Заемаме удобна поза. Може да сме седнали с изправен гръб, в поза лотус или в поза дзен; може да сме изправени или легнали, като в последния случай внимаваме да не заспим…
Вдишваме и издишваме дълбоко няколко пъти, отпускаме последователно мускулите си докато почувстваме,че сме напълно рлаксирани. Провеждаме следня мислен диалог с тялото си, ето така:
Аз те обичам мое тяло. Знам колко страдаш заради моите притеснения, моите терзания и моите лоши мисли, които минават през главата ми.Моите емоции на яд и на тъга. Аз те обичам мое тяло заради твоето голямо усилие да работиш и да се храниш, да почиваш, заради начина по който ми служиш, въпреки начина по който се отнасям с теб понякога. Аз те обичам мое тяло въпреки твоите пороци. Аз те обичам мое тяло и виждам твоята борба да се реорганизираш и възстановиш. Аз те обичам мое тяло въпреки твоето тегло, твоите бръчки, твоите ограничения. Аз те обичам мое тяло и те моля да ми простиш за това,че по някога се отнасям към теб като към мой враг. Аз знам, че въпреки ограничения и усилия ти зависиш от мен и сега знам колко много те обичам и колко си ми необходимо за да може моята душа да еволюира. Аз те обичам мое тяло!
Ах, колко обичам моите крака – стълбове, на които се крепи моето тяло, крака които подържат моето тегло и ми помагат да достигна до моите желания в търсене на спокойствие, мир и хармония.
Обичам моя ханш, който ме балансира, когато вървя и се навеждам да седна и си почина. Моята голяма любов сега обгръща моите вътрешни органи, моите черва, моите генитални органи, разпространява се до моя стомах,моя панкреас, моя далак ,чер дроб и злъчка,моите бъбреци и моите надбъбречни жлези. Колко много любов и благодарност имам към моите вътрешни органи и знам, че като почувстват тази любов и благодарност те стават по-жизнени и така имат повече сили да изпълнят задълженията си в хармония.
Тази голяма любов достига до моите кръвоносни съдове и танцува с кръвта под звуците на ударите на моето сърце. Сега моята любов достига до своето жилище-сърцето и следва към моите дробове заедно с моето дишане, което става все по спокойно и хармонично. Аз вдишвам любов, задържам повече жизнена сила и изхвърлям всички не хармонични модели натрупали се в мен.
Тази моя любов се увеличава все повече, като достига до моите клетки и така увеличава еластичността на моята кожа, дава повече сили на моите кости и моите нокти.
Аз те обичам мое гърло и усещам толкова много любов,че тя обгръща целият ми говорен апарат и сега аз със сигурност знам,че моите думи за напред ще излизат пропити от голяма любов и само любов. Тази голяма любов става още по-голяма и обгръща моето лице,моят нос,моят език, моите очи, моите уши, моят мозък, върха на главата ми и кожата й.
Сега аз със сигурност знам,че моят живот протича чрез теб мое обично тяло, изпълнено с голяма любов. Аз те обичам мое тяло. Мога да еволюирам моя дух и така да достигна до пълна любов и хармония на създателя. Тази любов е най-доброто лекарство за моите проблеми и болести. Имам смиреността да си простя за всички неправилни мисли и действия, които са навредили на моето тяло, и да започна да виждам реалния свят. Аз приемам моето тяло такова каквото е и разбирам,че то има своите ограничения и лимити. Аз ги приемам тези лимити, като знам,че с помощта на любовта аз ще се усъвършенствам във всеки момент. Не бягам от болката и предизвикателствата и ще посрещна всичко чрез моята любов. Въпреки болките и трудностите аз приемам реалността такава, каквато е и започвам да се събуждам и да виждам,че моите мисли са истинските създатели на това което се случва в мен и с мен, с моето тяло и моята действителност и започвам да свиквам и приемам това, че съм едно същество, което преминава през тази планета с всички преживявания хубави и лоши, радост и мъка,щастие и страдание. Разбирам,че аз съм най-големия си приятел на себе си и, че винаги ще си помагам. Когато проблемите се стоварят върху мен загуби, болки, трудности, аз винаги ще бъда до себе си, до моето тяло, благодарейки на космоса за неговото съществуване и изпитвайки винаги любов, хармония, спокойствие.
Аз те обичам мое тяло!
Откъс от книгата Сейким. Енергия на живата светлина на Елисавета Александрова-Зангелми
