Хрониките на Академията
Аххххххх….
Била зима дълга, мрачна и студена. Редиците пооредяли – някои се скатали, други направо отлетяли в непознати земи. Но уви, съдба, откраднали им били сърцата
Не ми били Карибски пирати, най ми били рейки-сейким-мега-маги АНГЕЛИ, наричани още бациликус булгарикус от Пловдив, Шумен, Варна и Септември, октомври, ноември, декември, Нова Година и Пазарджик, и откъде ли още не! И всичко било от Любов!
Пукнала пролетта, ама те не! От заседяване Аурите им били пораснали , та се записали за първия Квантов поход по Тракийските потайности.
А в Долната земя започнало за се захлажда и хеви-метъл-Фейка Ели си стегнала багажа, метнала се на метлата и долетяла с щъркелите, че то шило в торба не седи, да поведе мистериозно-академично по-горе споменатите вещици и вещари.
…………..
Абе то не зная, дали с поука или за разтуха да ви разкажа аз за тази сган вълшебна. И тъй като са толкова те разнородни, ще продължа без стихотворни форми…
Та за да започнел семинара на Академията хеви-метъл-Фейка Ели трябвало да забере с най-висока скорост от Шумен първата си помощница и вярна приятелка сияйната каналджийка-Елфка Натали. Те отишли ден преди другите да разузнаят територията, да почистят енергията на убежището и да вдигнат вибрациите, за да може като се съберат на първата спявка, всички да се надрусат подобаващо.
23.03.2012 г. – Забелязани били да летят ниско в небето колоритни фигури: от Варна – доторе-систър-Лама Ице и дългокосия Ми-нов-Лен-в-рока, украсявани от творческа Фурия. С десния волан на метлата си от Пазарджик бил забелязан и Васко-Дулитъла, следван от тайнствените Тихи дами от Септември.
Пред тях обаче имало неясно скупчване на най-разни и безобразни летящи същества, даже новините алармирали за странна формация под облаците. Енигмата бързо била разрешена, щото по план-скица се очаквало да пристигнат членовете на групата „Рейки в Майна Таун”. В този бъркоч се разпознали:
– най-главния виновник за пакостите и за чудесата, героиня първа в опера и няколко романа, избягала от Радамес, докато отишъл да пикае – Аида, Ади я наричали и всички като майка я обичали.
И пак на първо място Мастер Парчо-Румен, с мъдрост и в мистерии забулен.
Подхлъзнал се пак автора в тази рима, подведен бил от музика игрива, която зазвучала от Мастер-инженера в Кюбън стайла, под името Стоян. Но музиката там не спряла, летяла от Хавана през Ел Ей, за малко в София се заиграла, партньор завинаги избрала – така родил се Кралят Салса-Маг Ил-вълшебник Мастър.
Мерената реч изведнъж изчезнала някъде…
Явно била респектирана от появилата се сияйна Светлина на чудодейката Лимпи-Олимпи от Божествената планина, която въртяла магическата си пръчица и ръсела земята с цветни семенца и вълшебен прашец. Веднага след нея летяло плааавно едно голямо сърце , от което се носели мантри на Дева Премал. Сурва-Веселие се показвала от време на време и присвятквала със светкавицата на фотоапарата си, а малки камъчета, преодолели гравитацията се качвали от земята нагоре към сърцето, където тя най-старателно ги подреждала и избирала, по кои да рисува. Забелязан бил кръжащ обект около групата, оставящ впечатлението, че гони Михаля, но това всъщност бил Борко-отворко, който по принцип можел повече работи и от майстор Тричко и не гонел никакъв Михал, а просто носел меча на Архангел Михаил и гордо пазел Чудесните си приятели. Една черна прахосмукачка разваляла тази шарена картинка. Тя била управлявана от Вила-Самовила, която хвърляла мълнии от борсук-погледа си, защото някой й бил откраднал доброто настроение , но на семинара щяла да си отгледа ново и затова особено бързала натам.
И така всички се събрали. Приветствали непознатите, попаднали „случайно” при тях и почнали да се енергизират.
Нямало как да ги сбъркате тези индивиди, отличавали се от другите хора по огромното количество дрънкулки по тях – разноцветни камъчета или цели друзи, всевъзможни метални и дървени плочки, с изписани символи от всички познати и непознати Галактики, махала, багети и други домакински уреди…
Групата не случайно била избрала мястото на действие, защото името на града съдържало два интересни символа – Казан и Лък и те много държали да разберат къде са скрити и как се ползват. Но къде да търсят? Направили кръг, вдигнали по един леген над главите си и веднага се включили в честотите на ЕмТиВи-то, но там бъкало от дезинформация. Сетили се, че в месния храм на Историята имат по-стари корита, с които да ловнат някой по-качествен канал и най-безцеремонно нахлули там. Наглед хаотично, но математически абсолютно точно изчислено се разпръснали в ръзличните посоки на Му Зе Я и бързо се снабдили с необходимите им инструменти. Оттам си резервирали 3 часа киснене в близката минерална бара, защото добре знаели, че водата записва информацията по-бързо и от най-бързата стенографка.
Лама Ице и Фейка Ели, в ръце с по една пееща тибетска купа, повели зрелищното шествие на подводно-разузнавателната мисия. И точно когато щели да изпълнят танца на амфибията установили, че ги няма двете калпазанки Сурче-Сърцато и Чочи-СамоВИЛско. Ужас, равновесието било нарушено, липсвал важен електрод за осъществяването на космическата връзка. Добре, че Ф.Ели и героиня Ади били известно време в Корпуса за бърза трансформация и веднага предали ролята на електрода на случаен минувач. Всичко било спасено и инфото потекло по най-чистия и бърз канал, отварян някога на това място.
………..
За добре свършената работа Чудодейка Оли решила да почерпи компанията с подводно музикално шоу. Всички се навели под водата, хванали се за палците на краката си и зачакали какво ще се случи. Ч. Оли потопила пеещата си тибетска купичка наполовина и тя запяла на 3 гласа, а вирнатите „Аури“ на маговете се задрусали и изпълнили танца на 4-те малки лебеда от Лебедово езеро, но определено това не била хореографията на Мариус Петипа. Всички се почуствали толкова релаксирани, все едно са спали 2 денонощия под орех, в този миг долетяла зелена Гаргамушка и застинала точно над бълбукащите води, направо така с разперени крила. Васко-Дулитъла, специалист по излезлите извън релси нечовешки същества се заел с разчитането на съобщението. Това определено било вестоносец и той изкарал перископ, внимателно огледал гладката повърхност на корема на Гаргамушката и прочел единствената дума, написана там – Явна!, което от монголски означавало – Махайте се!
Чували ли сте с какви крясъци излита ято гарги? А виждали ли сте суматохата, която създават? Нищо подобно не се случило и, ехооо, как очаквате такова нещо от нашите герои, та те са душевни, упс, Духовни хора. Плюс това, ако бяхте навлезли по-дълбоко в света на мистериите, щяхте да знаете, че съобщението съвсем не било заплаха, а да кажем аларма за предстояща среща. Все пак те не били обикновени хора и правили необикновени неща, имали познания, които им позволявали да използват нетрадиционни методи за какво ли не, още повече че обичали много да се забавляват и затова ползвали Гаргамушки и други летящи сащества да си предават съобщения или просто да си водят бележки.
Час преди това, когато Информацията ги чукнала по главите нашите Академици научили името на Пазителя на Тракийските потайности, затова Елфка-Натали светкавично му пуснала покана по един от звездните си канали и ето, че той бил вече в тяхното убежище.
Напуснали божествената вода, като незабравили да напълнят банските си с достатъчно информация и забързали за срещата.
………
Няколко метли рязко се отклонили от групата и забегнали в неизвестна посока, което не било изненадващо, защото по принцип една от задачите им била да се грижат за нуждите на собствениците си. Магьосниците, тези работници на Светлината, забравяли понякога да се хранят, но това ги откъсвало от вразката им със Земята, затова верните им превозни средства директно ги паркирали пред някоя гостилничка и всички добре заземявали там. Да, и в този случай станало така.
………
Вещърското обединение се събрало бързо, почти без излишно закъснение, някъде в уречения час.
Чаената Лейди Кейти с приятелка добра посрещнали оназивечерния гост омаен, Тракофен Ангелски, физик професионален. Обаче не за физика се те събрали да говорят, а за странните следи, оставени им тук от тяхните предци.
С леко отклонение ще направя основно допълнение, защото Маниите на Ангелски далеч надхвърляли случайните догадки, съсвем научно и с факти подплатен, той водел разговор особено разгорещен.
Всяка история има своя край, но на нашата не е дошъл още. Всичко се тресяло, през 5 минути се гърмяло, димни сигнали излизали от вратата и всеки път в различен цвят, а високочестотните звуците – леле страшна работа, какво ли не се чувало от убежището. Дали езотеричната сган, както нежно отбелязвал Лама Ице, се била надрусала с някаква нова и все още неизпитана енергия или тайните, които научавали разбунили духовете? В един момент вратата се отворила и се търкулнало око, огледало площадката, обърнало се нагоре и смигнало, тогава чакащите 3 пера литнали, за да усетят дали във въздуха има нещо нередно, като по команда се събрали в едно и издали много тихичко шумолене, едва доловимо, но достатъчно силно, за да го чуе Роки Мил, който си левитирал над стола, той разперил встрани ръце и след като се засилил достатъчно, ги събрал със силен плясък, а зад него Турбо-Фейка Ели завъртяла показалеца си по часовниковата стрелка, изписвайки малки спиралки. Окото и перата се върнали обратно вътре и вратата се затръшнала. Вълна на облекчение заляла вещърите, изпукали кокалчетата в косите си и продължили да творят шумотевици.
В Цария Маг Красива чакала за новини, но и хакерството не й помогнало, защото сборището ударило такава защита, че и международните протоколи покрила. Питала се кога ли Героиня Ади, първи информатор на Рейки Майните, ще помести сводка за събитията. Не, не можела да стои повече в неизвестност и литнала над Алпите, като се надявала на силен вятърничев поток откъм кухнята на Квантовиците, за да разбере какво точно се готви. Зареяла се в нощното небе, пренаредила няколко съзвездия, времето минавало, но все още нищо не надушвала. Чудела се какво да прави и се загледала надолу към въртящия се ресторант на връх Алалин и в този момент розово торнадо се завихрило около нея, обградило я от всички страни и Цяяяяяяяялата Любов, изпратена от Фейка Ели и Лама Ице проникнала нежно в сърцето й, в ръцете й цъфнал громен букет от усмивки от Лимпи-Олимпи, а в ухото й вече звучал развълнувания глас на Ади, която бързала да разкаже за всичко.
Чудите се какво толкова е разказвала? Дааа, срещата била неочаквано дълга и изключително интересна и колкото и да увъртам трябва да ви издам Тайната на вечерта – Тракофен Ангелски не бил единствения Пазител на Тракийските потайности и затова довел със себе си дълбоко почитаемия Спасител-‘еМ-лАВРОВ-венец. Двамата били толкова сладкодумни и разказите от време на време се превръщала в диалог само помежду им, а за вещарите това зрелище било като монолог на Бога, защото те толкова добре си подавали репликите, бликащи от Извора на познанието, че все едно говорел един човек. Както за много неща в живота станало ясно, че не всичко е така както изглежда или както е записано, пред нашите герои се разкрили нови факти, символи и доказателства, но те трябвало лично, чрез своите езотерични методи да проверят всичко и да усетят събитията, случили се хииииляди години назад. И това предстояло още на другия ден, затова след като си прибрали от разходка етеричните тела, те си взели по една зелка и бързичко си легнали.
Зелката е уникално многолистно средство за какво ли не –ако някой не можел да заспи му трябвали точно и само три удара със нея по челото и се потапял в света на Морфейчо, а от листата й ставали чудесни фунии за хъркане, също така с невероятната си проводимост създавала мрежа, чрез която всеки можел да се включи в колективно сънуване, при това с пожелателно музикално оформление. Щур купон си правели дори на сън тия сладки мискини.
Важно е да знаете по още нещо за някои от присъстващите особи: Лимпи-Олимпи от Божествената планина винаги намирала Чалъм да изпълни дадена задача или да реши възникнал проблем и можела да зареди всичко и всеки с положителен заряд, както успявала да осигури и най-сложното оборудване. Вълшебната й пръчка била пригодена да вади книги и наръчници наляво и надясно, нагоре и надолу, дори под ъгъл, при това без особено силни сътресения, с изключение на няколко припаднали от самонадеяност, че само те били чували за някое издание. А тя с най-сладката си усмивка ги връщала в реалността. Всеизвестно било, че можело да се разчита на нея, затова и където и да идела името и вече било изписано на някой облак и влизало от ухо в ухо и започвали да копнеят да се запознаят с нея.
Другата известница, дето името й залепвало като гербова Марка на устите, била Героиня Аида безРадамесова. Гласът и трапчинките й можели да усмихнат и най-навъсения облак, какво остава за хората, които се привличали като от Магнетит. Специализирала се била в овладяване и управление на инженерната мисъл във всякакви рационални действия. С няколко пърхания на крилата и малко визуална техника можела да организира мащабен Форум и без да покаже и капчица умора да проведе най-занимателната лекция пред огромна аудитория.
Приютявала в своя хармонизиран оазис някои от по-известните Пазители на Тайни, Чаената Лейди Кейти била много деликатна и не обичала особено да се шуми около нея, дори не се разбирало къде крие самовара и чаения сервиз, но въпреки това често я разпознавали, защото била посипала твърде много философско-чаени листенца по хората и нямало как да пропуснат да я обикнат. Тя много искала да вкара в правилното заземяване повечко от вещарите, но те пък умело препрограмирали Цигарите на Свеж Въздух, а Месото на Сочен Домат.
Организаторите на това Академично тършуване по Тракийските потайности Хеви-Метъл-Турбо Фейка Ели и Доторе-Систър Лама Ице в тоя, оня и много други животи все го играели комбина, с или без роднинска връзка, но все били мощна сила на Знания, Смях и много Любов.
