Малко след красивия залез седим на импровизираните пейки срещу скромния параклис на Света Марина в землището на Джулюница. Всички очакват да се случи нещо необичайно. Тук са дошли хора от различни краища на България – Пловдив, Русе, Стара Загора, Търговище, Габрово, Видин, София и по разбираеми причини най-много от Велико Търново. 
Има възрастни хора с бастуни и патерици, незрящи с придружители, младо семейство, жадуващо за рожба, момиченце в инвалидна количка. Под клоните на близките дървета са опънали палатки семейства с деца. Други са застлали одеала направо в ожънатата нива. Хората ще нощуват тук. Скоро пристига странно превозно средство и от него се изсипва голяма група от стари и млади роми със съвсем малки и по-големи деца. Възрастна ромка коленичи пред иконата на Светицата, застива в мълчание и прави кръстен знак. После подхваща децата, взема с пръсти от лечебната черна кал край аязмото и мазва лицата им за здраве. Другите наоколо гледат и немеят. Има защо!
На дъното на извора сега се вижда само сантиметър вода. А колите продължават да идват. Хората носят 5 или 10 литрови туби и очакват да текне лечебната вода за да ги напълнят. Някой обяснява, че от няколко години водата прокапва по мъничко през цялата година, но точно в нощта срещу 17 юли се случва необичайното изобилно бликване. Друг разказва за изцелението на свои познати, преспали тук под звездите и изплакнали очи с благодатната вода на разсъмване, трети припомня неща, прочетени в интернет. Но истината е, че независимо по какъв път е достигнала до тях информацията за действието на този дар, всички са дошли с вяра и надежда за помощ от Света Марина чрез водата от нейното аязмо и лековитата кал около него.
Малко след полунощ кладенчето наистина започва да се пълни. Откъде? Изпод земята. Водата бликва с белезникав цвят и мирис на серни съединения. За да си напълнят съдовете, хората коленичат, навеждат се дълбоко в корените на клонестото дърво, протягат ниско долу ръка и едва тогава достигнат водата. Има дълбок смисъл в този своеобразен и не натрапен от някаква институция ритуал. За да получи благодатно изцеление човек трябва най-напред да преклони глава, да коленичи и с вяра да посегне към необикновения дар.
През тази нощ около стотина човека потърсиха лек от Света Марина и си отнесоха вода от изворчето в подножието на малкия параклис, изграден с доброволния труд на хора на Джулюница и Кесарево. И нека Светицата да ги закриля и бди над техните домове, а благодарността на всички изцелени от водата на аязмото да ги направи щастливи.
