митология в която се говори, че Хор е син на Изида (Сириус) и Озирис (Орион). Сириус е мястото където Хор или Хорфей е роден, а Орион е мястото, където е приютен.
Християнската религиозна философия представя Месията като реален човек, появил се в средата на античността. Историята на Христос донякъде е взаимствана от орфизма. Бесите дълго време са отричали новата религия, наложена от Рим. Докато накрая, един век по-късно, те приемат християнството, но с уговорки. Най-съществената е – в тяхната библия, където се споменава името на Христос да бъде заменено с Орфей. Дълго време те са почитали Христос като Орфей.
ХОР-ФЕЙ, пренася Орфизма в Египет. По-късно на историческата сцена се появява Мойсей, който възприема това учение и го занася в новите земи.
Триединението Триединството:
Един от знаковите символи от древността е символа на Триединството. Този символ е изработен върху доста голяма плоска скала поставена пред главният олтар при северният подход към главният храм на Дионисий – Сабазии в м. Лопатица. Скалата е овална, с диаметър около два метра и е пропукана на три почти равни части. Пропукването започва от средата към периферията и образува знак, подобен на емблемата на Мерцедес.
+ Орфическа доктрина за схема на Триединството
+ Космическа доктрина за Триединството – космогония на бесите.
+ Доктрина за Триединството в Древен Египет
+ Доктрина за Триединството при Евреите – името ИЗ-РА-ЕЛ произлиза от символи принадлежащи на Бесите.
+ Доктрина за Триединството при Християните
Орфей или Говорещият с Бога е съществувал във всяка една епоха от появата на хомо сапиенс до наши дни. Освен Христос, ролята на Орфей са изпълнявали всички надарени със специални качества хора, наричани в древността пророци. Създателите на всички религии и древни философски течения са ОР-ФЕЙ. Всички древни и съвременни цивилизации са получили Познанието и своята култура от нашите предци.
Християнството
Ранните отци на църквата наричат Христос втория Орфей.
България е първата в Европа държава, която приема християнството чрез мисията на първия апостол след Исус Христос Св. Апостол Андрей Първозвани и то още през I в. Първата християнска апостолска църква в света е била основана от Свети Всехвален Апостол Андрей Първозвани в гр. Варна. По-късно там е създаден манастир. В него е пребивавал замонашилият се български владетел цар Борис 1.
Според една съвсем нова хипотеза първият християнски храм в Европа е построен от тракоилирийската църква между 325-330 година на мястото където сега се намира златната църква във Велики Преслав. По времето на Борис преди построяването на Преслав тази църква отдавна е разрушена и затрупана с пръст.
Изказват се предположения, че Христос може да е живял по нашите земи по една проста причина – България е била част, при това най-плодоносната, от Римската империя. Иисус е живял и проповядвал знания на учениците си и в земите на днешна България, която всъщност попадала в територията на описаните в Библията древни земи.
Появата на Христос по нашите земи не била случайна, тъй като тук се преплитат каналите за достъп до Висшата информационна банка.
Такива са земите в Североизточна България, където има изключително много места, които са едни от най-енергийните точки на България: Дуранкулак, Яйлата, Балчик, Сборяново и Демир Баба Теке, Тракийското светилище в с. Равна и манастира под него, за който се смята, че е последното обиталище на цар Борис I, Варненския некропол, Провадия – крепостта и могилата в Солниците, Побитите камъни, голямата могила в с. Войвода, Плиска, Мадара, тракийското светилище Окото и Осмарското светилище, тракийското светилище Софрата до с. Веселиново, тракийската гробница с. Ивански до Смядово, келтската столица около с. Арковна, Преслав и околностите. И т.н.
Интересен факт е, че ако прекараме по картата мислени линии между Варна (варненската цивилизация), Сборяново (древната столицата на гетите) и Преслав (втората българска столица) се получава един идеален питагоров триъгълник в съотношение 3:4:5. И вътре в него се помества първата много култови места, като най-известните от тях са българска столица Плиска и най-древното светилище Мадара, все места с изключително силно енергийно излъчване.
Има две специални места от картата на България. Това са Култовото Осмарско светилище, което се намира само на няколко километра до Велики Преслав и Мадарските скали отстоящи на няколко километра от Плиска. Според радиестезисти общото излъчване на светилището в с. Осмар е 1 840 силоса. Това е единици мярка за енергийна сила. Но на Мадара излъчването е 2 250 силоса. В продължение на хилядолетия Мадара е светилище, култов център на всички епохи и религии. Дори Ванга твърди, че биополето там е по-силно от това на Рупите. Енергетичните зони са в Голямата пещера и на капището, вляво от Конника, където е жертвеният камък за жертвоприношения в чест на Бога. На самото Мадарско плато, до което водят стръмни стъпала, може да се види цял древен култов комплекс, навярно още от времето на траките.
Тези два обекта заедно със Златната църква във Велики Преслав, култовия комплекс Плиска, Белия манастир на Елдъза (всички в Шуменска област) съставят заедно излъчвателите на една мощна енергийна система, която следва да бъде изследвана от специалисти археолози, историци, биолози,физици, геолози, астрономи, психотроници, радиестезисти и др.
Непознаването на истинските исторически събития, явления и факти води до изменения на културономичното пространство и на културономичното време, а това, от своя страна, до нарушаване на културната памет, на идентичността и на социокултурното поведение. (културономията е нова наука която обединява културното наследство и историческото минало). Прилагането на културономичния подход ни дава възможност не само да разберем, но и да осъзнаем, че основите на човешката цивилизация са положени от етносоциални общности, създали се на историко-етногеографски области и в историко-етнокултурни райони, които са свързани пряко с формирането на българската народност (а по-късно и на българската нация), на българското общество, на българската държава.
България е единствената държава в Европа, която през своята хилядолетна история никога не е променяла своето национално и държавно наименование.
Живеем в Обетованата земя, наречена България. Трябва да се гордеем,че сме потомците на първия Орфей! Ние сме Божият народ!
{youtube}4jGECKd8w7Y{/youtube}
Използвана Литература:
Архиви на Академия на Мистериите® „Мадара”
Ангел Манев, Таньо Танев, Веселин Ташев, Мария Дойчева, Венера Иванова, „Зарята на Кръглата църква край Преслав – бисерът в короната на българското християнство и Богомилството”.
Евгений Сачев, „ Най-добре пазената тайна на Източна Европа”.
Илиан Бучков, „Господ е българин”.
Методи Върбанов, „Радиестезични изследвания на култови места”.
Милан Миланов, „Подземията на България”.
