Вдишваме дълбоко и много бавно през носа, и изпълваме дробовете си със светлина (прана)…
Чувстваме как тази енергия носена от въздуха отива към раменете ни, след това към върха на главата, залива цялото ни тяло и изтича през краката ни. Визуализираме, че въздуха, който дишаме бавно изграждаме енергийно поле около нашето тяло. В този момент визуализираме нашия светлинен канал, който преминава през тялото ни от върха на главата до краката. Представяме си една красива роза, която се намира върху нашите гърди. При всяко наше вдишване,заедно с въздуха ние вдишваме и прана, а от това розата разтваря листчета все повече и повече. Продължаваме да дишаме бавно и спокойно и в един момент виждаме с вътрешното се зрение,че розата е покрила цялото ни тяло. Сега от нашето тяло се излъчва нежен розов аромат. На където и да „погледнем” виждаме розови листчета и усещаме рзов аромат – към краката си, към коленете, гърдите и главата – ние сме самата роза. Чувстваме как около нас се появят и други такива рози все повече и повече, и в един момент навсякъде около нас е море от рози-розови листчета и аромат. Усещаме прекрасната енергия, която се излъчва от розите – топлота, хармония,светлина и си представяме как цялото земно кълбо се покрива с тези рози. Любовта, която розите носят в себе си се предава на майката Земя и тя започва да лекува раните си. Цялата планета е покрита с любов от рози и всички същества на нея, включително и ние се свързват помежду си с тази любов. Усещаме пълната хармония,която се възцарява и „чуваме” божествената музика, носеща се от всички страни. Изпращаме цялата си любов към Майката Земя и всичките и деца и се оставяме да получим любов обратно от тях. Оставаме в това състояние толкова, колкото желаем.
Откъс от книгата Сейким. Енергия на живата светлина на Елисавета Александрова-Зангелми
