Планината Странджа, освен с невероятната си природа, привлича и със запазените си старини – крепости, светилища, долмени и гробници от различни исторически епохи.
„Планина на траките”, „Свещенната планина на траките” крие гробници и оброчища, долмени и жертвеници.
Тракийско скално светилище в м.Каменска Бърчина
Намира се край пътя Малко Търново – Царево, в местност Каменска бърчина, на 10 км от града в посока село Граматиково.
Непосредствено преди да стигнете възвишението с издълбаните в скалите соларни кръгове.
На диалект името му означава каменно възвишение. Както в много култури, така и в тракийската цивилизация, камъкът е означение за трайното и непреходното и символизира божествената власт. Вдълбаните в скалите кръгове се тълкуват като слънчеви символи. Разположението им на най-високата точка свидетелства за връзката им със слънчевия култ в културата на траките. Кръглите жертвеници пък са били използвани за приготвяне на „свещено вино“ и за извършване на жертвоприношения чрез възлияние на течности (вода, мляко, вино, зехтин).
Особено внимание заслужава скалният феномен „Каменна гъба“. Още в древността камъни, образуващи процепи или отвори, са използвани за „пролазване“, при което пропъхващият се през тях по символно-магически начин свличал от себе си болести и други оплаквания.
Тракийска куполна гробница в м. „Прòпада“
Целият комплекс илюстрира преходът от долмен към гробница, културната връзка с Микенския период, а също и процесът на прерастване на долменната архитектура в гробнична.
Намира се на 3 км северозападно от Малко Търново на върха на невисок хълм, даващ началото на античен некропол от 40 могили. Археологическата датировка дава последната дата на използване на обекта ІІ – ІV век от новата ера. Архитектурата на куполната гробница напълно съответства на датираните V – ІІІ в.пр.Хр. тракийски култови сгради под могилен насип. В този смисъл тя е построена столетия преди новата ера и е използвана многократно, векове след построяването й.
Природна забележителност Градището
Изследователи, археолози и учени смятат, че тук, в подножието на планината се намира гробница на египетската богиня Бастет, те твърдят, че светилището е портал към друго измерение в Космоса. В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа – Градище, има египетска пирамида, в нея е погребана богиня с глава на котка. Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие.
Хилядите роби, построили светилището на божеството, били избити до крак, за да не разнесат свещената тайна. На самия капак на саркофага на Бастет е изписана на непозната писменост до днес историята на човечеството 2000 години напред и 2000 години назад, заключени са огромни знания за земята и космоса. Пирамидата не е просто обикновена гробница, а портал към друга галактика. Интересът и манията за несметните богатства на египетската гробница в Странджа започва след появата на странна древна карта с неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи.
През 1981 г. е организирана археологическа експезиция в местността Мишкова нива. Тук се замесват и пророчества на Ванга, нейни видения за гробница и непозната жена с жезъл в ръка от извънземна материя…..
Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април вечерта, след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него, които били холограмни образи на велики мъже от друга цивилизация на далечни светлинни години от нас. Как се достига до това заключение …. ?
Странни неща в Мишкова нива са виждали и иманяри. „Нещото“ се появявало винаги нощем, но в определени дни през годината. Местни жители твърдят, че усещат някакво енергийно излъчване, но какво точно не могат да си обяснят…. Археолозите попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък.
В тунела са открити ръждясали железни дръжки от сечива и скрипец. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранит – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител.
Групата попада и на друга странна находка, на около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни късове. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната карта……
От западната му страна се забелязват два отвора, напомнящи изоставени рудници. От другата му страна е разкрит уникален тракийски комплекс от V в. пр.н.е. – тракийска куполна гробница, светилище с жертвени корита, некропол и крепост от римско време. Находките подсказват, че случайно или не мястото е било свещено както за траките, така и за римляните.
Въпреки цялото ми уважение към проф. Мутавчиев, в книгата си „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс“ започва да преплита легенди, недоказани факти с доста широко тълкувание. Според тях извънземна цивилизация е сложила началото на човешкия род на земята. В българските земи космическите заселници сложили началото на тракийската цивилизация, а доказателствата за това лежали в гробницата на Бастет. Стига се и до преплитане на Омировите герои с древногрйцките богове, както и тяхното реално съществуване.
Дали под Странджа има нещо и какво е то, остава загадка. Библейски Кивот, египетска гробница, старгейт или просто старинни рудни галерии лежат в подножието на връх Градище, може да се разбере едва след мащабно археологическо проучване.
Тракийска куполна гробница и светилище в местността Мишкова нива
Куполната гробница-светилище в м. Мишкова нива се намира на 3 км югозападно от Малко Търново, на югоизточния склон на Голямото градище. Тя е част от голям археологически комплекс, включващ ощ
е укрепена сграда (Villa Rustika – жилище на хората, които са обслужвали храма), могилен некропол, античен водопровод, рудник и крепост. Култовата сграда е била гробница на тракийски племенен вожд-жрец и херой. Първоначално светилището е представлявало долмен с крепида, около който по-късно е доизградено и развито монументалното светилище-мавзолей – място за отдаване na почит на митичния прародител-херой, а също и храм на бог Аполон-Аулариок. Този храм е играел първостепенна роля в религиозния живот на тракийските племена от цялата планина. Датировката на паметника може да се отнесе до V-ІІІ в. Пр. Хр., а крайната датировка до ІІ-ІІІ сл. Хр.
Дълбоко в сърцето на магичната Странджа се намира едно от най-тайнствените и мистични места – Индипасха. Скрито сред гъсти гори, древното тракийско оброчище е съществувало от векове и само посветените знаели как да го открият. Тракийските жреци си проправяли път сред непроходимата гора, за да извършват жертвоприношения и да гадаят бъдещето. Слизайки до свещената Индипасха те славели бог Слънце и Земята-майка.
Минали векове и пътя до оброчището бил забравен. Гъстите странджански гори скрили светилището от хората и никой не знаел къде се е намирало. То било открито отново от един бивол. Според легендата един селянин имал бивол, който ослепял. Дожаляло му на човека да го убие и го пуснал на свобода. След три дни животното се върнало оздравяло в къщата на стопанина си. Прибрал го зарадван човека, но забелязал, че понякога волът изчезва и после се прибира. Станало му интересно, проследил го и така открил извор, от който бликала жива вода.
Индипасха се намира в дълбоко врязания каньон на Аязмовската река. За да достигнете до оброчището трябва да се спуснете по стръмна горска пътека, но усилията си струват. Мястото е мистично и уникално, а от гледката секва дъха. И през най-светлата част на деня тук цари полумрак, а тишината е неестествено плашеща.Усещането е неописуемо с думи и шокиращо. На това 
място се сблъскват езическото и християнското.
Пред смаяните погледи се разкрива коритото на почти изчезнала рекичка, а над нея са надвиснали две огромни скали, под които се е образувала малка ниша.От нея извира бистра и студена вода. Смята се,че водата е лековита и нейната сила е най-голяма една седмица след Великден. Оттам идва и името на местността, защото Индипасха означава пет дни след Пасха (Великден). Хората се лекуват с водата, за която вярват, че ще им донесе здраве или ще сбъдне съкровените им желания.
Водопадът Докузак с. Стоилово на едноименната река, водеща началото си от девет карстови извора.
Село Бръшлян е обявено за архитектурен резерват, заради десетките къщи и ансамбли, типични представители на странджанската архитектура от 18 и 19 век. От тях 9 са архитектурни паметници на културата с национално значение, 22 са ансамбли, а останалите къщи са от местно значение.
Жители – 84 човека. Църквата „Св. Димитър“ с килийно училище – архитектурен паметник.
Мястото, на което е построена през ХVІІ век, в древността е било тракийско светилище.
Със своя план църквата „Свети Димитър“ е представител на предвъзрожденската местна култова архитектура. Централното вътрешно пространство на храма е разширено и вкопано, за да се получи вътрешен простор и извисяване. Според местно предание, когато се строяла църквата, дошъл турски кадия и наредил, мине ли на коня си край нея, да не я вижда. Тогава я построили такава, каквато е и до днес – вкопана в земята и оградена, да не дразни властите. Откритото преддверие (нартика) с помещението за училище са пристроени около 1870 година.
В амвона на църквата е вграден жертвеник, посветен на Зевс-Дионис. Десетредовият надпис върху мраморен блок е на старогръцки език и принадлежи към категорията на посветителните надписи. Направен е от жреца Ликомед, Велик жрец на Големия Дионисиев Бакхейон, с посвещение за себе си и за своите мисли. Според някои учени почитта към Зевс-Дионис в този район издига Дионис до върховен бог, т.е. това е едно от назоваванията на сина на великата Богиня – Майка.
Беглик Таш се намира в резерват „Ропотамо”, на около 7 км от Приморско.
Скалното светилище е открито едва наскоро, при археологически разкопки през 2003г. Изследванията на археолозите датират Бегликташ като използван за ритуални цели от II преди Хр. до началото на IV век след Хр.
По това време областта е населявана от тракийското племе „скирмиани”, които имат славата на най-древните маталурзи в Тракия. На мястото са намерени глинени съдове, монети, оръдия на труда, оръжия…
Скалните елементи на светилището са с естествен произход, но някои от тях са местени и по тях има издълбани ритуални знаци. Разположението му е стратегическо, с красива панорамна гледка към морето и околностите.
Необходимо е доста развито въображение, за да разпознае човек описаното в листовката разположение и особено смисълa на всеки отделен „кът”. На 100-тина метра извън централното светилище могат да се видят струпвания на камъни, подобни на например „астрономичния часовник”. Явно траките са държали много на времето или по-вероятно това са естествени природни образувания – скали, нацепили се под действието на сили като вятъра и водата.
„Брачното ложе” се състои от централен камък във формата на легло. Главите на лежащите са ориентирани на изток. Според учените, върху него жрецът и жрицата ритуално представяли брака между богът Слънце и майката Природа. Камъните около него са с издълбани вади за ритуални течности, използвани по време на мистериите.
В много от скалите на площадката са издълбани ями или за на четирите свещени течности- вода, вино, мляко, зехтин или за събиране на дъждовната вода.
В центъра на площадката е разположен каменен трон, от който тракийският Цар-Жрец е ръководел церемониите.
Един от скалните късове е с формата на обърнато сърце –„Апостол Таш”. Според учените е поставен с цел да прикрива обредите в „Свещената пещера” от очите на непосветените.
„Свещената пещера” – състои се от две скали за колони и хоризонтална плоча. Символизира утробата на Майката Природа. От нея ритуално се ражда Царят-Жрец.
Изборът на лявата посока в лабиринта в скалите води до „Царството на Хадес”. Това е тясна цепнатина в скалата, през която избрани хора преминавали като изпитание. Свързва се с Орфей и легендата за слизането му в Подземното царство.
