Матрицата – Пренареждане

Сподели

Ако приемем появата на живота като щастлива случайност, трудно можем да разберем неговият смисъл…

… но ако използваме данните с които науката разполага и проследим неговото съществуване откриваме, че пътят на живота не е низ от случайности, а последователна и прогресивна посока на развитие и усъвършенстване от по-прости към по-сложни организми и видове. Тази посока се определя от физическите закони които действат категорично и не се променят с времето, респективно и посоката на развитие не се променя. Аналогичен пример за действието на физическите закони са влаковете, които следват строго определена посока, която се определя от релсите върху които се движат и е невъзможно да се движат извън тях, по същия начин всичко във физическият свят следва посока определена от физическите закони и не може да следва друга посока освен определената.

Физическият свят и условията в които животът съществува и се развива са резултат от действието на физическите закони, които представляват „словото“ на Законодателя, който „държейки всичко чрез Своето могъщо слово“  Евреи 1:3, поддържа структурата на атома и цялата материя във Вселената.

Физическите закони са живото и действащо Божие слово, което е представено в писмен вид чрез религиите и в символичен вид чрез Неговият избраник Христос. Физическите закони са „матрицата“ която формира енергията, материята, съзнанието невидимата могъща сила на Твореца която придава формите на Творението и създава разнообразието в природата. Ние богоподобните („и Бог създаде човека по Своя образ“ Битие 1:27) опознавайки Неговото слово овладяваме и Неговата сила и ако сравним размера на физическото тяло на човека с размера на неговите постижения, откриваме огромния потенциал който се крие вътре в нас и перспективите които ни се разкриват за бъдещето.

Исус Христос е бил посветен в Божието слово и е владеел Неговата сила с която лекувал болни, възкресявал мъртви, променял химическия състав на веществата и превръщал водата във вино, преодолявал силата на гравитацията и ходел по повърхността на водата, и още други необичайни неща които са описани в Библията. Познаването на физическите закони и физическият свят, който е тяхно следствие и резултат, ни дава възможност да преодолеем рамките на матрицата ограничаваща съзнанието ни, и да проявим пълния си потенциал.

Физическият свят в който живеем е реален, обективен, можем да го усетим със сетивата си, но е символичен и преходен, което значи че обектите и явленията от заобикалящата ни среда имат символично и образователно значение свързано с нашето развитие и усъвършенстване, или с други думи казано, физическият свят е училище в което се подготвяме за бъдещето. Светът в който живеем е символичен и преходен, защото както играчките имат символично и относително значение за децата, и в определен етап от тяхното развитие те  изчерпват своето значение и стават ненужни, така и физическия свят в определен етап от нашето развитие ще изчерпи своето значение и ще бъде променен. Ето какво казва Исус по този въпрос: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.“ Матей24:35. Апостол Павел пък уточнява: „В началото Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце е небето; Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да ! те всички ще овехтеят като дреха, и като одежда ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени; но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.“ Евреи1:10-12. А Йоан завършва: „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.“ Откровение21:1.

Религиите са ключът за символиката на света и за неговото разбиране на различните структурни нива, от квантово до космическо, за различните аспекти от нашия живот и за всичко случващо се в него. Деня и нощта символизират доброто и злото в нашия свят, денят е символ на доброто – светлината която ни дава зрителна информация за случващото се, а нощта е символ на злото – тъмнината, несъвършенството. Слънцето символизира Бог, чрез което Той ни осигурява светлина – духовна храна за нашето зрително възприятие и енергия която процесът фотосинтеза превръща в храна за нашето физическо тяло. Луната е символ на Божият син Христос, който е пътеводната светлина в тъмнината на нощта, а звездите символизират хората, които са светлината на живота „и животът бе светлина на човеците“ Йоан1:4. Формата на небесните тела е символ на безкрайността и вечността, при която няма начало и край и е модел на календарите в миналото изобразяващи „колелото на времето“  и кръговрата на събитията.

Четирите сезона представляващи цикълът на годината символизират кръговрата на живота, както в природата така и на отделния индивид. Пролетта е сезонът на младостта, когато животът се ражда и разкрива своята красота, чрез палитрата от цветове и свежестта на ароматите си – възрастта в която индивидът е незрял и неопитен, но пълен с енергия и жажда за живот. Лятото е сезонът на зрелостта, когато плодовете на животът узряват-възрастта в която индивидът е в разцвета на силите си и дава най-доброто от себе си. Есента е сезонът на старостта, когато силите на индивида отслабват и листата на живота окапват, за да осигурят на земята хранителни вещества необходими за следващият цикъл. Земните ресурси като нефт, газ, въглища от които днес зависи съществуването ни и развитието ни също са резултат от „окапалите листа на живота“ и ни дават нагледна представа за кръговрата на нещата при който нищо не се губи, а преминава от една форма в друга и променя състоянието си. През зимата животът се отдава на заслужена почивка и индивидът заспива своя „зимен сън“, за да събере нови сили с които да продължи своя път когато се роди отново на пролет.

Относно строежа на материята Библията ни казва, че „видимото не стана от видими неща“  Евреи 11:3, което значи, че на квантово ниво видимата материя представлява високо концентрирана невидима енергия – Е=mc2. А на космическо ниво Библията описва Земята с формата на кръг-сфера (Исая 40:22) и ни казва, че е окачена на нищо (Йов 26:7), т.е. че виси без видима опора в космическото пространство. Земята е центърът на Вселената, но не гравитационен център около който всичко се върти, а център на вниманието от страна на ангели и божества, чието внимание и действия са съсредоточени върху развитието на живота и по-специално върху усъвършенстването на човешката раса. Това има в предвид и апостол Павел когато казва по-горе, че в началото Бог е основал Земята, т.е. че Земята е в основата на Неговия план, като дом на човечеството и животът.

Всичко в светът в който живеем е предварително планирано и създадено за човека, от Създателя „В Чиято ръка е душата на всичко живо и дишането на цялото човечество.“ Йов 12:10. Чиято ръка е очертала планът с любов и прецизност, която разбираме от думите на Исус: „А вам и космите на главата са всички преброени.“  Матей 10:30. Чрез необятността на Вселената нашият Създател ни разкрива необятната Си любов към нас и към всичко живо, безграничната Си обич и свобода която ни е дал, на нашата воля с която да следваме мечтите и желанията си и на нашата мисъл която свободно да се носи в безкрайната шир на пространството и във вечността на времето.

Религиите са ключът за разбирането на заобикалящия ни свят, а ключът за разбирането на религиите е науката, или както казва Айнщайн „наука без религия е куца, а религия без наука сляпа“, така че опознаването на светът е възможно тогава когато търсим паралелът, съответствията между науката и религията и се стремим да си изясним противоречията, а не когато ги противопоставяме и отхвърляме това което не разбираме. След като нашият символичен свят изчерпи своето значение, нашият символичен източник на енергия и светлина слънцето ще стане ненужен и ще получим достъп до истинският и неизчерпаем източник на енергия и знания и ще можем да пием вода директно от извора:

„След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето (Христос)“  Откровение 22:1

„На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.“  Откровение 21:6

„Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“  Матей 4:4

„И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето (Христос)“  Откровение 21:23.